Фондове вече променят стратегиите си и разпределят парите по нови схеми
Висока инфлация и високи лихвени проценти са двата основни пазарни показателя, които характеризират управлението на Доналд Тръмп. Те объркват и плашат инвеститорите и пазарите. Затова анализатори вече съветват да се направи тотална промяна в тактиката и по-голяма диверсификация на активите, за да се предпазят от евентуални сътресения.
Най-класическата инвестиционна стратегия - 60/40, насочва 60% от инвестициите към акции, а останалите 40% - към облигации. Първите се считат за високодоходни, а вторите – за нискорискови.
Това правило действа от много години. Доходността от акциите и от облигациите обикновено са в обратна зависимост - когато доходността на едните се покачва, на другите пада. Създава се много добър баланс.
Но това работи само в условията на ниска инфлация и лихви, а в момента те не са налице. Допълнително изникнаха и други рискове, най-вече пред американския пазар, свързани с по-ниска производителност и с налагането на мита. Всичко това понижава доходността от акциите, а същевременно действията на Тръмп разклатиха доверието към американските облигации, които традиционно се възприемат като сигурни. И някак си
портфейлите 60/40 вече не са препоръчителни
Всъщност проблемите започнаха още с настъпването на пандемията, когато държавите предприеха парична политика, която прекъсна връзката между икономическия растеж и инфлацията. Банките се опитаха рязко да намалят лихвените проценти, а правителствата увеличиха разходите, за да подкрепят икономиките си.
Две години по-късно политиците реагираха на инфлационния натиск и започнаха да повишават лихвените проценти, докато фискалната политика остана сравнително разхлабена. Всичко това доведе до скок на волатилността на облигациите и повлече доходността им до най-ниските нива от десетилетия.
Така че стратегията 60/40 се разклати още през 2022 г., когато тези портфейли паднаха с почти 20%. През 2008 г. - когато се случи световната финансова криза, спадът им е бил още по-голям - повече от 30%.
В такива моменти, както и сега, се надигат гласове за гибелта на 60/40 и в подкрепа на друга стратегия – 25/25/25/25.
При нея активите се разпределят поравно в четири направления – акции, облигации, стоки, включително злато, и пари в брой. Това би трябвало да гарантира по-голяма сигурност при различни икономически сценарии.
И тази стратегия гарантира сигурност до голяма степен. В последните години постигна съизмерими с класическата стратегия 60/40 резултати.
Според анализ на Моrniіngsѕtаr стратегията 25/25/25/25
е постигнала доходност 17%
спрямо 10% при класическото 60/40.
Друг положителен пример е взаимният фонд Реrmаnеnt Роrtfоlіо с активи за 4,3 млрд. долара, управляван от Майкъл Куджино. Той инвестира приблизително по една трета от парите във всяка от следните категории: облигации, злато и акции. И е постигнал 22% доходност за последната година и 6,9% за 15-годишен период.
Нга Фам, старши научен сътрудник в Центъра за финансови изследвания към университета “Монаш”, е проучил инвестиционната стратегия на няколко пазара. Той също вижда рискове за 60/40 в следващите няколко години и установява, че диверсификацията на активи в стоки би била по-полезна. Те могат да бъдат други видове и класове активи, например
листвани акции, дялово участие, инфраструктура, недвижими имоти
Стабилността на златото също е силен аргумент защо да инвестираме в него. Цената му в момента е рекордна и отбеляза невиждан ръст от 40% за една година. Традиционно златото играе роля на сигурно убежище във времена на несигурност.
“Златото вече не е просто защитно средство за съхранение на стойност, а динамичен, стратегически инструмент за справяне със сложността в пространството на множество активи”, смятат анализаторите Саяд Ретеос Баронян и Алекс Ней. Те съветват активите да бъдат разпределени по схема 60/20/20 , съответно акции, облигации и злато. Този портфейл също се представя добре през последните 15 години – с доходност 7,5% и волатилност 8,55%.
Все пак повечето наблюдатели на пазара не губят надеждата си в портфейла 60/40, тъй като, исторически погледнато, той е най-рентабилен в дългосрочен план. Но предупреждават, че наистина доходността от него ще намалее. И съветват, че най-лесният начин да увеличим защитата си от несигурния пазар днес е
да разширим инвестициите си в международен план,
поглеждайки отвъд американския пазар.
Според Питър Опенхаймер, главен глобален стратег по акциите в Goldman Sachs, най-добрият съвет в тези смутни времена е да бъдем търпеливи. Той залага на стратегията “купи и дръж”, тъй като акциите исторически са се движили нагоре за продължителни периоди, отразявайки дългосрочния икономически растеж.
Винаги по-дългите времеви хоризонти работят по-добре и е за предпочитане да се отклоняваме от инвестиционната си стратегия колкото може по-рядко. Ив Бонзон, главен инвестиционен директор на групата “Юлиус Баер”, все пак съветва да коригираме портфолиото си въз основа на пазарните възможности и стратегическите цели и да го преразглеждаме поне веднъж годишно. Другите му основни насоки към обикновените хора, които искат да инвестират, са да имат резервен вариант и да са премерили добре рисковете, които поемат, за да разполагат със средства, с които да живеят във всеки един момент. По-умно е да се гледа напред – бъдещите тенденции и перспективните сектори, а не минали корелации.
“Не спестявайте това, което е останало след харчене, а харчете това, което е останало след спестяване”, съветва пък един от най-богатите хора в целия свят Уорън Бъфет. Други насоки, които дава на средната класа, са да харчат по-малко, отколкото печелят,
да не използват кредитни карти,
да инвестират на първо място в себе си и уменията си. Но най-вече да се наслаждават на живота и да не се превръщат в скъперници.
Съветите на богатите обаче рядко са приложими за обикновения човек. Обикновено милиардерите поемат големи рискове. И за тях това е лесно – ако загубят голямо състояние, могат да компенсират с останалата част от богатството си или да го възстановят сравнително лесно. Те живеят в различна финансова реалност, имат голям екип от съветници и анализатори и не им се налага да мислят как ще си платят наема, храната и сметките.
Освен това богатите не възприемат парите така емоционално, както обикновените хора. За тях това са просто цифри, зад които често реално не стои нищо – инвестициите в акции не са суми в банковата им сметка. Един човек, който трябва да издържа семейство или да осигури старините си, влага много повече притеснения и надежди в инвестициите си. Затова за него ще бъде по-практично да изгради прост финансов план, който да може да следва последователно.
Милиардерите не са натрупали парите си от спестявания от закуски, които след това са инвестирали. По-скоро са ги спечелили с успешен бизнес или предприемачество. Които пък много често са следствия от много добро стечение на обстоятелствата.
