КАМЕЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
С шествие на буквите посрещнаха празника 24 май децата от детските градини, учениците и културните институции в град Монтана. То тръгна от черквата и премина през центъра по булевард „Трети март" до площад Жеравица. Украсени с цветя бяха ликовете на просветителите и учени-патрони на българските училища.
„Всяка земна слава е като тревата, изсъхва и цветът ѝ отпада. Само словото остава и пребъдва в род и народ." С тези думи на Константин Костенечки започна словото си кметът на Монтана Златко Живков. Той изтъкна ролята на Светите братя Кирил и Методий, дали ни азбуката и на техните ученици.
„Нека словото бъде светлина", пожела и началникът на Регионалното управление на образованието Трайка Трайкова.
Гражданите изслушаха и вдъхновяващия концерт на тримата тенори с патриотични песни заедно с гост един евродепутат.
Началото дадоха „Тенорите" с „Върви, народе възродени". Публиката чу и откъси от емблематичното стихотворение „Славослов" на Елисавета Багряна, както и въздействаща интерпретация на посланието, закодирано в глаголицата – първата славянска азбука, създадена от Константин-Кирил Философ. На площада звучаха любими песни - „Една българска роза", „Облаче ле бяло", „Хубава си, моя горо", „Моя страна, моя България". Беше отдадено заслужено място на класически арии.
Сказание за буквите или Разяснено изложение за буквите е творба на старобългарския книжовник Константин Костенечки – Философ (ок. 1380 - трето десетилетие на XV в.). Той работи в Белград, при двора на сръбския владетел Стефан Лазаревич през първата четвърт на XV в.). Произведението е създадено е преди 1418 г. и е запазено в единствен препис от 40-те години на XVII в. . Според палеославистите съчинението е единствено по рода си в историята на славянските православни литератури, то представя най-обширният граматически труд в старобългарската книжнина, третиращ проблемите на реформиране на сръбския правопис в духа на правописната реформа на Евтимий Търновски. Известна е преработка на произведението (Словеса въ кратцѣ), съдържаща правописно-езиковите норми на Константин Костенечки. Известни са 16 преписи на последната творба. Предполага се, че неин автор е ученик на Константин Костенечки.
