Земеделци: На форума на "Български фермер" започнахме да си говорим, на следващия – да продължим да градим визията, която да представим на политиците
Министър Георги Тахов е убеден, че кооперативите ще направят сектора по-конкурентоспособен
Сдружаването в земеделието има огромна роля в съвременните пазарни условия. Те не са никак леки и именно чрез тази тема, която е много навременна, силно се надявам да допринесем за едно по-устойчиво развитие на сектора. На първо място, пречката за сдружаване е липсата на доверие, което обаче може да бъде възстановено, и сега е моментът, после ще го изпуснем.
Стези искрени думи министърът на земеделието и храните Георги Тахов откри дискусията “Сдружаването в аграрния сектор - минало, настояще и бъдеще”, организирана от в. “Български фермер” в партньорство с Министерството на земеделието и храните. Събитието в НДК бе с участието на браншови представители от всички подсектори - плодове и зеленчуци, зърнопроизводство, животновъдство, преработватели.
След близо тричасови дискусии, на моменти и много емоционални, агросекторът призна, че липсва доверие, но важното е, че: На форума на “Български фермер” започнахме да си говорим, на следващия - да продължим да градим визията за сдружаване, която да представим на политиците.
Георги Тахов призова браншовите организации и земеделците да делегират на министерството правото да започне работа по законопроект за модерни кооперативи. Вече е създадена работна група, към която ще бъдат поканени да се присъединят и участниците в дискусията на “Български фермер” - браншови представители и бивши министри.
Ползите от
сдружаване са
категорични
На първо място, може много по-лесно да се управлява риск, да се управляват всички производствени разходи и най-вече едно сдружено съсловие може да отговаря много по-адекватно на всички динамики на пазара. Устойчивите партньорства допринасят и имат много по-голяма добавена стойност както във взаимоотношенията с международни пазари, които са ни необходими, така и по актуалната напоследък тема за търговските вериги. Сдруженията сами по себе си допринасят и за едно по-справедливо разпределение на добавената стойност, категоричен беше министър Тахов. Той съобщи новината, че са
предвидени
близо половин
милиард евро
по 7 интервенции на Стратегическия план до 2027 г. за пряко или косвено стимулиране на сдружаването. И напомни, че никога не е имало подкрепа в подобни мащаби. През септември ще бъде отворен прием по интервенция за късите вериги на доставка с бюджет от 9,5 млн. лв., която ще
стимулира
сдружаването с
финансиране на
общи разходи - включително транспортни средства като хладилни камиони. С нея по думите на министър Тахов министерството иска да тества средата и нагласата за сдружаване в земеделието у нас, като това ще бъде и директна връзка между производители и потребители.
Дискусията се проведе в рамките на три панела - за настоящите политики за сдружаването в България, за науката и практиката в кооперирането, както и за перспективите и визиите за сдружаването в земеделието.
По първата тема говори зам.-министърът на земеделието Лозана Василева, която припомни, че сдружаването е на доброволен принцип и инициативата трябва да дойде от производителите.
Ние полагаме максимални усилия да стимулираме сдружения чрез интервенции и информационни кампании. Оценяваме високо и усилията на браншовите асоциации. Те много активно помагат да популяризираме ползите, каза Василева.
Росица Броневска-Кожухарова от дирекция “Пазарни мерки и организации на производителите” изнесе презентация за организациите на производителите и групите производители. От думите ѝ стана ясно, че вече има 69 групи и организации, признати от министъра на земеделието.
За да се създаде група на производители, трябва да има минимум четирима земеделски производители, които да са регистрирани за продуктите, за които се иска признаване. Друго важно условие е
минималният
оборот в размер
на 25 хил. лв.
