Народното събрание прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Законопроектът бе гласуван със 165 гласа "за", шест - "против" и пет - "въздържал се". В мотивите към законопроекта се посочва, че част от измененията са свързани с изискванията на европейски регламент по отношение на пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с множество входни точки, и методи за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения. Посочва се, че въпросните изисквания е следвало да бъдат въведени в националното законодателство до 15 ноември 2023 г. На 25.07.2024 г. е получено официално уведомително писмо от Европейската комисия за стартиране на процедура за нарушение срещу България за неуведомяване в срок на ЕК за мерките за прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2036, пише БТА.
В мотивите се казва, че по отношение на институциите и дружествата, за които на етапа на планиране на преструктурирането е предвидено дейността им да бъде прекратена чрез производство по несъстоятелност или за които не се предвижда упражняване на правомощия за обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти и приемливи задължения, Директива (ЕС) 2024/1174 въвежда ново легално понятие – субект за ликвидация, симетрично на съществуващото легално понятие – субект за преструктуриране. Наличието на яснота за това какво представлява субект за ликвидация е от съществено значение за правилното прилагане на механизма на приспадане, определяне на обхвата на консолидация и за изчисляването на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИСКПЗ) за определени субекти. При определени обстоятелства органът за преструктуриране може да определи за даден субект за ликвидация МИСКПЗ на индивидуална основа в размер, надхвърлящ размера, достатъчен за поемане на загубите. Новите правила в Директива (ЕС) 2024/1174 относно институциите и дружествата, за които е предвидено прекратяване на дейността чрез производство по несъстоятелност, се въвеждат чрез изменения разпоредбите в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (ЗВПКИИП), в това число и включване на легална дефиниция за субект за ликвидация.
Вносителите посочват, че в Заключителните разпоредби на законопроекта се предлагат промени в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН) във връзка с необходимостта от предприемане на мерки за изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България“ и на Пътна карта за изпълнение на осъдителните решения, постановени срещу България от ЕСПЧ, приета с решение на Министерския съвет от 2021 г., както и с необходимостта от отмяна на някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банка.
Посочва се, че по делото „МБТР срещу България“ е установено нарушение на разпоредби от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията) по отношение правната рамка, приложена към банката-жалбоподател във връзка с процесуалните гаранции при отнемането на банковия ѝ лиценз. По делото е констатирано нарушение и на разпоредби, свързани с липсата на адекватно процесуално представителство на банката в производството по несъстоятелност на КТБ, тъй като в рамките на процедурата по откриване на производство по несъстоятелност банката е била представлявана, както се изисква по закон, единствено от квестори, определени от Българската народна банка (БНБ).
Действащата нормативна рамка от Закона за банковата несъстоятелност предвижда, че банката, за която се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначените от Централната банка квестори или от назначените временни синдици или от упълномощени от тях лица. Вносителите изтъкват, че през юни 2018 г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа е приел решение с конкретни препоръки към България за изпълнение на цитираното решение и е приканил българските власти да приемат законодателни мерки, регламентиращи независимото представителство на банката в производството по несъстоятелност в съответствие с Конвенцията.
Междувременно през декември 2020 г. ЕСПЧ комуникира на българската държава жалби от „Корпоративна търговска банка“ АД срещу България, които съдържат сходни оплаквания във връзка с правото на собственост и на справедлив съдебен процес. На 30 август 2022 г. ЕСПЧ постанови решението по делото „Корпоративна търговска банка“ АД срещу България, посочват в мотивите си вносителите и изтъкват, че в решението се посочва, че интересите на КТБ не са били надлежно представлявани в производството за откриване на производство по несъстоятелност. Затова вносителите предлагат изменението на ЗБН, с което се цели изпълнение на решението на ЕСПЧ по делото „МБТР срещу България“ и гарантиране правото на защита в производство по несъстоятелност, като се предвиди, че банката се представлява по делото от лицата, които са представлявали банката към датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза ѝ за извършване на банкова дейност или преди назначаването на квестори. За тези лица, както и за акционерите с повече от 5 на сто от капитала на банката, които могат да встъпят в производството по разглеждане на искането на БНБ, е предвидена нормативна възможност да обжалват решението на съда за откриване на производство по несъстоятелност. В закона е уредено и призоваването на тези лица за делото, както и задължение на съда да им изпрати препис от решението за откриване на производство по несъстоятелност.
