Предметът религия крие риск от налагане на догми в клас. Това изрази като мнение Мария Брестничка, експерт от „Национална мрежа за децата" пред bTV.
Българската православна църква предлага изучаването на религия в училище от години. След среща с патриарх Даниил през февруари министърът на образованието Красимир Вълчев обяви идеята за предмета „Добродетели и религии".
Предлага се той да е задължителен, но с право на избор между три програми - православно християнство, ислям или добродетели/етика. Третият избор е за онези, които не искат да изучават религии и ще включва морални норми, насоки за разрешаване на конфликти и добро съжителство, каза министърът.
По думите му целта и на трите програми е възпитателна.
„Това ще направи децата по-добри, това ще направи обществото, в което живеят по-добро и по-хармонично", смята Красимир Вълчев, министър на образованието и науката.
В часовете няма да се налага конкретна вяра, а само знания за доктрините, казват от министерството.
Преподавателите няма да са свещеници. Оценки няма да се пишат. Според допитване на агенция „Тренд" към 1020 анкетирани 25 на сто от тях са „за" ученето на религия в училище, а 10% - твърдо „против". Други 32 на сто са по-скоро „за" срещу 16% по-скоро „против".
Голям брой родители и общественици обаче твърдят, че не са били поканени на общественото обсъждане за предмета в края на април. Експертът Мария Брестничка от Национална мрежа за децата е една от 9000 души с петиция против задължителното изучаване на религия в училище.
„Последните 50 години, не намираме нито едно научно доказателство, че задължителното изучаване на религия води до това децата да се чувстват по-добре в училище, да имат по-добре взаимоотношения едни с други и да бъдат щастливи в крайна сметка. Както и да се справят по-добре с учебния материал, ако щете да се обърнем към академичните цели на образованието", смята Мария Брестничка, експерт от „Национална мрежа за децата".
Според министър Вълчев, напротив - наблюденията върху деца, които вече учат религия като свободно избираем предмет, показват, че те са „по-добри, с по-малко зависимости и пороци" и повече успехи в училище.
А мотивът на църквата е знанията да дадат смисъл в живота на младите, казва ректорът на духовната семинария епископ Мелетий.
„Всеки от нас, който има досег с млади хора и с деца, знае, че те са демотивирани, че те нямат желание и хъс за нищо. И тук няма значение абсолютно дали става дума за добре обезпечени семейства или семейства с финансови трудности. Децата, младият човек, днес не му се занимава с нищо, защото той не вижда смисъл. И младия човек, който днес в 21. век е обезпечен и има телефон и интернет и социални мрежи, той не може да ви назове причина той да се ожени, да има деца, да бъде щастлив. Всичко е условно, всичко е – ами, зависи, всичко е – ами, за какво ми е това. Аз мисля, че предметът религия дава шанс да се говори по тези теми. Това, че човекът има произход в Бога, че нашият живот не е случайност, че нашето бъдеще не е каприз на обстоятелствата и че има Бог, който обича този човек и че в твоя път има цел, мисля, че това променя всичко. Това може да те накара да бъдеш съответно и по-добър човек", казва епископ Мелетий, ректор на Духовната семинария.
Учебниците за двете религии ще се разработят на база на вече съществуващите за свободно избираемия предмет - като този по християнство за първи клас. Подобни има и за мюсюлманите. Без да отрича мястото на вярата в живота обаче Мария Брестничка смята, че предметът религия крие риск от налагане на догми в клас.
„Това противоречи на поне два закона. Законът за предучилищното и училищното образование забранява религиозната индоктринация в училище, каквато и да била тя. От друга страна Законът за закрила на детето гарантира свобода на избора на вяра на религия, гарантира това децата да бъдат също защитени от подобна индоктринация", обясни тя.
Така мислят десетки родители и ученици от протеста под надслов „Училището не е църква", организиран преди дни в София.
В защита на проекта пък епископ Мелетий изтъква, че никой няма да изисква от децата да вярват и живеят по определен начин.
