- Не може да участва в процеса заради тежки мозъчни увреждания, вече си е вкъщи
- Г-н Николай Попов, преди два дни съобщихте, че разследването за смъртта на Сияна е приключило. Обвинението за шофьора Георги Александров е за причиняване на смърт по непредпазливост. Обективно ли е?
- Прокуратурата и следствието си свършиха работата - това е максималното, което може да бъде поискано като обвинение и като тежест по члена от Наказателния кодекс, по който обвиняват шофьора. Проблемът обаче е в законодателя, според който за убийство на пътя наказанието е от 5 до 12 години. Георги Александров, въпреки че е осъждан, може да получи минимално наказание, тъй като е реабилитиран. Пробойната е в закона. Ако имаше смърт само на едно лице, този шофьор можеше да се отърве и условно. Взема се предвид състоянието на дядото на Сияна, който е с тежка телесна повреда. Така обвинението се утежнява и става причина за преминаването му към друг параграф. Психологическата експертиза показа и че той не може да участва в процеса.
- Защо?
- Заради тежки увреждания на мозъка. В момента е много зле. Изписан е от болница, но не е адекватен. Ръката му също е тежко увредена. Този човек вече е инвалид и никога повече няма да може да работи, няма да живее нормално. Практически е приключен.
- Свърза ли се с вас някой от фирмата, собственик на камиона, който е шофирал?
- Никой от тях не ми се обади и не ме потърси през това време. Никакъв опит за комуникация. Това е една българска компания с мажоритарно немско участие. По-ядосан съм на държавата, а не на шофьора.
- Защо на държавата? Разследването показа, че шофьорът е нарушил правилата за движение по пътищата.
- Това, че делото срещу водача приключи, не значи, че разследването за състоянието на пътя и за некачествените му ремонти е спряло. То продължава. Проблемът е, че на този път е положен асфалт, който не отговаря на нормативните изисквания. Старият асфалт, този преди него, който е бил на повече от 20 г., е имал по-добро сцепление от новия, който е поставен наскоро. Буквално кръпките са шахматни. Преминаването от нещо подобно към асфалт с нормално сцепление е опасно и не е само в участъка между Телиш и Радомирци. Такъв асфалт е положен по целия път до Плевен и дори след него. Стандартът гласи, че асфалтът, който се полага, трябва да бъде същият, който се разрушава и е поставен на останалата част от пътя. Впрочем този път, на който бе убита Сияна, е сложен три месеца по-рано и въпреки това е кърпен, след което не е маркиран. Затова настоявам да има сериозно разследване спрямо допусналите ремонта.
- Каква предполагате, че ще бъде крайната присъда за шофьора на тира?
- Практиката показва, че се дават минималните наказания. В моя случай, ако той се признае за виновен, ще бъде осъден на 4-5 г. при лек или общ режим. Оттук произтичат много тревоги за близките на жертвите и законодателят трябва да помисли как това да бъде променено. Говоря специално за убийство, защото има престъпления, които в момента се наказват много по-тежко от смърт на пътя, а не е адекватно.
