Опасенията обаче са, че закръглянето ще вдигне цените
Дори България да бъде приета в еврозоната и еврото да стане законно разплащателно средство у нас, има вероятност монетите от 1 и 2 евроцента никога да не намерят място в портмонето на българина. Причината е, че повечето хора вече не ги използват. Поради това все повече държави решават да се откажат от тях, а дискусията за това периодично се повдига от ЕК.
Германия е напът да оглави инициативата за премахване на 1 и 2 евроцента. Идеята набира все по-голяма популярност, а наскоро намери поддръжник и от Националния форум за парите в брой – организация, която е подкрепена от Бундесбанк, която поиска финансовото министерство да въведе правилото за закръгляне на цените. Така ако дадена стока струва 4,98 евро, цената да стане 5 евро, а ако е 1,02 евро - да е 1 евро. Това обаче ще важи единствено при плащане в брой, а при онлайн трансакции сумите ще се запазват с точност до центове.
Идеята да се спре сеченето на 1 и 2 цента се обсъжда от години и на ниво Европейска комисия. Според данни на ЕК от 2013 г. разликата между разходите за производство и фактическата стойност на монетите е достигнала над 1,4 милиарда евро. Сега, 10 години по-късно, вероятно са много повече. Отделно се добавят и допълнителни разходи за транспорт и съхранение. Последно в началото на 2022 г. ЕК призова за общи правила за закръгляване в търговията и обяви консултации с държавите членки.
Според Европейската централна банка в момента
в обращение са
40,1 милиapдa мoнeти oт 1 eвpoцeнт и 31,4 милиapдa oт 2 eвpoцeнтa
Всъщност в повечето държави монетите с най-нисък номинал са тези, които се секат най-много. А последното изследване на Евробарометър от края на 2024 г. показва, че шест от десет анкетирани подкрепят премахването на монетите от 1 и 2 евроцента и прилагането на задължително закръгляне нагоре или надолу на крайната сума на покупката. (Виж графиката.)
В Белгия, Финландия, Холандия, Словакия и Ирландия цените вече често биват закръгляни до най-близкото число, завършващо на 5 цента. Италия също прие законодателство за закръгляне и спря да сече монети от 1 и 2 цента през 2018 г. Изчисленията на държавата показват, че така ще пести по около 20 000 евро годишно. Литва прие законодателство за закръгляне през 2014 г., а от началото на тази правилото влезе в сила и в Естония.
И извън еврозоната има такива тенденции. През 2020 г. Великобритания съобщи, че има излишъци от монети от две лири и от два пенса и монетният двор няма да произвежда такива през следващото десетилетие.
успя да изпревари ЕК със спирането на монетите от 1 цент
“Прекалено дълго Съединените щати са секли стотинки, които буквално ни струват повече от 2 цента. Това е толкова прахосническо”, твърди американският президент. И поиска да заличи центовете. Реално за това е нужно и разрешение от Конгреса, но аргументите на Тръмп не са за подценяване – той изтъква, че за изсичането на 1 цент се харчат 3,5 цента, което е изключително нерентабилно.
Други държави по света отдавна са предприели тази крачка. Kaнaдa cпpя дa пpoизвeждa мoнeти oт eдин цeнт пpeз 2012 г., но запази тези, останали в обращение като легитимно разплащателно средство, а днес потребителите вече са свикнали със закръглянето. Aвcтpaлия cпpя тeзи oт eдин и двa цeнтa oщe пpeз 1992 г. и сега тече дискусия за заличаването на 5 цента.
Нова Зеландия предприе и тази крачка през 2006 г., след като премахна монетите от 1 и 2 цента още през 1990 г. Според изследователи вследствие на това цените там всъщност намаляват, вместо да се повишават, вероятно благодарение на пазарната конкуренция, което е достатъчно, за да попречи на търговците на дребно да се опитват да играят със системата. Швеция също е от страните, които много рано премахват най-дребните си монети – още през 1972 г.
Все пак вече си имаме дизайн как ще изглеждат българските евромонети. Той възпроизвежда настоящите символи, изсечени върху българските разменни монети: Мадарският конник – на монети от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента, св. Иван Рилски – на монета от 1 евро, и Паисий Хилендарски – на монета от 2 евро. На последната ще е изписан и надписът “Боже, пази България”.
Закръглянето заради премахване на дребните монети притеснява потребители и икономисти, че
ще доведе до повишаване на инфлацията
Те се опасяват, че сумите ще се преизчисляват предимно нагоре. Различни проучвания обаче оборват тези страхове. Например изследване на централната банка на Великобритания посочва, че само един от всеки осем продукта е с цена, която трябва да се закръгли нагоре. Друго проучване на икономическия професор Робърт Уаплес пък доказва, че възможностите за закръгляне нагоре или надолу са еднакви.
Големият проблем за икономиката всъщност са цени, които завършват на 99. От една страна, това забавя търговците - скоростта на касата, особено в супермаркетите, е изключително важна, за да не се образува опашка. А пазаруването се забавя значително, ако потребителят започне да рови и да брои дребни монети. Изследване на американската асоциация на супермаркетите изчислява, че
търсенето на монети добавя по 2,5 секунди при всяко плащане кеш
Умнoжeно пo милиoн пъти днeвнo, забавянето става значително.
“Нищо в магазина не струва един или два цента. Ако специфични номинали се произвеждат само заради прецизност, но не може да се използват за покупки, тогава системата трябва да бъде променена и всички монети в обращение да може да се използват правилно”, казва Джеси Крафт, асистент-куратор в Американското нумизматично дружество - организация, посветена на изследването на монети и пари.
Говорейки за прецизност, Крафт има предвид един от аргументите за запазването на дребните монети – перфектното счетоводство. Повечето страни по света използват десетична система, която достига до стотни от дадената единица, така че има смисъл да съществуват монети, които могат да покрият тази стойност.
У нас в обращение са над 2,16 млрд. жълти стотинки
Към края на март по данни на БНБ у нас в обращение има 918 484 566 монети от 1 стотинка, 865 222 130 броя от 2 стотинки и 380 500 612 от 5 стотинки.
Анкета на “24 часа” от 2022 г. показа, че българите също смятат монетите от 1, 2 и 5 ст. за излишни. БНБ обаче е категорична, че те няма да се премахват.
Изтеглянето на жълтите стотинки от обращение изисква преизчисляване на всички плащания от и към държавата, на междуфирмени разплащания и други операции. Но пък сеченето на монетите от 1 и 2 стотинки вече е нерентабилно, пресметнаха експерти в паричното обращение.
Преди 12 години не е било така - според данни от 2013 г. са платени близо 3 млн. за изсичането на монети от 1 стотинка с номинал 4,7 млн. лв. Сега металите струват приблизително 120% по-скъпо и според неофициални сметки разходите за производството са с 25-30% по-високи от техния номинал. Към това трябва да се добавят и похарчени пари за съхранение, разпространение, броене, изтегляне и претопяване на повредени монети.
В повечето случаи потребителите не си прибират рестотото от 1 или 2 стотинки или го оставят в кутии за дарения, които често са разположени до касите на магазините. Ако изпуснат монетка на улицата, повечето хора не биха си направили труда да се наведат да си я приберат. Жълтите стотинки се търкалят по джобове, портмонета и чанти или пък се събират в буркани. Може да се намерят навсякъде, но не и там, където трябва да бъдат – в обращение. Хората не ги харчат и те просто седят, без да носят стойност. Вече дори повечето автомати не ги приемат. Но дребните монети все пак са полезни за някои хора. Благотворителните организации получават голяма част от даренията си именно от събраното от кутиите до касите в магазините.
