"Едно от най-големите нарушения на човешките права, случващи се в Северна Корея, са принудителните аборти. Много севернокорейки, в търсене на по-добър живот, преминават границата с Китай, но ако бъдат заловени и репатрирани, те се изправят пред брутална и безсърдечна съдба. Особено тези от тях, които са бременни", казва Хо Сукьонг бивш професор в Педагогическия колеж Чонгджин, Северна Корея, който е успял да избяга от страната.
Според неговия разказ тези, които са залавяни в Китай и връщани обратно в Северна Корея, обикновено са задържани в центрове, управлявани от държавния отдел по сигурност към Министерството на обществената безопасност. Там прекарват дни в стаи без никакви условия за живот, принуждавани са да спят направо на циментовия под и са хранени с шепа царевични зърна и купа солена вода, вместо супа. Докато всички репатрирани бегълци понасят тези нечовешки условия, жените са изправени пред още по-мъчителен тормоз – особено онези, които са бременни. Те биват заклеймени от севернокорейските власти като „предателки, носещи семето на чужденци". Режимът в Северна Корея смята децата, заченати от чужденец, особено ако той е китаец, като „хибриди", които са обида за чистотата на системата. По време на задържането жените са подлагани на насилствени разпити относно бременността си, както и на инвазивни физически прегледи, без оглед на тяхното човешко достойнство, разказва Хо Сукьонг, който се позовава на многобройни свидетелства на свои сънародници.
Ако се открие, че жена е бременна от китаец, тя е принудително отвеждана в болница и следва процедура, която е повече насилствена, отколкото медицинска. При нестерилни условия, без особена професионална грижа, дебела и дълга игла се използва, за да се пробие утробата и по този начин да се убие плодът, след което все все още кървяща и съсипана, жената бива незабавно изпратена обратно в центъра за задържане.
Множество свидетелства разкриват колко широкоразпространено и систематично е това престъпление в Северна Корея. В събраните свидетелства се цитира разказа на една бегълка, която била в четвъртия месец на бременността си, когато била заловена и репатрирана. Без обяснение била накарана да легне, след което е инжектирана в стомаха. По думите ѝ болката от изхвърлянето на плода била неописуема, но това, което не можела да забрави, било студеното безразличие на персонала, подложил я на това страдание. След аборта е оставена цялата в кръв, без медицинска грижа, а по-късно била завлечена обратно в килията за задържане. „Чувството да бъдеш по-зле, отколкото да си мъртъв, все още ме преследва в кошмарите ми", споделя тя.
Друга жена, репатрирана в седмия месец от бременността си, която била видимо близо до пълен термин, но въпреки това спрямо нея също бил приложен от властите принудителен аборт в момента, щом била приета в болницата. Поради твърде напредналата фаза на развитие на плода, жената в крайна сметка починала от загуба на твърде много кръв. За смъртта ѝ никой от севернокорейския болничен персонал или съответните власти, взели решението, не е подведен под под отговорност.
Принудителните аборти оставят трайни физически и психически белези, особено след като жените са връщани незабавно обратно в килиите си, без време да се възстановят, се посочва в доклада. Много от тях получават възпаления, а поради липсата на медицински грижи, тези възпаления често водят до по-сериозни усложнения. Много от тези жени, които са били бременни, са третирани по-лошо и от криминални престъпници и получават по-тежки наказания от останалите неуспели бежанци. Плодовете, които са убити чрез принудителните аборти, също са жертви на тази тежка несправедливост и в случая може да се говори не само за престъпления срещу жени, а и за престъпления срещу неродени животи.
В събраните материали има покъртителни свидетелства на оцелели от ужасите, които са направили последващ успешен опит за бягство. Една такава бегълка споделя за своето преживяване: „Всеки път, когато бебето се поместеше вътре в мен, си представях как си говорим. Все още сънувам деня, в който то ще ми се усмихне, като се роди. Но от онзи ден дори в сънищата ми детето ми се извръща от мен. Не ми ли е било писано да бъда майка?"
"За севернокорейките принудителният аборт е насилие, което разбива живота им, а болката от процедурата, травмата, гравирана в телата и умовете им, остават за цял живот. Много оцелели се мъчат да продължат напред, но белезите от това брутално престъпление продължават да им причиняват дълбоко емоционално страдание", коментира Хо Сукьонг.
