Всички се съгласиха, че форматът помогна на страната ни да мине мирно по нов път към демокрацията
Тази година се навършват 35 г. не само от Кръглата маса, но и от първите свободни избори. 35 г. от свикването на реален многопартиен парламент и наличието на политическа опозиция. 35 г. свободен печат. 35 г. от началото на геополитическото преориентиране на страната. С тези думи Петко Симеонов, бивш съветник на президента Желю Желев и участник в Кръглата маса, откри вчерашното “заседание” по повод на годишнината.
В зала 6 на НДК е мястото, където от 3 януари до 14 май 1990 г. се проведоха серията от преговори между БКП и тогавашната опозиция СДС за договаряне на прехода към демокрация.
Тогава БКП бе представлявана от фигури като Александър Лилов и Георги Пирински и СДС - от Желю Желев, който след това стана президент. Сред основните постижения са
премахването на член 1 от конституцията
за водещата роля на БКП, възстановяването на свободния печат и премахването на партийните организации по работните места.
Сега се събраха политици, които преди 35 г. седяха един срещу друг на Кръглата маса, като Георги Пирински, бившия евродепутат Александър Йорданов, Петър Берон, Петко Симеонов, Румен Воденичаров, Александър Каракачанов, Христофор Събев, Емилия Масларова, Михаил Неделчев, Волен Сидеров, Любомир Павлов, Юлий Павлов, Александър Томов и други.
Събитието почна с минута мълчание за тези от участниците на Кръглата маса, които вече не са между живите.
Петко Симеонов определи Кръглата маса като реалния български парламент след падането на соцрежима.
Според Георги Пирински през годините са се разпространили какви ли не твърдения за характера на Кръглата маса за сметка на съдържанието. И припомни, че БСП станала съорганизатор на Кръглата маса с разбирането, че е необходимо национално съгласие за действия по време на кризата.
След промените, пък и до ден днешен, избуяха огромно количество дисиденти и борци срещу комунизма, че
да се чуди човек как тоя комунизъм се е държал 45 г.,
шеговито заяви д-р Петър Берон.
Според Емилия Масларова въпреки напрежението, разделението и омразата е имало мъдрост и желание спокойно България да се преведе през един нов път. Дано да сме успели, каза още тя.
Александър Йорданов пък заяви, че и едната, и другата страна са споделяли една обща мечта за бъдещето. Управляващата БКП трябваше да приеме законодателството, което да стартира промяната. Кръглата маса само я посъветва да го направи.
“Кръглата маса от 90-те години на миналия век има много специфичен статут - тя е извън правния мир на Република България, не е описана нито в конституцията, нито в друг нормативен акт, но за сметка на това е изключително легитимна и никой в онзи перод не я оспорва”, коментира пред “24 часа” политологът Димитър Ганев, който също бе на събитието вчера.
Легитимността ѝ според него идва, от една страна, от кръглите маси в Полша, Унгария, Чехословакия, които бележат успех. Представителите на тогавашната опозиция са с авторитет на хора, водили борба срещу режима в своите страни.
А във вътрешен план Кръглата маса легитимира БКП като реформаторска партия, а СДС - като опозиция. Тази легитимация е толкова мощна, че властва чак до 2001 г., до когато в страната ни има двуполюсно противопоставяне.
Други ключови значения на Кръглата маса са, че създава режим на равнопоставени политически разговори между различните политически субекти.
Основните критики към Кръглата маса са, че тя почти изцяло се занимава с политическия преход на страната, без да засегне съществено икономическия, обобщи Димитър Ганев.
