- Връща се премахнатият през 2017 г. текст, че ВКС може да отмени решение, което "противоречи на обществения ред" в страната
- Предвижда се и държавната такса да е по-ниска от 4%
32 години след като бяха създадени арбитражните съдилища у нас, за първи път ще влязат в регистър. Това предвиждат промени, изработени от Министерството на правосъдието и публикувани за обществено обсъждане в сряда.
Предложенията за нови текстове са значителни и дори с тях се променя името на закона. От Закон за международния търговски арбитраж той да стане Закон за арбитража.
Нещо повече. В преходните разпоредби е записано, че съществуващите към датата на влизането му в сила споразумения за арбитраж, образуван за решаване на определен спор, се прекратяват. Освен в случаите на международен арбитраж. Висящите дела ще се довършват по новите правила.
Още през януари в интервю за “24 часа” правосъдният министър Георги Георгиев заяви намерението си да сложи край на арбитражните съдилища “копърки”.
Проблемът стана особено осезаем през последните месеци, когато се разбра, че чрез фалшиви предварителни договори за измислени задължения , които “минават през арбитражни съдилища”, се
правят опити да се завземат имоти и дори цели бизнеси
Оказа се, че имотната мафия заграбва жилища чрез арбитражни съдилища с арбитри с криминални досиета.
Един такъв случай беше на 90-годишната Янка Ушколова. Имотната мафия се опитала да заграби нейния апартамент в столичния кв. “Редута”, защото уж покойният ѝ син бил сключил с фирма предварителен договор за продажба. И дължал неустойки в размер на 800 000 лв.
Стана публично известно, че арбитражът се използва в престъпни схеми за осъждане на физически и юридически лица въз основа на неистински документи. Макар че не става дума за същински арбитраж, доколкото и споразумението за арбитраж, и всички документи по делото, включително решението, са неистински, се посочва в мотивите на Министерството на правосъдието.
Първият проблем при арбитражните съдилища е, че никой не знае колко са.
Според министър Георгиев не просто има пролука в закона, а е установено, че през “един огромен портал над 40 знайни и незнайни арбитражни съдилища само
през последните 3 години са постановили над 600 решения”
Някои от тях се помещават в гаражи и жилищни входове, не могат да бъдат открити арбитри, а още по-малко архив.
За проблеми с арбитражите се разбра още през 2017 г., когато масово потребители бяха осъждани от такива съдилища, без изобщо да подозират. Тогава бе решено потребители да не се дават на арбитражен съд, макар че и до момента фирми за бързи кредити например се опитват по този начин да вземат пари от длъжници.
“Със създаването на регистър решенията на “гаражния арбитраж” ще са невъзможни”, поясни министър Георгиев в сряда.
Още през делечната 1993 г., когато са приети промени в Закона за международния търговски арбитраж, е било възложено на правосъдния министър да контролира и санкционира тези съдилища. На практика и до момента обаче той не е разполагал с инструменти да го стори.
Единственият орган, който може да отмени арбитражно решение, и то в ограничени случаи, е ВКС.
По данни на върховния съд през 2020-а са били образувани 51 дела срещу арбитражни решения, а са приключили 42. През 2021-а делата са 42, финализирани са 54 (в бройката влизат и от предходната година).
През 2022-а 38 са образуваните, 38 са решените. През 2023-а делата са 53, приключили са 50. През 2024-а 45 са образувани, 45 са решени. За първите три месеца на тази година образуваните дела са 10.
В промените се описва точно на какви изисквания трябва да отговаря арбитражен съд, за да бъде регистриран. Сред тях е да поддържа офис, интернет страница, деловодство и архив, както и да е публична тарифата за таксите и разноските, които се събират при осъществяване на дейността.
Самият регистър ще бъде публичен в частта, където се съдържат данни за арбитражните институции и имената и професиите на арбитрите към тях. Останалите данни и документи в регистъра ще са достъпни само за съда, министъра на правосъдието и инспектората към него.
Също така се повишават изискванията към арбитрите и се прави сериозен филтър за хората, които ще бъдат вписвани. Те трябва да не са осъждани, без значение за какво, да не са лишавани от правото да упражняват определена професия или дейност, или да заемат определена длъжност, да не са в производство по несъстоятелност или да са осъждани за банкрут.
Друг важен момент е, че се завишават изискванията за връчване на призовки
или искови молби на гражданите (страни в производството). Така се създават допълнителни гаранции, че няма да бъдат водени дела срещу тях, без да знаят. Това всъщност е един от основните проблеми.
Според действащото законодателство и двете страни трябва изрично да са посочили в договор, че в случай на спор между тях са съгласни той да се развие и да се реши от арбитражен съд. Оказва се обаче, че това изискване не се спазва. Друг път с много дребен шрифт е упоменато някъде в договора, който е десетки страници. И без и да подозират, се оказва, че срещу фирма или гражданин има арбитражно решение
Затова сега се предлага връчването на исковата молба и доказателствата към нея, както и съобщенията за насрочване на първото заседание, както и решението, за да бъдат наистина получени, да се
връчват чрез нотариус или частен съдебен изпълнител
Това е в случаите, когато не може да стане чрез препоръчани пратки или чрез куриер.
Връчителят ще удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, качеството на лицето, на което е връчено, както и всички действия във връзка с направен опит.
Друг важен момент е спиране на изпълнението и без обезпечение, както и по-ниските държавни такси.
В момента законът предвижда спиране на изпълнението на арбитражно решение само срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна на решението. С промените се предлага ВКС да може да спре изпълнението и без обезпечение, “когато са налице убедителни писмени доказателства за наличие на основание за отмяна”.
Освен това от мотивите към законопроекта става ясно, че се предвижда таксите за отмяна на арбитражни решения да бъдат намалени значително.
Сред пречките за защита на правата на страните в арбитражното производство са таксите за разглеждане на исковете за отмяна, които сега са идентични с тези за предявяване на иск пред съда - 4% върху интереса. Идеята е, доколкото ВКС не разглежда делото по същество, да бъде определена по-ниска такса - например 1% от интереса, но не повече от определен горен праг. Това следва да стане чрез изменение на тарифата за таксите и разноските, които се събират от съдилищата, се казва в мотивите.
Сега например, ако човек е стнал жертва на имотна измама през уж арбитражно решение в размер на 500 хил. лв., за да му се гледа делото от ВКС, той трябва да внесе 4% от тези пари, което е непосилно за мнозина.
Прави впечатление, че се предвижда и отмяна, ако решението противоречи на обществения ред в България. Това основание съществуваше до 2017 г.
Друг важен момент е проверката за нищожност преди издаване на изпълнителен лист.
“Окръжният съд прави служебна проверка в регистъра
на арбитражите и в електронното досие на делото за установяване на обстоятелствата, както и за връчване на решението на длъжника по изпълнението”, се казва в мотивите. Т.е. съдът ще проверява дали решението е постановено от арбитраж или арбитър, който не е вписан в регистъра, и дали не е постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж.
Проектът предвижда и завишаване на санкциите за арбитражите, които не спазват правилата - ще достигат 25 хил. лв. Освен това се регламентира, че инспекторатът на правосъдното министрество ще може да извършва случайни проверки на арбитражите и да има достъп до електронните досиета по всяко от делата им.
