Локали нападнаха баща пред двете му деца след мача ЦСКА - „Лудогорец”

Нов случай на насилие от страна на една от столичните агресивни групи, облечени в черно наречени "локали". За него съобщи потребителка в социалната мрежа.

Баща е отишъл с двете си деца на финала за Купата на България между ЦСКА и "Лудогорец".

Ето и целия пост: 

Днес за първи път се сблъсках лице в лице с "локалните".

Пет следобед, мач ЦСКА - Лудогорец ще има, около Стадиона кипи живот. Шофирах, когато пред мен изникнаха десетина момчета – всички облечени еднакво: черни маратонки, черни шорти, черни суитчери, сложени качулки и медицински маски. Не искаха да бъдат разпознати.

Минутка по-късно виждам група отиваща на мач, между тях и баща с двамата си сина. И тогава всичко се случи за секунди: заяждане, напрежение, нападение. На бащата (як мъжага около 50те) му скочи тартора на групата и когато той реагира още 5-6 локали се метнаха върху него и му свалиха якето – червено шушляче... Малкото момче (сигурно на 10 години плаче), по-голямото на около 15, цялото трепери изпотено, обаче скача, няма как да остави баща си. Хора минават, една възрастна дама с пазарска чанта се опитва да ги вразуми.

Зарязвам колата на улицата и тичам да помагам. Отивам при „главното" момче, което взе якето и му викам „моля те, моля те – върни го (защото виждам, че бащата няма да се откаже). Той подскача на боксова стъпка, крещи "Ще го пребия!". С маска, но видях очите му – млади, пълни с живот. Бих могла да му бъда майка. Казвам му отново: „Моля те, върни якето." А той само повтаря заплахи като запис или плоча... надрусан или тестостерон... не знам... Звъняхме на 112, тръгнаха да бягат с бащата със синовете по петите... Какво ли е станало с тях? Просто баща, който води синовете си на мач...

И най-страшното – тези си мислят, че са готини, че са специални. Радват се, когато попаднат по медиите – дори с насилие. За тях това е слава.

И тогава се питам:

РОДИТЕЛИ, КЪДЕ СТЕ? ВИЖДАТЕ ЛИ КАКВИ ДЕЦА ОТГЛЕЖДАТЕ?

Не си мислете, че това е просто фаза. Не е. Това е опасно. За всички. Един ден ще стане нещо непоправимо. И вината няма да е само тяхна. Ще тежи и на вашата съвест – завинаги.