С нея шега не бива - тя е заплаха и за хора, и за
животни, казва зоологът д-р Николай Коджабашев
Топки от паяжини са обвили клоните на боровите гори в Родопите над Асеновград и в района на Пловдив. Не са пощадени и участъци в Кърджалийско. Засегнати са огромни масиви.
Опасната борова процесионка бавно и методично може да ги унищожи, предупреждават горски специалисти. Настъплението е повсеместно. Гнезда и гъсеници са забелязани край Добростан, Яврово, над Новаково и по пътя между Бачково и Нареченски бани.
Мрежестите кълбета, обвити от гъсениците, буквално унищожават дърветата. Хора алармират, че ако не се вземат мерки, ще бъдат ликвидирани боровите гори в района.
Поцесионката (Thaumetopoea pityocampa) на пръв поглед е невинна гъсеница, която се среща все по-често в боровите гори на България. Макар и малка по размер, тя представлява сериозна опасност за хора и животни, ако влязат в контакт с нея.
Процесионката е ларвен стадий на молец,
който обитава предимно средиземноморските страни. В последните години обаче се разпространи доста масово и у нас. Гъсениците образуват цели процесии, когато търсят нови места за хранене. Оттам идва и името.
"С това животно шега не бива", предупреди пред "24 часа" преподавателят по зоология в Лесотехническия университет д-р Николай Коджабашев. Преди време той решил да покаже на студенти как изглеждат процесионките.
"Изрязах целия пашкул от дървото, бях с ръкавици. Сложих го на земята и им казах, че това е много опасно животно и не бива да се пипа. За да го снимат, трябваше да скъсам пашкула. Нямах проблеми с дихателните пътища. Но такива обриви направих, две седмици няма оправяне", разказа Коджабашев. По думите му
проблемът не е лесен за решаване
Тъй като борът е ценен дървесен вид, на много места се залесява, макар не навсякъде теренът да е подходящ. Понеже е икономически ефективно, се засаждат на нетипични места иглолистни растения. И там пораженията са много големи.
А това е чудесна среда за процесионката.
"Борбата с нея обаче никак не е лесна. Първо, този вид е много устойчив. Второ, най-вече с глобалните изменения на климата тези животни са активни на практика целогодишно. И не се знае точно колко поколения могат да оставят", посочва д-р Коджабашев.
Положителните зимни температури помагали на процесионките да действат целогодишно. И това усложнявало проблема. От друга страна,
нямало разработени селективни препарати
А наличните при пръскане унищожавали освен процесионката и всички летящи насекоми. Падайки на земята и отивайки във водите, те унищожавали всичко в реките.
"Разработването тепърва на нови препарати ще изисква време. И в никакъв случай биологичните няма да са по-евтини. Трябвало да се имплантира вирус или бактерия върху едноклетъчно, което да е смъртоносно за процесионката. Вирусът гарантира, че ги избива", посочва д-р Коджабашев.
Според него у нас повече от 20 г. се наблюдава сериозен проблем с иглолистните растения. Не само тези, които са посадени от човек. А и естествено разпространените.
"Затоплянето на климата в планините действа агресивно най-вече на студоустойчивите видове растения и животни. Така проблемът става двойно по-голям. И ако културите можем да ги унищожим, защото се използва дървесината им, то
в естествените местообитания не можем да ликвидираме всички иглолистни растения
Начините за третиране са икономически неизгодни, защото става въпрос за огромни площи", посочва той.
Мерките най-често са пръскане със самолет и вертолет.
Основателни са притесненията, че процесионката може да унищожи цели гори. Но според учения теорията досега показва, че няма вид, който да ликвидира напълно хранителния си ресурс.
"И в естествени местообитания, ако човек не се намесва, природата си решава сама проблема", казва зоологът.
Боровата процесионка (Thaumetopoea pityocampa) е вид молец от семейство Thaumetopoeidae, разред Пеперуди Thaumetopoea Pityocampa Schiff. Гъсениците от този вид притежават хиляди мънички косъмчета, покриващи тялото им, които съдържат дразнещ протеин, наречен тауметопоеин.
Гъсениците се хранят с иглиците на различни видове бор, с което причиняват обезлистване на дърветата. Видът е описан за първи път от австрийци през 1775 г., а от 1910 г. е известен в България.
Процесионката е опасна за хората и животните, защото причинява силни алергии
Парливите космици са опасни и причиняват обриви, а при по-чувствителните хора и при домашните животни могат да доведат до респираторни проблеми и алергични реакции.
Ето защо е препоръчително да не се пипат гъсениците и белите къдели по дърветата с голи ръце.
