Противодействие: докладване, защита на личните данни, обучение и подкрепа
Кибертормозът е сериозен социален проблем, който продължава да се разраства с всяка изминала година. Според данни от 2024 г. всяко седмо дете в България е жертва на тормоз в онлайн пространството. 70 268 са сигналите за тормоз на деца в интернет, подадени през изминалата година в дирекция “Киберпрестъпност” на Главна дирекция борба с организираната престъпност. А в САЩ близо 46% от тийнейджърите са преживели поне една форма на онлайн тормоз, като този процент се е увеличил с 3,5% само между 2014 и 2016 г..
Пандемията от COVID-19 допринесе за рязък скок в екранното време, което доведе до по-чести случаи на злоупотреби в дигиталната среда.
Най-често срещани форми на кибертормоз:
- Обидно именуване (32% от случаите) – използване на унизителни прякори или епитети в социални мрежи или чатове.
- Разпространяване на лъжливи слухове (22%) – създаване на фалшиви истории с цел да се дискредитира жертвата.
- Изпращане на нежелани експлицитни снимки (17%) – известно като cyberflashing.
- Cyberstalking – проследяване на онлайн активността на жертвата и изпращане на заплашителни съобщения.
- Doxing – публикуване на лична информация (адрес, телефон) без съгласие, за да се изложи жертвата на риск.
Примери:
- Trickery – измамно създаване на доверие, последвано от злоупотреба с лични тайни.
- Fraping – вземане на контрол над социален профил на жертвата и публикуване на унизителни публикации.
Последици за младежите
Кибертормозът води до:
- Психични разстройства: депресия, тревожност, социална изолация.
- Физически симптоми: безсъние, главоболие, стомашни проблеми.
- Риск от самоубийство: Жертвите са 2.5 пъти по-склонни към суицидални мисли.
- Академични проблеми: спад в успеха, отсъствия от училище.
Уязвими групи:
- LGBTI+ младежи са тормозени 2 пъти по-често от хетеросексуалните си връстници.
- Представители на етнически малцинства (напр. чернокожи тийнейджъри) също са по-чести цели.
Как да се предпазим и противодействаме
- Докладване на инциденти: Блокиране на тормоза и незабавно съобщаване до администраторите на платформите.
- Защита на личните данни:
- Избягване на споделяне на чувствителна информация (пароли, локация).
- Използване на двуфакторна автентикация.
Обучение и подкрепа:
- Родителите трябва да обсъждат онлайн рискове с децата си и да използват инструменти за родителски контрол.
- Училищата да внедряват програми за превенция на тормоза.
- Психично здраве: Търсене на професионална помощ при признаци на тревожност или депресия.
- Подкрепа от близки и приятели.
Кибертормозът не е неизбежен. С информираност, активни действия и колективна отговорност младите хора могат да се защитят и да превъзмогнат последствията от онлайн злоупотребите.
Последвайте „TRENDY дигиталНО без тормоз” в:
Проектът „TRENDY дигиталНО без тормоз" се изпълнява от Фондация “Евроскок” с финансовата подкрепа на Национална Програма за Изпълнение на младежки дейности по Чл.10 А от Закона за Хазарта (2023г.-2025г.) към Министерство на Младежта и Спорта / Договор № 25-00- 77/25.11.2024. Изготвеното съдържание е отговорност на бенефициерa”.