Всеки един член, както и свързаните с него лица могат да притежават не повече от 40% от гласовете и дяловете в дружеството. Това осигурява демократичен начин на управление. При организациите на производителите изискванията са сходни, при тях сдружените земеделци трябва да са минимум шест. Минимален годишен оборот се изисква единствено за сектор “Плодове и зеленчуци”, който е в размер на 50 хил. лв. и при признаване се формира от оборота на отделните членове.
Сдружените земеделски стопани обаче са едва 702-ма, което е малко над 1% от активните фермери у нас.
Гергана Калинова от дирекция “Развитие на селските райони” в МЗХ обясни на земеделците възможностите за финансиране на сдруженията. Безвъзмездното финансиране за групи и организации на производители е възможно да бъде увеличено с допълнителни 25%, което позволява до 75% европейско финансиране на проектите. За обединенията са по-високи и общите допустими разходи.
Във втория панел участваха ректорката на Аграрния университет в Пловдив доц. Боряна Иванова, преподавателят от НБУ проф. Иван Боевски и Флориан Амерсдорфер, консултант по проекти в областта на кооперирането и Института за аграрна икономика.
През годините използвам преподавателската си позиция, за да разяснявам на нашите студенти, голяма част от които са земеделски производители или деца в семейства на земеделски производители, за предимствата, които кооперирането може и трябва да донесе на сектора. Въпреки разгорещените дебати, според мен споровете са по-скоро технически, за инструменти, за подходи, които да осигурят успех. За мен дебатът дали трябва да има сдружаване, коопериране, както искате го наричайте, не стои. Въпросът е как, заяви доц. Боряна Иванова. И добави: За съжаление, аз се присъединявам към позицията на министър Тахов, че заради народопсихология, заради специфика на историческото развитие ние наистина нямаме добра нагласа към коопериране.
Нашето селско
стопанство много
губи от това,
че нямаме склонност към сдружаване.
Дали сме готови, или не за сдружаване, е въпрос за 1 милион евро, убеден е проф. Боевски: Аз си мисля, че това е една първа среща, която да инициира още други и тогава да се говори по някои конкретни неща.
Флориан Амерсдорфер разказа защо земеделците в Германия си избират кооперациите като форма на сдружаване. Те имат облекчения, правят се малки кооперации от 20 фермери, на които се правят проверки на 2 години, а не всяка. Те влизат като търговец и ползват програмите за финансиране.
В последния панел от дискусията бившият земеделски министър Явор Гечев, председателите на двете камари - аграрната и агрохранителната Илия Проданов и Венцислав Върбанов, коментираха перспективите и визиите за сдружаване. Според Явор Гечев всеки вижда кооперирането от своя си аспект. Трябва да си отговорим на въпросите дали кооперациите са кооперации или кооперативи, сдружения ли са организациите на зърнопроизводителите и всичко е въпрос на дефиниции. И когато ги няма, обединенията не се случват, категоричен е Гечев.
Според друг бивш агроминистър и браншовик, Венцислав Върбанов, трябва да формулираме за какво сдружаване говорим, защото, ако не знаем какво целим, никога няма да го направим.
Наясно сме, че заедно сме по-силни, в лицето на министерството виждаме желание да се случи нещо, но нека направим пълен анализ, за да видим защо досега не става, коментира Върбанов. Според него, ако няма облекчения, процесът ще е бавен.
България трябва да избере пътя за коопериране и целта, която искаме да постигнем. А има два основни аспекта в кооперирането. Това е секторното и интегрираното коопериране, което е еволюция на секторното. На първо място ние трябва да успеем да се обединим вътре самите сектори помежду си. Говоря извън браншовото обединяване на браншови организации, заяви съпредседателят на Българската аграрна камара Илия Проданов. Според него трябва да анализираме и лошите примери със сдружаването, за да бъдат избегнати. Например в Гърция от 100 кооператива вече работели само два.
