Никога няма да се върна, още помня труповете на приятелите си, разказва пред специалните пратеници на "24 часа" в Израел 27-годишният Рон - оцелял след клането на 7 октомври 2023 г.
7 октомври 2023 г. е мрачна дата за всички в Израел. На първа линия на атаката на терористите от “Хамас” обаче са именно тези, които са вярвали, че палестинци и евреи могат да живеят заедно. Става дума за кибуца Нир Оз - селскостопанска комуна, разположена на по-малко от 2 километра от Ивицата Газа.
Това е един от най-силно засегнатите кибуци след атаката на “Хамас” - от почти 400 човека преди 7 октомври към момента постоянните жители са трима. В злощастната сутрин, когато около 500 терористи нахлуват в Нир Оз, на място са 382-ма човека - 117 от тях -
всеки четвърти, е или убит, или отвлечен
Много хора идват да помагат за възстановяването на този оазис сред пустинята - повечето от съседните кибуци. Но както разказа 27-годишният Рон Шпицер, оцелял след атаката на 7 октомври в Нир Оз, пред специалните пратеници на “24 часа” в Израел, “никога не бих се върнал, не мога да вървя по тези пътеки и да си спомням как тук бяха убити мои приятели, как видях телата им”.
В гласа му се усеща не само тъгата по загубените близки, но и разочарованието - кибуцът е трябвало да се отбранява съвсем сам с часове, а от израелските военни нямало и следа.
“Бяхме изоставени, в продължение на осем часа никой не дойде
Всички, които оцеляха, са живи благодарение на късмета си, на инстинкта си. Нямаше военни. Нямаше спасители”, спомня си Рон. Докато се укрива от терористите, в главата му е само едно: “Все си мислех - къде е армията? Намираме се само на 10 минути от тяхна база”.
“Хамас” напада Нир Оз в 6,30 ч сутринта. Единствената помощ се оказва екипът за реагиране при извънредни ситуации, който бърза да изкара всичко налично от оръжейния склад, за да защити кибуца. В ситуацията на отчаяние се раждат истории за геройства в лицето на смъртта.
“Един от мъжете имаше останал само един патрон. Един-единствен. И го запази до края. Укриваше се заедно с още хора. По-рано беше поставил някак телефона си на стената, така че да вижда през камерата кога ще се появи терорист. Щом виждаше движение, излизаше, стреляше и се връщаше. Той защити семейството си с един куршум. Цялото му семейство и двама съседи оцеляха благодарение на него”, разказва Рон.
Докато се предполага, че от някои кибуци е изтекла вътрешна информация към “Хамас” къде се намират оръжейни и защитени стаи и кои семейства в кои жилища се помещават, Рон посочва, че от 2014 г. в Нир Оз не е имало палестинци, които да предоставят подобни данни на терористите. “В една къща изгориха хората живи в защитената им стая. А съседите им дори не бяха докоснати. Беше като руска рулетка - без логика, само жестокост”.
Много от къщите в кибуца са опожарени от “Хамас”, но отвътре навън, за да са сигурни, че хората вътре ще умрат. В една от тях, където се укривали 7 души, сред които и бебе на годинка, отчаянието взело превес след часове на отпор. Рон разказва, че 11-годишното дете на семейството проплакало: “Моля ви, отворете вече вратата. Просто ги оставете да ни убият и да се свърши”. Късметът обаче им се усмихва и като по чудо всички успяват да излязат и да намерят укритие във външно убежище.
Много други от кибуца обаче имат различна съдба - цели семейства са затрити от “Хамас”. Такъв е случаят на Тамар и Йонатан Симан-Тов, 5-годишните им близначки и сина им на 2 г. Докато са блокирани в защитената си стая, Тамар изпраща съобщение до групата на кибуца в WhatsApp, в което моли за помощ. Малко след това съпругът ѝ пише до сестра си: “Те са тук. Палят ни. Задушаваме се”. Всички загиват в стаята. Телата им са открити ден по-късно от оцелелите. Рон си спомня: “Аз събирах телата им. Не защото съм медик, а защото нямаше кой друг.
Ще ги виждам в кошмарите си цял живот”
Сред оцелелите има и такива, които никога няма да разкажат за преживения ужас, защото не могат. Когато Рон влиза в една от къщите, той вижда локви кръв по пода, оставени от закланото вътре семейство. В една от тях лежи и кучето на убитите. “Свирнах с уста, не знам защо. В този момент кучето надигна глава - единствено то беше оцеляло. И до днес се питам защо кучето е живо, а не те”.
Самият Рон чувства вина, че е оцелял след атаката. “Изпитвам вина от 8 октомври насам. Аз оцелях, а те не. Ако можех да бъда на мястото на децата, на Шири Бибас, на когото и да е от тях, мисля, че щях. Звучи тежко, но аз съм млад и силен. Знам, че ако бях отвлечен, щях да съм сред последните, които ще освободят. Но защо отвличат бебе на годинка?”, пита се той, докато пътеката на кибуца ни отведе до къщата на семейство Бибас. Историята на фамилията се превръща в нарицателно за заложническата криза.
Шири Бибас бе взета в плен заедно с двете ѝ деца - 4-годишния Ариел и братчето му Кфир на 9 месеца. Отвлечен е и баща ѝ, който по-късно е освободен от “Хамас”. Телата на Шири и двете ѝ деца са върнати на Израел в началото на тази година, като от “Хамас” заявяват, че те са били убити по време на бомбардировки от Тел Авив още през 2023 г. Аутопсията обаче установява, че както майката, така и децата са били убити умишлено по особено жесток начин.
И до днес Рон не може да си обясни защо най-изстрадали са тези, които са подкрепяли съседите си в анклава:
“Този кибуц вярваше в мира. Водехме деца от Газа в болници,
а хората от Нир Оз бяха първите убити. Няма логика. Само омраза”. В очите на младия мъж “Хамас” са “чисто зло”: “Тук не става въпрос за граници или за земя. Те дойдоха да убиват, да опожаряват, да се забавляват, докато безчинстват”.
В пустия и разрушен кибуц пред всяка къща се веят по няколко флага. По този начин оцелелите след атаката на 7 октомври бележат съдбата на своите съседи, роднини и приятели. Жълтият флаг означава, че хората от дома са отвлечени, а черният - убити. На някои от жълтите знамена се забелязват залепени червени и сини картони. Червеният картон означава, че човекът е бил убит в пленничество, а синият - че заложникът е освободен.
Въпреки всичко, което е преживял, Рон се опитва да намери смисъл и да продължи напред. Той води групи из руините на това, което доскоро е наричал свой дом. Носейки тениска с надпис “Оцелял” на иврит, Рон споделя: “Опитвам се да се върна към живота. Това е моята терапия. Може би ми помага да продължа. Но най-много искам хората да знаят истината”. Докато ни изпращаше на тръгване от кибуца, той ни посъветва: “Усмихвайте се, прекарвайте повече време с близките си хора, със семейството си”.
