- За служителите в частния сектор темпът е със 180%
- Външни юристи печелят дела на ведомствата за 117 млн. лв., а губят само за 9 млн.
Средната заплата в България през последните 10 години се е увеличила със 181%, но в същото време заплатите на чиновниците са се вдигнали с до 311%. Това показват сметките на “24 часа” въз основа на приетия миналата седмица от правителството доклад за състоянието на държавната администрация през 2024 г. и сравнението му с доклада от 2014 г.
Увеличението с 311% се отнася до стартовите заплати на една от най-разпространените длъжности в държавната администрация - главен специалист. През 2014 г. главните специалисти са били назначавани за минимум 340 лева месечно, докато към средата на миналата година това стартово възнаграждение е вече 1400 лв., а в някои ведомства максимумът стига до 3 хиляди лева месечно.
Сред чиновниците обаче има длъжности, при които ръстът на заплатата за тези 10 години не е чак толкова голям, но за сметка на това месечното възнаграждение се съизмерва с това в частните фирми, или да речем, с депутатската заплата или с министерската.
Например най-ниските заплати на главните секретари на ведомствата през 2014 г. са били 944 лв., а към момента са 3100 лв. месечно, което е нарастване от 228%. Тази сума обаче се отнася до главните секретари на агенции и други такива структури.
Главен секретар на министерство получава към 6900 лева,
или поне това са най-високите възнаграждения за тази длъжност в държавата. Това е повече от средната заплата в IT сектора, която към средата на миналата година беше 5717 лв. (виж инфографиките). А тя също не е нараснала с малко за последните 10 години – ръстът ѝ е 201%.
Изчисленията показват, че най-голям ръст на заплащането в държавната администрация през последните 10 години е имало за сравнително ниските чиновнически длъжности, които наистина получаваха малко през 2014 г.
Тогава например държавен експерт е започвал работа в администрацията с 632 лв., а сега стартовата е 1900 лв., което е с 200% повече. Тогава максимумът на тази позиция е бил 3050 лв., докато сега е 5224 лв. Докладът не посочва в кои точно ведомства държавните експерти получават толкова, но по всяка вероятност става дума за Министерския съвет и за някои от по-големите министерства.
Най-ниско заплатените длъжности в държавната и общинските администрации – технически сътрудник, което е евфемизмът за секретарките, са получавали стартова заплата 340 лв., а максимумът е бил 1281 лв. Към онзи момент такива бяха заплатите и в частния сектор за тази позиция. Днес държавните ведомства назначават секретарките с минимум 1100 лв. заплата, а с натрупването на стажа и опита тя може да стигне до 1950 лв. За столицата обаче това е по-скоро ниска заплата, средната в София към момента е 3628 лв.
Младшите длъжности в държавната администрация, независимо от високия ръст на заплатите им за последните 10 години, получават по-скоро ниски възнаграждения. Това обяснява и факта, че ведомствата трудно привличат на работа млади хора. Според доклада държавните служители във възрастовата категория до 29 години са нищожните 5,33% от всички чиновници в държавата. Най-много са тези между 40 и 49 г. и между 50 и 59 г. – общо 60% от всички. Документът обаче скрива факта дали в държавната, в общинска или областна администрация работят пенсионери и колко. В него е посочено, че има малко
над 14 хиляди чиновници над 60 години,
което представлява само десетина процента от всички. Но пенсионната възраст за трета категория труд, каквато е чиновничеството, в момента в България е 64 г. и 7 месеца за мъжете и 62 г. и 2 месеца за жените, така че е твърде възможно да има държавни чиновници пенсионери.
Докладът скрива и заплатите на чиновниците в цял ред ведомства, свързани със сигурността и отбраната – всички структури на министерствата на отбраната и на вътрешните работи, ДАНС, НСО, Държавна агенция “Разузнаване”, Комисията за противодействие на корупцията и дори на служителите на Военноисторическия музей. Мотивът е “спецификата на тяхната дейност”.
