- Близо 1 млн. лв. плаща на година столицата за обработка срещу гризачи и насекоми
- Дератизацията се прави напролет и наесен, трябва обаче да не вали. За всяко населено място имало различни специфики
- “Софийска вода” се грижи за 20 хил. шахти
- Хранейки се с биологични отпадъци, неприятните животни всъщност прочистват канализационните води
Плътността на плъховете нараства през последните години и в София, и в останалите български градове. Това са наблюденията на една от най-големите компании, които работят с над 70% от общините у нас по борба с вредителите.
Причините са прогресиращата урбанизация и демографски растеж, интензивното строително развитие и др.
При плъховете, ако популацията е по-малобройна,
женските съзряват по-бързо
и съответно плодовитостта им става по-висока. При достигане на по-висока плътност на популацията броят на женските гризачи намалява. Размножаването при тях се случва през пролетта и есента, затова дератизацията се прави точно в тези периоди.
“Всяка община има свои специфики - различни видове вредители, климатични особености, терен и степен на застрояване. Именно затова прилагаме индивидуален подход, основан на реалните условия и потребности на всяко населено място. През последните години се наблюдава все по-ясно осъзнаване на необходимостта от професионален контрол на вредители, въпреки че финансовият ресурс невинаги е достатъчен за системни и комплексни решения”, казват от ДДД-1, които работят под марката “Килъри”.
Компанията има договор със Столичната община за дератизация, работи и в повечето останали големи градове у нас.
“Дератизационните мероприятия включват поставяне на родентициди в специализирани обезопасени дератизационни прибори на места с повишена активност.
Прилагаме антикоагуланти от второ поколение - съвременни и ефективни препарати,
утвърдени в професионалната практика за контрол на гризачи”, обясняват от компанията.
Още през март Столичната община е направила първата дератизация за годината. Дейностите са извършени по-рано от обичайното по нареждане на кмета Васил Терзиев. Обработките срещу гризачи, за които отговаря общината, се извършват единствено на тревните площи в паркове, градини, междублокови пространства, линейни обекти и гробищни паркове. Тези дейности се провеждат два пъти в годината по картосхема чрез залагане на дератизационни тунели или точки, предвидени според големината и спецификата на площите.
Дератизационните точки се зареждат повторно, в случай че се установи необходимост от направения мониторинг в 30-дневен срок след тяхното поставяне, обясниха за “24 часа” от общината.
Тазгодишната пролетна обработка срещу гризачи в площите, за които отговаря общината, вече е извършена 100%. Следващата ще бъде наесен.
На терените, които се обработват по задание на общината, не се наблюдава увеличение на популацията на гризачите.
950 хил. лв. е платила общината за всички обработки срещу гризачи, кърлежи, комари и техните ларви през 2024 г. Освен регулярните обработки сумата включва повторните обработки и дейностите по сигнали на граждани. Дератизацията на водопроводи, канализационни съоръжения и други обаче
е задължение на експлоатационните дружества,
които отговарят за тяхното стопанисване. А обработките се контролират от столичната Регионална здравна инспекция.
Дружествата също ги правят два пъти в годината. “Софийска вода” извършва дератизация на цялата канализационна мрежа, което включва и 20 хил. шахти, обясниха оттам за “24 часа”. И също подчертаха, че се прави при подходящи метеорологични условия - сухо време и без валежи.
Спазва се определена последователност -
от периферията към центъра на града
За унищожаване на вредителите, гризачи и инсекти, се използват биоцидни препарати, разрешени за употреба от Министерството на здравеопазването от лицензирани фирми. Пролетната кампания за 2025 г. приключи през определения ни период - от 1 до 30 април, отчетоха от ВиК оператора.
При дезакаризацията е използван одобрен биоцид за контрол на кърлежи в открити площи. По принцип тези дейности са обвързани - борбата с гризачите и с вредните насекоми.
В дератизационните мероприятия е използвана готова примамка под формата на восъчни блокчета за контрол на синантропни гризачи. Препаратите са разрешени за употреба само от професионалисти.
Към гризачите обаче има и друга гледна точка, казват специалистите от “Софийска вода” на база на опита на колегите им в Европа. Например
в Париж операторът на мрежата се отнася дружелюбно към плъховете
Смята се, че тъй като се хранят с органични отпадъци, те пречистват 30% от канализационните води още преди да са стигнали до пречиствателната станция. Жена, която е слизала с колеги в канализационната мрежа на Париж, била предупредена да внимава да не настъпи плъх. Казали ѝ: “Те са наши приятели”.
У нас за подобна дружелюбност не може да се говори. Всъщност големият проблем с плъховете е, че пренасят зарази.
Обработката срещу гризачи два пъти в годината е достатъчна, за да няма проблеми с плъховете в Пловдив. “Не сме получавали сигнали от граждани, всичко е спокойно”, обясни пред “24 часа” директорът на общинското предприятие “Дезинфекционна станция” Петя Дингилева. Пролетната дератизация беше от 17 до 24 март. Уличните шахти във всеки от шестте района на града бяха заредени с препарат, за да не се допусне бум на гризачите.
В общинската администрация във Велико Търново не са получавали сигнали за нашествие на вредните опашати. Ангажимент на ВиК “Йовковци” е да извършва дератизация по канализацията на старата столица два пъти годишно.
