Възможно е да видим увеличение на инфлацията след влизането на България в еврозоната. Това каза в сутрешния блок на Нова тв икономистът Георги Вулджев. Като пример той посочи Хърватия и в други държави, които са се присъединили в еврозоната. Това не е най-голямото ми притеснение, а по-дългосрочните потенциални ефекти, особено за нашата фискална ситуация - ние едва едва покриваме фискалните критерии, а го правим много съмнителен начин. Най-лошото нещо, което може да стане, е, че те ще ни приемат с много голям компромис, а ние не изпълняваме критериите, каза още Вулджев.
Какво от това? Къде са рисковете, попита от своя страна икономистът Никола Янков. Той заяви, че България е готова за членството от 2007-а година насам, а от еврозоната не били готови да ни приемат. През 2007 г. имаше план да се присъедини в еврозоната заедно с балтийските държави, защото ние бяхме единствената държава освен тези в Балтика, която беше във валутен борд. Имаше проблем с желанието на еврозоната, каза още той.
Сега отговаряме за първи път по инфлационния критерии от 15 години насам, отговаря му Вулджев и отново даде пример с инфлацията в Хърватия. 0,3% на годишна база, контрира го Янков. И допълни, че всичките държави с най-висока инфлацията са страните извън еврозоната - Полша, Чехия, Унгария и Румъния
Това е естествено, защото за догонващи икономики. Докато цялата част от ЕС имаше много по-плавно повишение на инфлацията, в Хърватия тя остана по-дълго заради еврото, каза още Вулджев.
