- Общото състояние се изчислява на невиждани досега 1 трилион лева
- В бизнес са вложени 145 млрд., няма голям ръст на сумата за 10 г.
- Хората предпазливи за инвестиции извън жилища
1 трилион лева надхвърли в края на 2024 г. богатството на българите - невиждана досега сума, показва новият индекс на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Икономистът Стоян Панчев и инвестиционният експерт Макс Баклаян, които са негови членове, стигнали до този извод, обобщавайки данни от НСИ, БНБ и Евростат.
Индексът комбинира всички видове финансово богатство с нова методология за оценка на недвижимите имоти, целяща да отрази по-точно реалната икономическа стойност на активите, притежавани от българските граждани. Началната стойност на индекса е 100 пункта през 2015 г., като неговата брутна стойност достига 262 пункта в края на 2024 г.
Този трилион лева богатство е 5 пъти над БВП на България, но 70% от него, или
700 млрд., са инвестирани в имоти
“Това, че имаме собствено жилище, което поскъпва, не означава, че ставаме по-богати. Много често домът, в който живеем, е единственият ни актив и едва ли бихме се разделили с него, за да се впуснем в инвестиции и бизнес”, коментира Панчев.
На човек от населението се падат средно по 155 424 лв., а на едно домакинство – по 349 135 лв. Общото брутно богатство на домакинствата се е увеличило за година със 113 млрд. лева, което представлява ръст от 12,7%. Само стойността на жилищата е нараснала с 95,5 млрд., или с 15,7%, спрямо предходната година.
Значителен ръст в натрупаното богатство отчитат икономистите в периода между 2015 и 2024 г. Общото на домакинствата се е увеличило с 618 млрд. лева - почти три пъти. Стойността на жилищния фонд е нараснала с 446 млрд., или 174%, докато брутното финансово богатство се е увеличило със 172 млрд., което е ръст от 138%.
При изваждане на пасивите ръстът е 138 млрд.
На думи изглеждаме богати, но на практика съвсем не е така,
заяви Макс Баклаян. Едно българско домакинство притежава средно 350 хиляди лева, което е равностойно на голям актив, но това най-често е апартамент.
Според двамата икономисти по-голямата част от увеличаването на богатството се дължи на поскъпването на недвижимите имоти от пандемията до края на 2024 г. В този период цените са се вдигнали с 15%, което ни нарежда на трето място в света по брой на сделки с имоти.
Първи в целия свят по този показател сме били обаче през
2008 г., а след това тенденцията се е обърнала и имотите са поевтинели
Поради това имало риск за спад в богатството на българите, ако цените на имотите през 2026 и 2027 г. поевтинеят, както през 2008 година.
Тогава според изчисленията на икономистите цените на жилищата са спаднали средно с 33%.
По думите на Стоян Панчев 300 млрд. лева са
вложени във финансови активи – депозити, застраховки и бизнес,
което според него е много голям дисбаланс. защото по-голямата част богатството реално са жилища.
Добрата новина според колегата му Баклаян е, че 145 млрд. или почти половината от тези 300 млрд., са в собствен бизнес.
Това стимулирало развитието на икономиката ни. Според двамата експерти обаче този дял не се е разширил особено през последните 10 г.
100 млрд. лв. от финансовите активи са депозити, показва индексът, но инфлацията изяжда част от тях, защото българинът не познава добре финансовите инструменти, които да му носят доходност.
В същото време лесен достъп до инвестиционни активи имало от 10-15 години, а това ограничава намеренията за алтернативни вложения. Роля играят и културни натрупвания от времето на социализма, когато инвестициите са били в апартамент и вила.
Според индекса на богатството едва 1,1% от българите инвестират в активи, различни от недвижимости. Златото и криптовалутата например малко се търгуват. Мнозина притежават
земя, но тя не е важен актив като жилищата,
депозитите и собствения бизнес, коментира Стоян Панчев.
Двамата икономисти цитираха проучване на “Тренд” от миналата година, според което само 22% от българите имат навика да спестяват, а едва 6% от тях инвестират. Според Макс Баклаян това означава, че едва 1,3% от населението участва на инвестиционните пазари.
Докато в по-развитите страни като САЩ например голяма част от богатството е концентрирана в работещ бизнес, капитал и активи, които реално произвеждат богатство, а не в имоти, допълни още Стоян Панчев.
12,008 млрд. лв. държат инвестиционни фондове
Слабата активност на хората като инвеститори се потвърждава и от данните на БНБ за активите на инвестиционните фондове. Сумата е стигнала 12,008 млрд. лева към края на първото тримесечие на 2025 г. - увеличение с 19,3 на сто на годишна база. Спрямо края на 2024-а активите са нараснали с 214,6 млн. лева.
Българските фондове държат 3,828 млрд. като спрямо същия месец на миналата година сумата се увеличава с 565,9 млн. От общата сума 2,372 млрд. лв. са вложени в акции, балансираните фондове и тези, инвестиращи в недвижими имоти и други активи, имат 574 млн. лева. Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, нарастват до 881,8 млн. лева. Прави впечатление, че инвестициите са основно в активи, деноминирани в лева - 61,4 на сто, а в евро са 32,6%.
Чуждестранните фондове, които работят у нас, държат 8,180 млрд. лева. Парите в тях за година се увеличават с 1,372 млрд. Парите са насочени основно към сектори като застраховане и пенсионни дружества.