От дълги години община Монтана сключва договор с Дезинфекционната станция. И там пролетното обработване вече е приключило, проблеми нямa. Във Варна пък
поставят на входовете на подлезите постоянни отровни точки
Те представляват продълговати пластмасови тунелчета, заредени с антикоагулантна примамка, която периодично се подменя. Преди това подлезите са обработени срещу гризачи. Използваните препарати са предназначени за битова употреба с ниска токсичност и притежават разрешителни за пускане на пазара. Активното действащо вещество е антикоагулант с антидот витамин К 1. Точките са обозначени изрично със съобщителни стикери на български и английски езикобясниха от варненската управа. Общинското предприятие приема сигнали всеки работен ден от 8 до 17 ч на телефони 0889/500801.
За съжаление, много от черните приспособления стават обект на вандали, които ги чупят. Не са редки случаите, в които даже
се краде поставената вътре отрова
за плъхове, каза Георги Киряков, управител на общинското предприятие “Дезинфекция, дезинсекция, дератизация”.
Зачестяват обаче заявките от жилищни блокове в Пазарджик за третиране срещу плъхове, след като в някои квартали се забелязва истинско нашествие. Това признават от местна фирма за дератизация. На ден тя откликва на 10-15 сигнала за пръскане срещу гризачите. Хора разказват, че те се разхождат най-необезпокоявано между зелени площи и пешеходни алеи. “Както си седяхме с приятелка на кафе в заведение в центъра на Пазарджик, изведнъж покрай нас пробяга плъх.
"Беше голям колкото малко коте и много се изплашихме",
описва с ужас 72-годишната Величка Стоева.
Въдят се основно в стари жилищни и обществени сгради, където не е пръскано с години, в канализационните шахти и лошо поддържаната инфраструктура. 56-годишната Цветанка Казакова разказа, че плъхове съсипали цялата ѝ зимнина. Пробивали дори капачките на бурканите, изяждали картофи, ябълки и каквото намерят в избата. Прегризвали и врати на шкафове.
От април до септември 2 пъти в месеца се извършва дератизация в обекти общинска собственост като домове за възрастни хора, центрове за настаняване от семеен тип, както и на открити площи - парк-острова Свобода, пред минералната баня, стадиона, детски градини, училища и други. Извършва се канална дератизация на 900 отводнителни шахти. Залагат се отровни примамки, популацията на гризачите се контролира и чрез ежемесечни манипулации.
Няма нашествие на плъхове в Бургас, нито броят им се е увеличил драстично през последните години, увери шефката на Дезинфекционната станция инж. Нели Бойчева. Заявките за дератизация не са нараснали чувствително. Наблюдава се цикличност на размножаването при гризачите, но сега не бил пикът на популацията им в морския град.
За последно
Бургас преживя нашествие на плъхове през 2014 г.,
когато на отделни места бяха засичани огромни гризачи, от които и котките се страхуваха. Те се размножават най-много при мека зима и влажна пролет, каквито обикновено са двата сезона по морето. Мишките и плъховете в Бургас обаче вече не са напаст, за разлика от комарите, казват специалисти.
Проф. Тодор Кантарджиев: Гризачите са основен гостоприемник на кърлежите
След ухапване да се вземе антибиотик еднократно - намалява 10 пъти вероятността от развитие на инфекции, съветва бившият шеф на Националния център по заразни и паразитни болести
Мишките и плъховете са основен гостоприемник за развитие и разнасяне на кърлежите, не е правилно да се обвиняват само уличните кучета. Столичната община взе мерки спрямо бездомните кучета, но не и по въпроса за уличните котки - хранени любезно от някои хора, те не се обезпаразитяват, развъждат бълхи и също така пренасят кърлежи. Това заяви пред “24 часа” микробилогът проф. д-р Тодор Кантарджиев, дългогодишен директор на Националния център по заразни и паразитни болести.
София не прави изключение, известен е научният факт, че
в един голям град броят на плъховете е по-голям от този на жителите
Затова трябва да се правят периодични дератизации и унищожаване на плъховете в каналите, което не бива да се занемарява, както се случи с контрола над комарите, коментира той.
Според професора не се взимат достатъчно мерки в ранните етапи, когато ларвите на комарите са в застоялата вода на водоемите. Категоричен е, че на този етап те може да бъдат унищожени евтино, много ефективно, и то с препарати, които не засягат други насекоми, животни и хора. Иначе три дни след пръскане с аерозол количеството на комарите е същото, каквото е било преди това. “Не се ли прави ларвицидна обработка, не може да очакваме резултат”, обобщава проф. Кантарджиев.
Ако пръскането срещу кърлежи се прави преди дъждовете, то също е със слаба ефективност. “Повтарям тези неща от 5-6 г. Има някои общини, които вземат някакви мерки. В момента забелязвам, че в София се коси тревата, а знаете, че в окосената трева има много по-малко кърлежи. Но пак си стои въпросът, че децата не бива да играят в тревните площи”, смята проф. Кантарджиев.
Съветът към родителите е да не пускат децата във високи треви, да бъдат много внимателни при игри в междублокови пространства. След всеки контакт с тревни площи и разходки в паркове децата трябва да се проверяват за кърлежи.
Свален кърлеж до 12 часа от набиването в човешката кожа не пренася инфекция
Родителите трябва да се научат да махат правилно кърлежите, а не да търсят лекари за това”, смята проф. Кантарджиев.
Нямало нужда да се носи кърлеж в лаборатория. “Ако там се установи, че има лаймска болест, това не значи автоматично, че и ухапаният човек е заразен. Ако пък кажат, че няма лаймска болест, може да се окаже, че ухапаният човек вече е заразен. А другите инфекции в кърлежа, като анаплазмозата например, да ги оставим, така ли? Затова препоръчвам еднократно вземане на антибиотик след сваляне на кърлежа. Това намалява повече от 10 пъти вероятността от развитие на инфекция”, подчерта той.