Не ѝ известно каква част от държавните и общинските чиновници са юристи, но прави впечатление, че през последните години силно се увеличават договорите, които ведомствата сключват с външни юридически кантори за процесуално представителство. Противно на очакванията, това се оказва доста ефективен подход, защото делата, които министерства, агенции, общински и областни администрации водят, са изключително много – през 2024 г. са били общо 38 648, доста от тях висящи и съвсем малко приключили или прекратени. Например вътрешното министерство е било страна по над 7 хиляди дела. А ведомства като НАП и митниците са водили миналата година дела с материален интерес за близо 150 млн. лв. През цялата 2024 г.
държавата и общините са загубили в съда дела за малко
над 282 млн. лв., а са спечелили други за 421 млн. лв.
През 2024 година обаче на външни юридически фирми е възложено срещу заплащане да бранят интересите на ведомствата в съдебни дела за 23,7 млн. лв., като това е увеличение с над 50% в сравнение с предходната година, при положение че и през 2023 г. те са се увеличили с близо 60%.
Срещу тези 23,7 млн. лв. обаче през 2024 г. наетите външни юристи са спечелили в съда дела за 117 млн. лв., са за изгубили само за 9 млн. лв., т.е. това се оказва ефективен начин за юридическа защита на държавата, вместо с делата да се занимават юристите, работещи по трудов договор.
Раздуването на администрацията продължава, а се търсят хора за още 13 хил. щата
Чиновниците у нас вече са 132 836 души, като администрацията продължава да се раздува. Броят на реално заетите е нараснал с близо хиляда души за година, или средно на ден са се назначавали по трима нови служители. Това става ясно от Доклада за състоянието на администрацията за 2024 г., който правителството прие.
Свободни обаче са 13 410 щата и
за близо половината от тях - 5415, се търсят хора от повече от 6 месеца
За сметка на това обаче качеството на обслужване на чиновниците намалява, показа пък индексът на административния капацитет, представен преди дни от проф. Борислав Борисов в УНСС. Както “24 часа” писа, индексът е на най-ниското ниво, откакто се прави изследване през 2017 г., а само спрямо предходната година е паднал с 10 пункта. От години бизнесът настоява за оптимизация на администрацията и постепенно освобождаване на пенсионерите. Искат и реформа, за да си плащат сами осигуровките, както го прави частният бизнес.
89 630 са служителите на държавна служба, а по трудово правоотношение са 43 206 души. Какво всъщност означава това? При трудовите правоотношения на учители, лекари и др., работодателят (държавата) начислява трудовите възнаграждения на работниците и удържа от тях съответната част дължими за сметка на осигурения осигурителни вноски по общественото и здравно осигуряване. При работещите по трудово правоотношение средствата за сметка на осигуреното лице първо влизат в брутното му възнаграждение, а следователно и в осигурителния доход, от който се формират обезщетения и пенсии, а едва след това работодателят (държавата) ги удържа и превежда към съответните осигурителни фондове.
При служебните правоотношения държавата нито добавя тези средства в заплатите, нито ги удържа за осигурителните фондове. С други думи, при служебните правоотношения
държавата просто премества средствата за осигуровки от “единия джоб в другия”,
без те да минават през брутната заплата на чиновника.
По принцип у нас размерът на осигуровките е 32,7-33,4% върху брутното възнаграждение, но работодателят поема 18,9-19,6%, а от заплатата на работника се удържат 13,7%.
През миналата година 4010 са били новите пенсионери в администрацията. През тази година пправо на пенсия ще имат още 2089 служители. Какъв обаче е общият брой на пенсионерите в администрацията, не е записано. При приемането на бюджета пък стана ясно, че 5881 пенсионери продължават да работят в МВР.
С конкурс миналата година са били назначени 6170 души, а кандидатите за държавна работа са били над 22 хил.
Над 64% от държавните служители са висшисти. Повечето са завършили стопански, технически и правни науки.
47 217 са със средно образование, а с основно - 492
Проблем обаче се появява не с наемането на образовани служители, а с обучението им след постъпване на работа. От 2751 наети през 2024 г. само 1283 са преминали обучение за съответната длъжност. “Запазва се тревожната тенденция от предходните години за висок процент служители, които не са преминали задължителното обучение в срок или изобщо не са го преминали. Ръководителите на администрациите следва да упражняват по-стриктен контрол в тази област, тъй като въвеждащото обучение осигурява основни знания за държавната служба, което от своя страна прави влизането в администрацията доста по-плавно”, се посочва в доклада.