„Това, което говорим за предмета религия, е да се добие познание, познание в много сфери. Познание за ценности, за модели на поведение, за възможност, за интерпретиране на отделните човешки действия, историческо, познание за другите религии, познание за твоето собствено християнско учение. И всичките тези отделни елементи на това познание да създадат човек, който има пълноценна, реална и самостоятелна представа за това, какво е християнство и за това какво е религия. Този проект на Министерството предлага опция, този, който не се припознава с християнската или пък с мюсюлманската религия, най-общо казано, да може да избере етика", казва епископ Мелетий.
Друга критика към въвеждането на предмета е, че може да обърка най-малките ученици.
„Най-често се сещам за примера обърни и другата буза, когато те ударят. Но от друга страна око за око, зъб за зъб. Ако в единия час обясняваме на децата, че човекът е създаден от кал, а жената е създадена от ребро, от неговото ребро. В другия час обясняваме за еволюцията... В първи клас децата са на 7 години, повечето от тях все още нямат развито абстрактно мислене. И по какъв начин те избират на какво и на кого да се доверят", казва Брестничка.
За епископ Мелетий това е въпрос на прецизиране на материала според възрастта на ученика.
„Аз не виждам конфликт, защото ние вярваме, изповядваме и знаем, че Бог е сътворил света. А отделните научни закономерности, които са тема на физика, химия, биология и цялата точна наука, по никакъв начин не противоречат на вярата ни и духовното ни познание, че този свят има произход от Бога. Отделните технически закономерностите пак са от Бога сътворени. Това, че имаме гравитационен закон, по какъв начин отхвърля това, че този гравитационен закон не се е появил от само себе си, а той е зададен", обясни той.
В социалните мрежи се появи и критика към факта, че се предлага неизучаване на християнството изобщо, а само източно православното му подразделение. Има и опасения от скрита пропаганда - към отдалечаване от Западна Европа и сближаване с Русия.
"Нашето християнство българско е много повече свързано с традицията на съседните балкански държави, с Гърция, с Сърбия, Румъния, ние имаме много общи неща. И тези учебници, които са разработени, отразяват именно това - универсален план на християнството и на православието, а не стеснен фокус върху една единствено конкретна традиция, била тя и Русия. Камо ли в политически план", казва Епископ Мелетий.
Критиците на идеята за религия в училище смятат, че разделянето на децата според избраната религия, може да предизвика разрив между тях на верска основа. И дават пример.
„Хайде сега, тези деца, които са православни християнчетата да идат тук, мюсюлманчетата там. Това чертае разделителни линии. А в крайна сметка ролята на училището е да обединява", казва Мария Брестничка.
А според поддръжниците на идеята - напротив - предметът ще предотврати изопаченията и фанатизма - както на християните, така и на мюсюлманите:
„Незнанието създава почва за конфронтация, а не познанието. Това, че един православен българин и един българин мюсюлманин или пък протестанти, или католик ще има възможност да разбере повече за своята традиция, за своята вяра, както и да разбере и за другите, по-дълбоко, а не да живее през предразсъдъци, предубеждения, комплекси."
Според Мария Брестничка въвеждането на „Добродетели и религия" е неясен експеримент, изискващ ресурс и пари. За нея образованието спешно се нуждае от други промени.
„Въвеждането на училищна медиация, въвеждането на пространство и време, в което учениците да могат да обсъждат човешките си взаимоотношения, проблемите на класа, всъщност води до това да се изгради по-устойчива училищна общност. И нещо повече показва, че когато родителите бъдат активно включени в училище и всички заедно, учители, родители, мислят за децата и за това как те да се чувстват по-добре и да учат по-добре в училище, всъщност резултатите стават много по-добри", казва тя.
Религия се преподава в държавните училища на повечето европейски държави - в някои от тях предметът е задължителен, но с възможност за освобождаване или алтернативен избор.
В други той е свободно избираем. Само във Франция преподаването на религия е забранено.
