Колко депутати трябва да представляват българите зад граница, когато най-сетне район “Чужбина” стане реалност? Този неудобен въпрос политиците успяват да заобиколят всеки път, стане ли дума за това “другата” България да избира от своя листа.
Район “Чужбина” на теория вече съществува
При последните промени в Изборния кодекс през 2023 г., когато бе върнато смесеното гласуване на хартия и машина, депутатите вписаха, че 32-ият район ще влезе в сила от 1 януари 2025 г. Но оттогава няма никакво развитие - нито допълнение на закона, нито консенсус между партиите как да стане това.
През последните месеци в парламента заседаваше работна група за промените в Изборния кодекс, които предстоят. На първо четене в началото на януари бяха приети няколко проекта, но на заседанията на групата стана ясно, че готовност за район “Чужбина” няма, и беше отложен с още една година. Явно политиците разчитат дотогава да не ходим пак на избори.
На заседанията бяха споменати няколко варианта. Единият е българите навън да избират четирима депутати - колкото е минимумът за избирателните райони у нас. Това означава, че 2-3 млн. българи навън
ще са представени наравно с област Видин, която е с най-малко население в страната -
по данни на Националния статистически институт към 31 декември 2024 г. там живеят 70 542 души. Точни данни за българите навън, и то такива с избирателни права, няма.
Имаше и предложения да не са четири, а шест мандата, но посоката на идеята е една - да са малко.
Друг възможен вариант е мандатите за район “Чужбина” да се изчислят, както и в България - спрямо населението. Тогава обаче ще се окажем в абсурдната ситуация българите навън да избират около 30% от състава на парламента, т.е около 80 депутати. Това излиза, ако приемем, че по груби сметки зад граница има 3 млн. българи, а у нас - 6 млн. Изборният експерт проф. Михаил Константинов посочи пред работната група, че навън живеят около 1,9 млн. българи, от тях с изборни права са около 1,4 млн. И изчисли, че това прави 30-40 мандата. Иначе даде конкретно предложение - да се вземат 2-3 мандата от 23-и МИР в София и по 1 от Бургас и Варна.
Всъщност част от проблема с район “Чужбина” е, че
никой не знае колко са българите навън
Председателката на Централната избирателна комисия Камелия Нейкова обясни, че са попитали дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” към регионалното министерство колко имат настоящ адрес в чужбина, но те не могат да ги установят. Причината е, че много хора не си променят адреса, когато напуснат България. И така по документи се водят за постоянно живеещи тук, но не са. Затова на база броя им няма как да се сметнат мандати.
Сред основните пречки е и това, че трябва да се промени разпределението на мандатите в страната, за да се сдобият българите извън нея със свои представители. Което означава или да се премахне минимумът от четирима избраници на район (и споменията Видин, да речем, да остане само с 2-ма), или да бъдат ощетени най-големите листи с най-много избиратели като София, Пловдив, Варна и Бургас, всеки от които излъчва над 14 депутати.
По данни на Министерството на външните работи най-много българи навън са гласували през ноември 2021 г., когато за първи път имаше избори 2 в 1 - президентски и за парламент. Подадени са над 230 хил. души. МВнР все пак имали някакво число на съгражданите ни зад граница - към 780 хил. са тези с настоящ адрес.
Между 30 и 50 е разумният брой депутати, които да се избират от българите в чужбина, смята Иванка Иванова, председател на Инициативен комитет за въвеждане на електронното гласуване в България и чужбина. Организацията настоява да се въведе възможност и за гласуване онлайн - както е в повечето държави на Запад, където живеят сънародниците ни, за да могат и те да упражняват правата си без пътуване с часове до секциите и висене по опашки.
Българите в чужбина подават заявление, за да бъдат предвидени в конкретна секция. Ако не са го направили предварително, могат да подадат гласа си в някоя от вече съществуващите секции, като на място попълват декларация, че няма да гласуват другаде - както го правят студентите у нас, например. Но ако в някой малък испански град няма достатъчно българи за образуване на секция тези, които искат да гласуват, трябва да пътуват с часове до Барселона или Мадрид. Електронното гласуване решава тези проблеми, убедени са хората там. С онлайн гласуването активността у нас и в чужбина може да стигне и 80%, казва Иванка Иванова.
От комитета настояват още да се намери вариант, при който и българите в чужбина
да гласуват с преференции
В момента те избират единствено партия, а мнозина признават, че и това ги отказва - не искат да пускат гласа си, без да знаят при кого отива.
Реалното създаване на район “Чужбина” вероятно ще се отложи поне за 1 юни 2026 г., както гласи миналото на първо четене предложение на ИТН. На заседанията на работната група стана ясно, че партиите май имат консенсус за тази дата, а дотогава ще стоят кухи текстове, с които той беше формално учреден.
