- Отиде си откривателката на млади таланти - колоритна личност, издателка и поетеса, тя не можеше да остане незабелязана, имаше пиперлив език
- Създаде фестивала "Пловдив чете"
Смъртта на Божана Апостолова е голяма загуба за българската култура. Няма друг издател в България, който подава ръка на млади автори и не само че не им иска пари, а и им плаща хонорари. Иначе трябва да намериш спонсор и да си осигуриш издаването на първата книжка, без да знаеш дали ще пожъне успех. Само Божана търсеше таланти и издаваше книгите им.
Това каза пред "24 часа" големият български творец Стефан Цанев. С поетесата и издател се познават още от 70-те години на миналия век, а през настоящото столетие всичките му творби са излезли с логото на издателство "Жанет 45". Сред тях са и станалите изключително популярни "Български хроники".
Родена на знаковата дата 9 май 1945 г.,
Божана си тръгна на друг неслучаен ден - 2 юни, по-малко от месец, след като навърши 80
Рано тази сутрин майка ми се възнесе в царството на безсмъртните писатели и художници, които осветяваха пътя приживе.
Ще я виждам всеки ден в усмивката на дъщеря ми. И
в думите на поетите, които спаси от безмълвие,
написа синът Манол Пейков, който е депутат от ПП-ДБ.
Дъщеря му носи името на баба си и именно поредицата от книжки с истории за малката Божана бяха последните литературни творби на Апостолова. Представяха ги по училища, подаряваха ги на читалища, защото за Божана Апостолова четенето беше мисия.
Самата тя беше ценен автор на поезия и проза. Първата стихосбирка - "Нестинарска орис", излиза през 1976 г. Следват още много стихове, романите "Кръстопът без пътища", "Нощта е също слънце", преживените истории в 2 части, за които избира заглавието "Делнична Библия", и още много книги.
Но може би тя ще остане в историята на българската култура с дейността на своето издателство "Жанет 45", създадено през 1989-а.
Издаваше автори като Вера Мутафчиева, Стефан Цанев,
Виктор Самуилов, Мирела Иванова, но и първа застана преди години зад популярния вече и по света Георги Господинов.
"Божана си е отишла... Научих го рано сутринта и още се опитвам да осъзная. Загубихме жив, наистина жив и щедър човек. Дължим много.
Без нея нямаше да е същото в тази литература. И няма да е същото
Тъга и обич, кураж за близките...", написа Георги Господинов след тъжната новина.
С логото на "Жанет 45" до българска публика достигнаха и романите на Милен Русков "Възвишение" и "Чамкория".
Божана е издавала книги на младите Константин Трендафилов, Илиян Любомиров, Димана Йорданова, Иван Ланджев и много други.
Божана Апостолова беше най-възторженият и отворен към младите български автори издател. Мисля, че този усет за новото, за младото в литературата е загубен с нейната кончина, и то за много дълго време, не знам как ще продължат българските издателства.
Много малко от тях печатат български книги, за поезия да не говорим. Само нейното наистина печаташе масово поезия, не единични бройки книжки, спонсорирани по една или друга програма. От което, разбира се, тя не можеше да си върне инвестициите, но
Божана беше щедър човек",
обрисува приноса пловдивският писател и поет Антон Баев.
Две от неговите книги са публикувани от голямата издателка, която е и негова кръстница.
"Без нея ми е трудно да си представя как българската литература щеше да се издава през 90-те години, когато интересът клонеше към нула. Тя успяваше със свои средства. Заделяше, за да я има тази литература", допълни Баев.
Защото имаше умението да оцени чуждия текст. Винаги казваше искреното си мнение на авторите и държеше да погледне написаното, преди някой да го редактира, разказа още той.
Божана беше в състояние да заложи и на задълбочени изследвания като 7-томното "Балканският човек" на историка и писател Йордан Велчев с ясното съзнание, че това няма да донесе комерсиален успех.
"Загубата е толкова голяма, че предпочитам да замълча", лаконичен беше Велчев.
Пловдивчани познават Божана Апостолова като колоритна личност, която няма как да остане незабелязана. Имаше характерен силен глас и пиперлив език без излишни спирачки и
можеше да попари дори и хора от властта,
на които разчита за събития като създадения от нея преди повече от 20 години фестивал "Пловдив чете". В него неуморно питаше посетителите: "Ти прочете ли поне 2 страници днес?".
За този форум съдействието на общината е важно, но нямаше какво да спре Божана, когато преди години литературната награда "Христо Г. Данов" взе големият поет Иван Теофилов, а кметът на Пловдив не присъства на церемонията. И тя коментира на висок глас: "Ами, може и да не знае, че този творец е от Пловдив, не бих се учудила!"
Енергията й беше неизчерпаема - присъстваше на фестивали, премиери, изложби. Нямаше културно събитие без нея. Чак в последните месеци се затвори в дома си, откъдето пое в последния си път.
Чрез думите си Божана Апостолова вдъхновяваше, пробуждаше съвестта и превръщаше словото в светлина. В творчеството звучеше гласът на истината и човечността, което донесе обичта на поколения читатели, написа в съболезнованията си президентът Румен Радев.
Захари Карабашлиев: Беше по-голяма от дреболиите на деня
Няма достатъчно силни думи да изразят огромната роля на тази дребничка (на ръст) жена за съвременната ни литература. Поетите, на които е подала ръка, писателите, които ценеше и издаваше в "Жанет 45", въобще българските автори, подкрепени, издадени и издигнати от нея...
Тя първа разпозна важността да се издават български автори тогава (само допреди 20-ина години), когато тук се четяха единствено чуждоезични. Аз не бях автор в нейното издателство, но нейната обич към хубавата книга не познаваше колегиална завист, съображения, граници.
Тя беше по-голяма от дреболиите на деня. От най-първият ни разговор (в деня на погребението на Вера Мутафчиева, помня ясно) до последния говореше с мен като да сме се познавали с десетилетия - без грам лицемерие. Не са много хората, от които можеш да научиш каквото и да е днес в това особено време.
От нея аз научих 2-3 много прости неща. Повече от достатъчно са. Благодаря, Божана, и на добър час! Оставаш високо!
Толкова обичаше поезията, помнеше безброй чужди стихове наизуст, рецитираше ги тъй, сякаш в момента извират от сърцето ! И сякаш неслучайно си е отишла точно на днешния ден - 2 юни.
