- Наследниците на Савоите в Италия засега губят съдебното дело за бижутата, които преди около 80 г. прибраха в банков трезор
- Според няколко свидетелства са депозирани 6732 диаманта и скъпоценни камъни и 2000 перли
Тази драма е по-интересна от филм с Оскари, защото е истинска, в нея става дума за кралски особи, за невероятно съкровище, заключено в трезор, и защото историята продължава да се развива пред очите на всички.
Наследниците на последния италиански крал Умберто II засега губят съдебната битка срещу собствената си държава, която поведоха през 2022 г.
Тогава синът на Умберто II - Виктор Емануил Савойски, братовчед на Симеон Сакскобургготски, както и дъщерите му Мария Габриела, Мария Пиа и Мария Беатриче поискаха
Банката на Италия да им върне скъпоценности и бижута,
оставени в трезор по време на Втората световна война. Династията на Савоите, наричана още Савойската къща, управлява Италия от 1861 г. до 1946 г., когато с референдум страната е обявена за република.
Самият Виктор Емануил почина миналата година. Съдът в Рим реши съкровището да не се връща на наследниците на Умберто II, като се позова на монархическата конституция от 1848 г. Магистратът Марио Танферна отсъди, че според т.нар. Албертински статут, наречен на името на Карло Алберто Савойски, “бижутата на монарсите в Кралство Италия са държавна собственост”. Най-вероятно спорът ще се пренесе в Международния съд по правата на човека, където адвокатът на Савоите смята да поиска и реституция на всички имоти, принадлежали на кралската фамилия. Трудно е да се каже кое е по-вълнуващо - съдържанието на съкровището или неговата история, но има причина да се започне с второто. Бижутата стават обект на специално внимание и сертификация през 1900 г., когато анархистът Гаетено Бреши убива крал Умберто I. След това трагично събитие овдовялата кралица Маргарита
предава короната и скъпоценностите по опис на снаха си,
черногорската принцеса Елена. С този акт те стават известни като Съкровищницата на Короната на Савоя. Имуществото се съхранява в трезор, а кралица Елена трябва да прави официално искане всеки път, когато желае да ги носи. Целта е движението на всеки къс от богатството да се следи и отбелязва. На 6 септември 1943 г. черната кожена кутия с три рафта, облицована със синьо кадифе, все още се намира в сейф в двореца “Квиринале” в Рим, където живее кралското семейство. Изминали са повече от 40 г. от убийството на Умберто I и когато вече Втората световна война е към финала си и Италия е от губещата страна, неговият син и действащ крал Виктор Емануил III се готви да напусне столицата. Настроенията срещу монарха са силни заради годините на колаборация с режима на Мусолини.
Виктор Емануил III нарежда бижутата да бъдат поставени в сейф,
като в крайна сметка те се озовават в трезор на националната банка. Скоро след това германските войски окупират Италия. Офицер от СС показва на служителите в банката заповед, подписана от самия Хитлер, с която се изисква семейното съкровище на Савоите да му бъде предадено. Банката обаче вече е предвидила подобен сценарий и има отговор. Хората ѝ успяват да убедят немския офицер, че кралят е избягал и е взел всичко със себе си. И наистина, когато германците отварят трезора, той се оказва празен. Всъщност преди инспекцията съдържанието е пренесено през тунел от XVI век, свързващ двореца с “Палацо Барберини”. Там е изкопана ниша в стената и съкровището е скрито на сигурно място, където престоява известно време. През 1946 г. Италия става република и впоследствие многократно се поставя въпросът кой има права над савойските бижута. Преди това Виктор Емануил III абдикира в полза на сина си Умберто II, който управлява само около месец. След проведения референдум Умберто II иска
новият управител на Банката на Италия да му покаже кутията със семейните ценности
“В светлината на последните събития бих искал скъпоценните камъни да не отиват незабавно в ръцете на комисар, който може да предприеме прибързани мерки и може би да ги разпредели и възложи по начини, които не отговарят на тяхната историческа стойност. Това са бижута, които са били носени от кралиците и принцесите на Савоя... Бих искал да бъдат депозирани в Банката на Италия, за да бъдат предадени на законния собственик”, пише Умберто II. В дневника си маркиз Фалконе Луциферо, който през 1946 г. поема попечителството над съкровището, пише: “Виждам бижутата за първи път, те са наистина прекрасни и струват повече от милиард!”.
