Спестяванията на българите след приемането ни в еврозоната ще продължат да растат. Това прогнозира икономистът Румен Гълъбинов, който напомни, че повечето страни, които са се присъединили през последните години към еврозоната, са повишили своя рейтинг. Това показват данните и при Хърватия, и при балтийските страни. Приемането на България в еврозоната ще ни вкара в групата на страните с кредитен рейтинг А.
„Конкретно за България, ако бъдем приети в началото на следващата година, както се очаква, можем да влезем в А групата най-вероятно през 2027 или 2028 г.", заяви Гълъбинов пред БГНЕС и добави, че в момента нашият кредитен рейтинг е тройно B+ с положителна перспектива.
„Това ще бъде голяма промяна, и в очите на международната общност България ще изглежда по съвсем друг начин. Страната ни ще стане много по-привлекателна за инвеститорите", подчерта икономистът.
Наред с третирането на държавата ни като по-надежден платец, ще се повиши доверието към фирмите и гражданите, а това предполага, че може би ще имаме и по-добри лихви по кредитите. „Бихме могли да предположим, че влизането на България в еврозоната ще се отрази първо стабилизиращо спрямо лихвите по кредитите, и второ, че ще могат да се получават кредити и всякакво друго финансиране банково и небанково при по-добри условия, като срокове, начини за плащане, съответно възможности за предоговаряне. Това са все неща, които са много важни за всеки, който има някаква кредитна експозиция", обясни Гълъбинов.
Той посочи, че не е достатъчно да има кампания в подкрепа на еврото само в електронните медии, тъй като в България все още има граждани, които не се информират от интернет. „Затова би било добре да има и хартиени, и печатни материали, като листовки, брошури, плакати, постери, които да визуализират дизайна и вида на банкнотите и монетите. По същество това е парична обмяна. Една валута лева я обменяме за друга валута евро, като двете са различни по своя графичен дизайн, изображение. Хората трябва да бъдат запознати, включително и с печатни материали как изглежда еврото, за да не се притесняват и да се избегнат злоупотреби", препоръча икономистът.
Румен Гълъбинов коментира и данните от пролетната прогноза на Европейската комисия, според които растежът на БВП на страната през тази година ще отбележи спад до 2%, а през следващата ще нарасне минимално до 2,1% и как това ще се отрази на икономическата политика. Той подчерта, че в момента България продължава да изпълнява Маастрихтските критерии за членство в еврозоната. И към април беше потвърдено, че отговаряме на критерия за инфлацията, за бюджетен дефицит до 3% и за дълг.
„Миналата година имахме по-висок растеж от средния в еврозоната, където някои страни дори бяха в опасност да изпаднат в една по-дълга рецесия. Имайки предвид това, сега Европейската комисия излезе с една по-консервативна прогноза за 2025 и 2026 г. Въпреки това смятам, че имаме възможност за по-голям икономически растеж от тези 2%", заяви Гълъбинов. Според него това до голяма степен ще се дължи и на влизането ни в Шенген, значително по-големите обороти в транспорта, особено сухопътния, както и на силния туристически сезон.
Икономистът посочи, че средностатистическият българин подобрява стандарта си на живот, макар това да не се усеща от всички по един и същи начин. „Факт е, че живеем по-добре от всякога. Спестяванията в банките също се увеличават. Тенденцията към увеличаването им ще продължи и след влизането ни в еврозоната. Така че от икономическа и финансова гледна точка няма от какво да се плашим от нея. Напротив, само бихме могли да имаме ползи", категоричен е Румен Гълъбинов
