"Да стана моряк, отначало бе по-скоро като шеговита идея, но впоследствие това стана моя мечта и не съм се отказал от нея. Все още мисля, че искам да продължа. Дърпа ме. Ще видим, ще покаже времето, но вероятно ще продължа." Това каза кап. Любомир Чанев, който заедно с Данаил Веселинов и още над 20 моряци от кораба "Галакси лийдър" бе 430 дни в плен на хутите. Той бе почетен гост на празника на Природо-математическата гимназия "Акад. Сергей Корольов" в родния си Благоевград. Чанев е завършил средното си образование в елитното училище преди 26 г. и получи специална награда "За храброст" от директора на училището Ваня Стоева.
Три месеца след като заложниците бяха те поддържат връзка помежду си, допълни кап. Чанев. Вчера дори се е чул с едно от момчетата във Филипините.
"Сигурен съм, че този период от живота ми ме е направил по-силен. Отне ми обаче доста време. Волята ми остана и дори е по-силна. Засилиха се всички връзки, разбираш колко много приятели направиха много за мен. Очаквах го и получавах информация какво се случва, в моментите, когато имахме интернет. Това ми даваше доста сила в тези трудни моменти. Не мога да кажа нищо лошо за държавата. Радвам се за всеки един, който е помогнал, за всички други, които са гледали отстрани, и все пак всеки е имал нещо в сърцето си, може и да не е било добро", допълни капитанът. Благодари на спортната общност и се е радвал много да види толкова български спортисти, че ги подкрепят.
"Вълнувам се много и се радвам, че от любимата ми гимназия са се сетили за мен и ме поканиха. Преди всичко трябва да бъдем достойни хора, радвам се, ако съм се превърнал в пример за всички. Това ме е научило това училище. Всички хора, които ми помагаха, бяха от това училище и бяха моя морална опора", коментира Чанев след като получи наградата за храброст.
"Храбростта не означава липса на страх, по-скоро това е да вземеш правилното решение в труден момент. Не мисля, че не ме е било страх в нито един момент", каза той. Сподели, че сега се чувства много добре и се пошегува, че "леко почва да се оформя", защото докато беше в плен бе свалил доста килограми.
"Животът продължава. След 3 месеца успях да се възстановя, все по-добре се чувствам. Не мисля, че имам някакви трайни травми. Със съпругата ми много си се обичаме, а децата - това е най-голямата радост. Страхотно е да бъда с тях и гледам всеки един момент да сме заедно", каза той.