Кирил Вътев, бивш министър на земеделието:
Произвеждали сме 17 млн. тона
жито с коне и волове, но с кооперативи
Кооперирането е доказано, че е най-добрата икономическа форма за висока производителност и пазарен успех. Само че в началото на миналия век, когато 80% от населението на България е живяло в селата и само 20% е било в градовете, и когато всички са обработвали 100% собствена земя. И тя обаче е била в размер от 50 до 650 декара при най-големите.
Благодарение на това коопериране, когато още хората са орали с коня и с вола, България през 1939 г. е произвела 17 млн. тона пшеница. Запишете си го и го проверете. В днешно време със супермодерната техника, торове и препарати нямаме такъв рекорд.
Защо днес е трудно кооперирането? Ами защото не се обработва 100% собствена земя. Размерът и мащабът на стопанствата е изключително разнокалибрен. Един голям, който обработва 50 000 дка и нагоре, какъв интерес има да се кооперира? Или пък най-малките - с 5-10 декара, ами те предпочитат да продават на черно.
Първият кооператив, с който аз се срещнах, е, когато отидох да разглеждам кланица във Франция и се оказа, че тя е четвъртата на един кооператив от 173 свинеферми. Решили са, че могат да печелят повече, ако продават месо, а не живи прасета. И това е факт и продават месо и в България. Има мои критикари, че българските месопреработватели не работели с българско месо, което е абсолютно невярно. Но у нас кланиците продават заклани животни, те не продават месо.
Симеон Караколев, асоциация на овцевъдите:
Трябва и банка, която да
финансира и подкрепя
От обявените 700 сдружени земеделски производители 400 съм ги сдружил аз. Те всеки ден предават 1300 тона овче мляко и получават за него по-висока цена.
Кооперативът преработва това мляко в сирене. Но като цяло недоверието във фермерите е много голямо. Единствената алтернатива за малките и средните фермери в животновъдството е да се кооперират.
Тук трябва банка, която да те финансира и да те подкрепя. Държавите в Европа са вадили гаранции, за да се случи сдружаването.
Държавата трябва да прави политика за това и на най-високото ниво да се води този дебат. Сдружаването е шанс за овцевъдите и козевъдите да модернизират стопанствата си.
Тодор Джиков, асоциация на картофопроизводителите:
Моята работа е да отглеждам,
не съм учил за търговец
Целта е една - коопериране. Няма значение дали отделен закон, или ще разширим съществуващия за кооперациите, като вкараме в него и възможност да се кооперират производители, за да се назначават търговци, които да продават стоката.
Аз произвеждам картофи. Моята работа не е да продавам. Аз не разбирам, не съм учил за това. 10 човека трябва да се съберем условно по даден закон, да се регистрираме и да си наемем мениджър, който да ни продаде най-добре картофите на най-справедлива цена за нас.
Има достатъчно опит. Топлата вода няма да открием. Целта е законът и всички тези преки и косвени политики, които трябва да създаде държавата. И не е вярно, че българинът не се кооперира. Всеки човек в света се кооперира, когато види зор. А зора го имаме, както и смисъл.
Димитър Зоров, съюз на говедовъдите:
Все още не сме готови
Основният въпрос е готови ли сме, и ако ние сме готови, дали земеделските производители в България са готови да се кооперират? И до какво ще доведе това?
А имаме лош опит в сектора на животновъдството, катастрофален. Ние направихме едно такова, провокирани, че едва ли не катарците и саудитците ще изкупят агнетата ни. Вижте го - “Българско агне”, стои в регистъра. Не сме продали едно агне, нали? Същото и с турците. Като стигнахме до договор след политическите разговори обаче, трябваше да подпишем на каква цена. Хората искат едногодишна цена, стабилна или фиксирана с някакви вариации. Освен Венци Върбанов, аз и Бойко Синапов никой не искаше. Започна се: “Ами ако се вдигне цената, ние ще загубим. Вие ли ще доплатите?”. Затова, хора, недейте да си лъскате устата за пред медиите. Само схеми са ни в главите, нали? Аз казвам истината, не се срамувам.