От този момент нататък камъните и перлите са заключени в черна кожена кутия с размери 39 на 31 на 20 см, която е запечатана с 11 печата. Според няколко свидетелства в банката са депозирани 6732 диаманта и скъпоценни камъни и 2000 перли. Италианското издание на модното списание Vogue смята, че описът не е направен добре, тъй като не дава представа колко украшения се съхраняват. Причината е, че той брои камъните и перлите, но не и бижутата, от които те са част.
Според едни оценки стойността на експонатите днес е 300 милиона евро,
като това не отчита историческата им значимост. Според други сумата е по-малка. След появили се слухове за кражби, през 1976 г. кутията е отворена в присъствието на бижутерите Джани Булгари и Тито Веспасиани. Двамата документират, че съкровището изглежда непокътнато, но тяхната оценка е, че то не е чак толкова скъпо, както се твърди. Веспасиани, който по това време е президент на асоциацията на римските златари, казва, че бижутата струват няколкостотин милиона. Разпитан години по-късно, Булгари отговаря: “Всичко, което си спомням от онази инспекция през 1976 г., е възкликването, след като ги видях: “Възможно ли е тези предмети наистина да са съкровището на Кралство Италия?”.”
Какво все пак има в черната кутия? В книгата Jewelry of the House of Savoy историкът на бижутата Стефано Папи и принцеса Мария Габриела Савойска описват няколко ценни комплекта, купени в средата на ХIХ век от краля на Сардиния Карл Алберт Савойски за снаха си Мария Аделхайд Савойска. Казва се също, че много екземпляри в колекцията са дело на Musy, придворния бижутер на Савоите, включително диадеми, обеци и гривни. В кутията би трябвало да се намира изключително ценната тиара, която през 1883 г. Умберто I поръчва на Musy за съпругата си Маргарита. Заради страстта си към украшенията тя е била наричана “Кралицата на перлите”.
Както вече стана дума, в началото на ХХ век въпросната тиара започва да се носи от снаха й Елена, която позира с нея на портрети и снимки. През 1939 г. Елена слага бижуто при посещение във Ватикана, непосредствено преди избухването на войната. Почти сигурно е, че тиарата на Маргарита, а впоследствие на Елена е една от ценностите, които Виктор Емануил III праща на съхранение в банковия трезор и които
по-късно са спасени от ръцете на Хитлер с помощта на тайния тунел
Друго от най-известните и обсъждани бижута обаче не е в трезора. Става дума отново за тиара Musy, изработена пак за Маргарита. За кръщенето на престолонаследника Умберто II през 1905 г. кралицата поръчва на придворния майстор да направи украшение с диаманти и перли, рециклирани от други бижута.
Получената диадема е отворена, ефирна и сложна,
с широки диамантени свитъци. След смъртта на Маргарита през 1926 г. тиарата е предадена на сина ѝ Умберто II със завет да се носи от бъдещата му съпруга. Четири години по-късно той се жени за белгийската принцеса Мария Жозе, която е последната кралица на Италия. В деня на сватбата тя носи украшението върху белия си сватбен воал. То се превръща в едно от най-любимите бижута през 16-те години, в които белгийката е принцеса на Пиемонт в очакване да стане кралица. Запазени са няколко фотографии, на които благородничката позира с тиарата. След като през 1946 г. Мария Жозе последва съпруга си в изгнание в Швейцария, скъпоценната вещ остава нейна собственост и тя продължава да се появява с нея на различни събития. След кончината й през 2001 г. тиарата вече се забелязва върху главата на жената на сина й Виктор Емануил - бившата шампионка по водни ски Марина Дориа. През 2004 г. тя носи скъпоценната вещ на сватбата на датския принц Фредерик в Копенхаген. В някоя от фамилиите на Савоя се намира и розова турмалинова тиара, която през 1850 г. кралицата на Сардиния Мария Терезия подарява на принцеса Елизабет Саксонска. Украшението е част от комплект, който включва колие, брошка с три висулки, обеци и две гривни. През 2007 г. и 2021 г. аукционната къща Sotheby's организира два търга за някои ценни бижута на Савоите. Преди 4 г. бе разиграно наддаване за друга прочута диадема Musy, изработена от естествени перли и диаманти с цена над 1 милион евро.
“Тази тиара е истински герой в историята на Савойската къща. Това е естествено перлено и диамантено бижу, едно от най-важните, появявали се някога на пазара през последните години”, пишеше в представянето преди аукциона.
Името на купувача така и не бе оповестено.
Но битката за Савойските кралски бижута продължава…
