Синът ми е моята сила, искам да продължа да се усмихвам заради него, разказа Мазал Цузо
"Знаех само, че трябва да се правя на умряла". Това е част от смразяващия разказ на 35-годишната Мазал Цузо, която по чудо се измъква жива от атаката на "Хамас" на 7 октомври 2023 г.
19 месеца след като терористите нахлуха в Израел жена, която е била на косъм от смъртта, разказа пред специалните пратеници на "24 часа" в Израел за зверствата на "Хамас" на фестивала "Нова".
Фестивалът започва на 6 октомври и е планиран за целия уикенд. Локацията е край кибуца Реим, на 5 км от границата с ивицата Газа. На мястото е имало три сцени, място за палатки и зона за заведения и храна. Според някои източници на събитието е имало около 3400 души.
Мазал отива с двама от най-близките си приятели на фестивала - Даниел и Йохай.
"Бяхме много развълнувани, купихме си билети няколко месеца по-рано. Дори убеждавахме други приятели да дойдат с нас. Слава богу, че не дойдоха", започва разказа си Мазал.
Около 6:20 сутринта на 7 октомври тя била на дансинга. Слънцето тъкмо изгрявало и Мазал тръгнала към палатката, за да си вземе слънчеви очила. Тогава чула взривовете.
"Първоначално не разбрах какво се случва. Настана хаос", спомня си тя.
Охранителите на фестивала казали на Мазал и приятелите ѝ, че трябва да си тръгват. Те се запътили към паркинга, където била колата им и видели, че изходът е задръстен от автомобили.
"Тръгнахме бавно, заобикаляйки колите, след малко се оказа, че на средата на пътя има още коли", каза тя.
Мазал, Даниел и Йохай прекарали 20 минути в чакане в колата, когато започнали изстрелите от съседните кибуци.
"Видях полицаи и охранители наоколо и се успокоих. Опитахме да заобиколим задръстването през гората, но в един момент колата ни заседна и не можеше да продължим напред с нея", обясни тя.
Тримата излезли от колата и тръгнали към главния път, като се надявали, че там ще открият полиция. На пътя обаче било страшно - бойците на "Хамас" вече били там и стреляли по полицията. Мазал видяла полицай близо до една кола.
"Каза ми да залегна и да пълзя под колите, за да се спася. Всички, които се опитаха да се измъкнат бягайки, не оцеляха".
Тримата успели да се измъкнат от пътя, където били терористите, и отново се върнали в гората, пълзейки. Скрили се в дупка в земята, но районът е пустинен и растителността е малка. Не след дълго тя чула бойците на "Хамас" да се приближават към тях.
"Знаех само, че трябва да се правя на умряла. Лежах с лице към земята и не мърдах. Опитвах се дори да не дишам, докато усещах как завързват краката ми", каза тя, спомняйки си за ужаса на 7 октомври.
Мазал си спомня, че е ударена с нещо, вероятно оръжие, в тила. След известно време усетила как я отвързват, но продължила да не мърда.
"Лежах с часове в онази дупка с мъртвите ми приятели до мен. Когато ме намериха други оцелели, не смеех да мръдна, защото мислех, че са терористи", разказа тя.
Младата жена била принудена да остави труповете на приятелите си и с останалите оцелели да потърсят друго прикритие.
Около 12 ч. на обяд бойците на "Хамас" запалили храстите, където се криели много от хората на фестивала, включително и Мазал. Те останали приклещени, като трябвало да избират между това да изгорят живи или да бягат към пътя, където щели да бъдат напълно открити за терористите.
"Дойде момента, в който ме беше страх повече от огъня, отколкото от терористите. Въобще не ми и мина през ума за потенциалните мъчения, изнасилвания", спомня си тя.
Накрая излязла от храстите и се затичала към една изоставена кола наблизо.
"За щастие беше отключена. Влязох вътре и легнах между задните и предните седалки, завих се през глава. Минаха около два часа, когато едно момче отвори вратата и ме намери. Оказа се друг оцелял", обясни тя.
Като по чудо Мазал се измъква от мястото на фестивала, успява да открие работеща кола и да стигне до болница с още няколко оцелели.
Свързала се със семейството на Даниел и Йохай, които били брат и сестра, за да им разкаже за случилото се. Телата им обаче не били открити, което дало надежда на близките, че може да са живи и отвлечени в Газа.
"Не знаех какво да им кажа. Бях сигурна в това, което видях, сигурна бях, че са мъртви", спомня си тя.
Седмица след фестивала обгорените тела на Даниел и Йохай са открити. Те изгорели в храстите, запалени от бойците на "Хамас".
19 месеца след трагедията Мазал още се възстановява от травмата. Все още се насълзява, когато говори за загиналите си приятели и казва, че ще направи всичко възможно те и всички жертви на атаката от 7 октомври да не бъдат забравени.
"Не можах да им кажа нищо, не можахме да се сбогуваме. Не смеехме да говорим, за да не ни чуят терористите. В онази дупка говорех само с Бог в ума си", разказа тя.
"Това, което научих след 7 октомври, е че не съм в безопасност, било то тук или някъде другаде, защото има хора, които искат да ме убият. Защо?", пита се Мазал. Тя е категорична, че послание към "Хамас" няма: "Не си говоря с болни мозъци".
"Това не е война. Щеше да бъде война, ако те ("Хамас") бяха дошли тук, за да убият единствено военните и да вземат земята. Не - аз все още помня по какъв жесток начин изнасилваха и момичетата, и момчетата. Никога не съм си и помисляла, че е възможно един човек да извърши подобно зверство", спомня си тя.
"Невъзможно е да нямаш психически отклонения и да си способен на това - имаше терористи, които записваха, докато убиват и изнасилват момичета, а видеата след това пращаха на родителите им, за да се "похвалят", разказва още Мазал.
Въпреки всичко, което е преживяла, Мазал все още намира смисъл, или по-скоро нещо, за което да живее: "Имам син, имам семейство. В първите месеци беше изключително трудно - винаги си мислех, че терористите ще се появят отново всеки момент и си мислех как ще предпазя сина си".
"Преминах през много терапия. Имаше периоди, в които се чувствах душевно сломена - просто не исках да съм повече на тази Земя. Повтарях си на ума обаче, че имам син. Именно поради това се подложих и на по-сериозно лечение, защото синът ми не е виновен, че има лоши хора по света, а аз исках да се усмихвам за него", споделя още тя.
"Детето ми е моята сила, искам то да бъде в безопасност".
Днес мястото, където е бил фестивалът, е превърнато в парк в памет на загиналите. Мястото на една от сцените е запазено. Засадени са дървета в памет на жертвите, а из целия парк има снимки на загиналите с кратки разкази за тях. Близките им идват там, за да видят загиналите си деца, сестри, братя и любими. Много от тях плачат, разхождайки се в парка.
Докато Мазал разказва историята си към нея се приближава тийнейджърка. Оказва се сестра на едно от загиналите на фестивала момичета. Последно видяла сестра си на видео в ТикТок, качено от Мазал след трагедията "Нова".
Загиналите в този ден са 378 души. Млади мъже и жени, които са били там да се забавляват. 44 от тях са взети за заложници в Газа. "Нова" дава най-голям брой жертви на 7 октомври, наред с тези в кибуците Нетив Хаасара, Беери, Кфар Аза, Нир Оз и Холит.
