Преминаването към еврото в Хърватия породи известни притеснения, но наличните данни сочат, че инфлационният ефект е слаб и преходен, като основен фактор за ценовите колебания остават глобалните икономически условия, а не валутната промяна. Това става известно от анализ на Фискалния съвет на България, цитиран от БТА. Той е относно инфлационните ефекти в страните от Източна Европа след присъединяването към еврозоната.
Анализът разглежда влиянието върху инфлацията след приемането на еврото и в Естония, Латвия, Литва и Словакия, като изводът на Фискалния съвет е, че ефектите върху потребителските цени от приемането на еврото в тези четири страни са временни, особено когато процесът е съпроводен с ефективни мерки за ценова прозрачност и пазарен надзор.
Инфлационни ефекти в Хърватия след приемането на еврото
На 1 януари 2023 г. Хърватия официално прие еврото като своя валута, ставайки двадесетата държава членка на еврозоната. Решението предизвика опасения сред обществото и експертите относно потенциални инфлационни последствия от валутната промяна. Настоящият анализ разглежда динамиката на инфлацията в Хърватия в периода 2022 г. - април 2025 г. На база анализираните данни, въздействието от приемането на еврото върху потребителските цени се оценява като минимално.
Още преди присъединяването към еврозоната, Хърватия се сблъска с висока инфлация, достигайки 13 процента на годишна база през ноември 2022 г. Основните причини за този ръст бяха глобални - рязко поскъпване на енергията и сериозни прекъсвания във веригите за доставки. Въпреки опасенията след въвеждането на еврото инфлацията започна устойчиво да намалява. През януари 2023 г. тя беше 12,5 процента, през февруари - 11,7 процента, до достигане на 5,4 процента през декември същата година и 4,3 процента през март 2025 г. Тези данни показват, че самата валутна промяна е имала незначително, дори леко дефлационно влияние върху потребителските цени.
Оценка на Евростат за периода януари - март 2023 г. показва, че приносът на еврото към инфлацията е бил между 0,04 и 0,20 процентни пункта месечно - минимално и временно увеличение. Въпреки това, общественото възприятие не отразява тази статистика. Много потребители споделят, че са забелязали ръст в цените на ежедневни стоки и услуги. Причината за това несъответствие между данни и възприятие е частично в липсата на достатъчно комуникация от страна на публичните институции относно реалните икономически фактори. Всъщност инфлационните тенденции в Хърватия след приемането на еврото се обуславят основно от външни икономически събития, а не от самото въвеждане на единната валута.
Този ефект не е обяснен адекватно от публичните институции в Хърватия, въпреки че се полагат усилия за изграждане на ефективна комуникационна стратегия и за отговор на въпросите, които пораждат неувереност и притеснения сред населението.
В допълнение, публичните власти предприеха редица стъпки за ценови контрол, които се оказаха противоречиви и относително неефективни. Тези действия на хърватските власти може да са урок, който не бива да бъде прилаган от българското правителство при евентуални първоначални промени. Преминаването към еврото в Хърватия породи известни притеснения, но наличните данни сочат, че инфлационният ефект е слаб и преходен. Основен фактор за ценовите колебания остават глобалните икономически условия, а не валутната промяна, се посочва в анализа.
Инфлационни ефекти в Естония, Латвия, Литва и Словакия след приемането на еврото
Подобни процеси се наблюдават и в други източноевропейски държави, които преминаха към еврото след присъединяването си към Европейския съюз. Естония (2011 г.), Латвия (2014 г.), Литва (2015 г.) и Словакия (2009 г.) също изпитаха краткотрайно и умерено увеличение на инфлацията в първите месеци след валутната промяна. В повечето случаи тези ефекти се концентрираха в сектора на услугите - най-вече ресторанти, кафенета и лични грижи. Данни на Евростат и Европейската централна банка показват увеличение на инфлацията с около 0,2 до 0,3 процентни пункта. Нивото на инфлацията обаче бързо се стабилизира в рамките на първите няколко месеца след приемането на еврото.
В дългосрочен план инфлацията в тези страни не се отличава значително от средната за еврозоната. Литва и Естония отбелязаха по-високи нива на инфлация в периода 2021-2023 г., но това се дължеше на енергийната криза и структурната им зависимост от внос. Словакия, от своя страна, запази относителна ценова стабилност благодарение на устойчивите си макроикономически политики.
Опитът на тези четири страни като цяло показва, че ефектите от присъединяването към еврозоната върху инфлацията са временни, особено когато процесът е съпроводен с ефективни мерки за ценова прозрачност и пазарен надзор, се посочва в анализа.
