„От 2024 г. започна обследване на полезащитните горски пояси и определяне на поетапни мерки за възстановяването им. В България има около 5000 км пояси. Особено акациевите пояси са в много лошо състояние. Те са стигнали в трета ротация и вече са компрометирани", заяви в Добрич зам.-министърът на земеделието и храните Стоян Тошев на национална конференция „Предизвикателства за устойчивото стопанисване на полезащитните горски пояси в условията на климатични промени". „Поясите се възстановяват със средства на горските и ловни стопанства, на чиято територия са. В момента има затруднения с реализирането на добитата дървесина, затова стопанствата нямат достатъчно пари", добави зам.-министърът и уточни, че от тази конференция ще се подготви десетгодишна програма. Тошев каза още, че във възстановяването на поясите следва да бъдат ангажирани и земеделските производители, макар че поясите са публична държавна собственост.
„Както земеделските производители получават субсидии, за площ, по същия начин да има финансово подпомагане и за полезащитните пояси. Изрично да е посочено, че тези средства могат да се използват само за поддържане на поясите в добро състояние и за възстановяване на компрометираните", предложи на конференцията доц. Георги Костов от Лесотехническия университет.
„Полезащитните пояси са необходими за предпазване от почвена ерозия, за влагозадържане, както и за повишаване на добивите от селскостопанска продукция. Изградената система от пояси у нас е уникална. Тя обхваща площ от около 9000 хектара.Към настоящия момент се наблюдават процеси на рязко влошаване на здравословното състояние на поясите. Дървесните видове са поставени в много сурови условия пред последните години.От 2020 г. процесът на съхнене се задълбочава значително. Институтът за гората наблюдава тези процеси от 2023 г. и най-вече интезивността им. Наблюденията показват, че около 700-800 хектара се нуждаят от възстановяване или около10-12 процента от всички пояси. Има пояси в силно влошено състояние, които също ще се нуждаят от реконструкция. Вече сме закъснели с дейностите. По различни програми на около 100-ина хектара вече са проведени залесявания, но са нужни средства и за отглеждане", заяви на форума проф. Георги Георгиев, директор на Института за гората при БАН. Той алармира, че дърветата в поясите навлизат вече в седмото си десетилетие, а това е пределната им възраст. „Продължителните периоди на засушаване довеждат дърветата до физиологичен стрес и те стават лесна „плючка" на вредители и гъбни заболявания. С промените в климатичните условия у нас има опасност да развият вредители, характерни за Средиземноморието.Те се проявяват все по-агресивно и предизвикват масово съхнене в рамките на броени седмици. Има такъв случай в района на Ген. Тошево, където дървета на площ от 60 дка изсъхнаха за по-малко отмесец", добави той.
В три стопанства в страната в момента се извършва реконструкция на горски пояси – държавно ловно сторанство в Балчик и държавните горски стопанства в Добрич и Ген. Тошево. 72 процента от всички полезащитни пояси в България са в тези стопанства. „В поясите са засадени на 40 вида дървета. Преобладават полски и американски ясен, цер, гледичия. Масово е използвана и акацията, но се оказа, че тя не е подходяща. В четвъртък предстоят посещения на терен на пояси в района на област Добрич.
Двудневната конференция, в която участват представители на Института за гората при БАН, Лесотехническия университет, Министерството на земеделието и храните, Изпълнителна агенция по горите, неправителствени организации, земеделски производители и др., завърши с приемането на декларация, която ще опита да начертае конкретна пътна карта за възстановяването на пясите и финансирането на тази дейност."Необходимо да убедим обществото да бъдат отделяни средства за възстановяването на поясите", каза още проф. Георгиев.
