Със света литургия, отслужена от българския патриарх и Софийски митрополит Даниил, днес ще бъде отбелязано обновяването на храма "Св. великомъченик Мина" в столичния район "Слатина", който дълго време беше затворен за миряните, а през последните две години бе ремонтиран със средства от дарители, съобщиха организаторите.
Те припомнят, че след десетгодишно прекъсване "Св. великомъченик Мина" бе отворен за първи път за литургия на храмовия му празник на 11 ноември 2021 г. Тогава църковното настоятелство, районната администрация и граждани създадоха организация за набиране на средства за възстановяването на храма, който е паметник на културата и съхранява мощи на свети великомъченик Мина.
Сега храмът е почти напълно възстановен и ще бъде отворен за молитви и служения, които ще се извършват от протойерей Андон Софиин, пише БТА.
Основният ремонт и реставрацията на този паметник на културата са осъществени със значително дарение от проф. дтн инженер Цоло Вутов, като част от благотворителната програма "Българските добродетели" и от повече от хиляда всеотдайни вярващи. Работата по проектирането и строителството е извършена безвъзмездно от ангажираните екипи и от граждани на район "Слатина".
За старинния храм "Св. великомъченик Мина"
Една от теориите е, че в миналото на мястото на храма е имало манастир от 265 г., известен в народното и църковното предание като най-стария в България. Втората теория е, че манастирът може да е бил на мястото на сегашната църква "Света Троица" на ул. "Манастирска", на 500 метра от храма "Св. великомъченик Мина", а третата е, че двете църкви може да са били част от общ манастирски комплекс.
Твърди се, че тук е идвал св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, във връзка със Сердикийския църковен събор през 343 г. Заседанията на събора са се състояли от ноември 343 г. до февруари 344 г. в присъствието на 341 делегати, сред които и Протоген Сердикийски.
През 1955 г. църквата, която представлява еднокорабен храм, е обявена за паметник на културата, автентичен и единствен възрожденски храм, запазен преди Освобождението на територията на София. През 1989 г. е обявена и за архитектурно–художествен паметник на културата. Някои от иконите в нея датират от 1772 г.
