Колко ще струват двата ще стане ясно до края на юни, казва енергийният министър
България избра своя европейски път и постави пред себе си ясни цели – да бъде първата държава с работещ реактор AP 1000 на територията на ЕС". С тези думи министърът на енергетиката Жечо Станков откри Международната ядрена конференция, организирана от Българския атомен форум (БУЛАТОМ). Събитието събра във Варна водещи експерти от цял свят, които в рамките на няколко дни обсъждат перспективите и предизвикателствата пред ядрената индустрия на световно равнище.
Научили сме си урока от предишни проекти и проектът за двата нови блока в АЕЦ "Козлодуй" ще бъде завършен, каза още той.
Станков представи действията, които страната ни предприема във връзка изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй". Очакванията са договорът за проектиране и изграждане на двата нова блока в АЕЦ "Козлодуй" да бъде подписан през 2026 г., след вземане на окончателното инвестиционно решение, уточни енергийният министър.
Министърът посочи действията на държавата за обезпечаване на мащабните дейности с оглед трите ключови условия за успешно изграждане на новите блокове:
- гарантиране на държавното финансиране – между 20 и 30%, чрез осигуряване на средства за дружеството „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности";
- преговорите с експортно-импортни банки на Южна Корея и САЩ за външно финансиране; разговорите с Европейската комисия за режима за държавна помощ.
Очаква се в пика на строителството на площадката да бъдат заети около 10 000 души и министърът обърна внимание на стратегическия приоритет, свързан кадрите в енергетиката.
„Съвместно с Министерството на образованието разработихме допълнителни програми за финансиране на студенти и за стимулиране на интереса към тези трудни специалности. В допълнение, вече връщаме и млади експерти, работили по подобни проекти зад граница, като по този начин създаваме общност, която ще дърпа енергетиката напред", каза още Станков.
Енергийния министър сподели и идеята за привличане на допълнителни инвестиции чрез изграждане на територията на атомната централа на гигафабрики за изкуствен интелект и дейта центрове, нуждаещи се от хиляди мегаватчаса енергия, която ще имат възможност да получават от 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй": „Именно такива технологии ще допринесат от една страна България да запази мястото си като нетен износител на енергия на територията на Югоизточна Европа, а от друга – част от произведената енергия да остане у нас и да донесе добавена стойност, което означава повече приходи в бюджета и повече средства за хората".
Пред журналисти Станков уточни, че България може веднага да предложи достатъчно енергия и подходящи условия за изграждане на такива съоръжения - в близост до ядрената централа или в Маришкия басейн. Освен енергийната инфраструктура България има оптични кабели, по които може да се извършва и пренос на информация, което е още един плюс за привличане на дейта центрове и фабрики за изкуствен интелект. Дори договор само с една такава компания щяла да направи България интересна дестинация и за останалите.
За проекта АЕЦ "Белене" министърът каза, че се дискутират различни възможности за бъдещето на реакторите. По думите му най-лесният е те да бъдат продадени, но в момента има своеобразен ренесанс на ядрената енергетика в Европа и е редно да се обмислят и други възможности.
Министърът припомни, че либерализацията на пазара на дребно у нас бе отложена за неопределен период (с решение на парламента - бел. ред). Държавата ще продължи да се грижи домакинствата да продължат да получават енергия, с цена най-ниска на територията на Европа, посочи Станков. Той уточни, че се очаква всеки момент Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да стартира процедурата за определяне на цените на тока от 1 юли 2025 г. до 30 юни догодина. По думите му за либерализация на пазара на дребно ще може да се мисли отново след завършване на дългосрочните проекти за енергийната ефективност на многофамилните сгради в страната. Той допълни, че фактор за това биха били и ценовите оферти на свободния пазар.
За Маришкия комплекс Станков посочи, че е структуроопределящ за българската енергетика, като за изминалата година е осигурявал около 35 процента от енергията. Няма европейски документ, който да ни казва, че към определена година трябва да бъдат затворени централите, посочи министърът и допълни, че България трябва сама да определя енергийния си микс.
В рамките на участието си в международната конференция българският енергиен министър проведе двустранна среща с държавния секретар в кабинета на министър-председателя на Република Словения, отговарящ за въпросите, свързани с националната ядрена програма на държавата. Фокус в разговора на министър Жечо Станков и Даниел Левичар бяха ядрените проекти, по които двете страни работят.
