- Нова хипотеза сочи къде са тленните останки на героя, но за първи път има съвпадение между писмени и устни свидетелства, подкрепени с проверка на място
- Изследователят Николай Иванов и съмишлениците му настояват да се възстанови следосвобожденската традиция и на мястото над манастира "Света Троица" да се почита паметта на революционера
Нова хипотеза, подкрепена с писмени и устни свидетелства, старателно събрани от изследователя Николай Иванов, разкрива точното място на гроба на Христо Ботев.
На 28 май екипът на "24 часа" се отправи към местността Манастирски дол заедно с Иванов, с негови съмишленици и с наследниците на хора, които са знаели ориентировъчно къде са скрити тленните останки на загиналия герой. За всички, които искат да тръгнат по нашите стъпки, са необходими няколко уточнения.
Мястото дотам бе предварително изчистено от тръни, но на два пъти се налагаше да се поставят дъски над буйните потоци, за да можем да ги пресечем. Местността е осеяна с големи камъни, високи около метър и повече, и е необходима помощ за преодоляването на част от тези препятствия.
На самия Николай Иванов му отнема около 5 години да локализира мястото. Разследването започва с показанията, запазени в протоколите от разпитите на очевидци от създадената комисия във Враца през 1934 г. за смъртта и погребението на Христо Ботев. В тях са писмените показания на Петър Мазнов, който казва, че на четвъртия ден след убийството, 24 май 1876 г., около 17 часа, овчарят Вълко Очиндолски е погребал тленните останки на Ботев, използвайки мотика и кирка: "Събрал колкото намерил кости на войводата... изкопал един гроб до църквата и в този гроб сложил костите... както са били вързани на денка..."
Нещо повече, дядо Вълко споменал пред овчарчетата, че е убит наш християнин там, където се вият орлите, и че той ще събере останките и ще ги погребе по християнски.
Друг свидетел, Никола Т. Димитров, съобщава, че баща му Тодор Димитров като представител на общината и бъдещ депутат в Учредителното събрание на 2 юни 1878 г. около 11 часа е присъствал на молебен с попове, отслужили литургия в памет на Христо Ботев при църквата "Света Троица" в Манастирски дол. Като там имало старци и баби, "които твърдели, че там е бил гробът на войводата".
Затова години наред Николай Иванов го търси около изоставения средновековен манастир. Един ден обаче телефонът му позвънява. Оказва се Ивайло Христов, чийто прадядо е Ангел Статков, участвал в Руско-турската война. Неговият син - Михаил Статков, роден през 1902 г., записал в спомените си, че от дядо си и от възрастните в село Медковец знае къде са погребани тленните останки на Христо Ботев. Били укрити в скална цепнатина близо до разрушения манастир "Света Троица" в местността Манастирски дол.
"Бил съм 10-годишен, моят дядо доживя до над 90 г. и цял живот събираше билки - разказа Ивайло Христов пред екипа на "24 часа", който също бе част от похода. - Водеше ме из този район и минавайки покрай тази цепнатина, която изобщо не се забелязва, каза: "Ето тук, сине, са костите на баш войводата Ботьов." Това е било някъде 1968-1970 г. и на мен ми прозвуча като легенда. Всичко щеше да си остане така, но на един 2 юни чух Николай Иванов по телевизията и разбрах за изследванията му. Тогава той разказа, че в тази местност Манастирски дол е имало свидетели след Освобождението, че са погребани останките на Ботев." Тогава в главата на Христов нахлули детските спомени и веднага се обадил на Иванов.
"Тъй като ходя на лов, знам, че ако труп се остави на поляна в продължение на 3-4 дни, орлите няма да оставят повече от 10% от тялото", поясни още той. Затова и на дядо Вълко му е било относително лесно да събере тленните останки на Ботев в торба и грижливо да ги отнесе на място, на което никой няма да ги намери.
Самият Христов допълни, че още на следващата година, след като дядо му посочил цепнатината, той отишъл с други деца да надникнат там.
"Тогава все още се виждаха фаланги от човешки кости - обясни той. - След това вероятно иманяри бяха смъкнали пръстта надолу към реката. Въпреки това, когато отидохме с Иванов и представители на музея намерихме доста фрагменти от кости, оформихме го с протокол и ги изпратихме в София, където да се опитат да изолират ДНК." Част от проблема е, че над цепнатината високо в планината стремглаво надолу се спуска буен водопад и влагата буквално извира и от скалата, където са тленните останки.
В хода на изследванията под ръководството на акад. Ваньо Митев е потвърдено, че това са човешки кости, но заради факта, че са били положени там, и заради постоянната влага учените правят четири опита и не успяват да секвенират ДНК молекула. Затова сега се обмисля вариант да се изпратят проби в чужбина, където да се опита нов подход за извличане на информация.
"Христо Ботев е имал брат, майка и наследниците са съгласни, ако се стигне до резултат, да се направи ексхумация и да се сравни с техния профил."
Според Николай Иванов всичко е в ръцете на учените и на акад. Митев, тъй като дядо Вълко не е имал възможност да зарие с по-дебел слой пръст останките.
Почвата в пещерата е с дебелина 15-ина сантиметра и самото място е такова, че не позволява на човек да направи кой знае какво. Вероятно възрастният овчар се е покатерил, поставил е торбата с костите и ги е затрупал с малкото пръст, която е успял да достигне.
Днес Николай Иванов и съмишлениците му в това дълго пътуване назад във времето, настояват да се възстанови следосвобожденската традиция и именно в тази местност да се провеждат литургията и помена в памет на един от най-ярките ни и обичани национални герои Христо Ботев.
