- На гърба на платното е описана историята му
- То било подарък за холивудската звезда Лорън Бекол
- Дори да е истинско, не е обявено за издирване и може да бъде върнато на мъжа, от когото го иззеха
В средата на февруари 2023 г. гръцките власти се свързват с българските си колеги със сензационна новина. В София се намира картина, която май е на световноизвестния художник Джаксън Полък. Според тях творбата била минала границата дни по-рано. Намесва се и Европол, а историята, вместо да се разплете, се заплита още повече. Дотолкова, че две години по-късно мистерията продължава и изобщо не е ясно дали картината наистина е на Джаксън Полък, въпреки че ѝ е правена и международна експертиза, която още не се е произнесла.
Оказва се, че платното, за които се смята, че е от капковия период на Полък (повече за него виж по-долу - б. р.), е минало границата ни с бус. Съвсем легално, дори било декларирано. Творбата е превозена от гърци, а на наша територия ги посрещнал мъж, за когото е известно, че е над 50-годишен. Те му казали, че
искат 10 млн. евро за платното
Сънародникът ни обаче видял, че липсват документи. За да му ги предоставят, направили среща в София. Мъжът получил само част от тях.
Картината била открита на 18 февруари 2023 г. в ателие в столицата след сигнала на гръцките власти. На гърба ѝ била описана нейната история.
А именно, че е нарисувана през 1947 г. и била за подарък за холивудската актриса Лоран Бекол (За нея също виж по-долу - б.р.)
“Посветена на моята много талантлива и скъпа приятелка Лорън Бекол. Честит рожден ден. 16.09.1949 г.”, пишело на английски език на гърба на платното.
Това е рождената дата на звездата на киното. Сложен е и подпис на Полък. Не е ясно дали той е истински, но двамата настина са били приятели.
На гъбра обаче има и нещо като история на платното. Според надписите там Бекол продала картината през 1958 г., а преди да попадне у гърците, тя била в Румъния.
Пише още, че картината била в личната колекция на диктаторa Николае Чаушеску
Била му подарък от дипломат. Неговият подпис също бил на гърба на картината. Румънски журналисти потвърдиха, че той изглежда автентичен. Запознати обаче посочиха, че подобни фалшификати с много добро качество могат да бъдат направени лесно.
Любопитно е, че според описанието на гърба ѝ, картината била реставрирана преди повече от 20 г. Не е ясно дали това е вярно.
Експерти посочиха пред “24 часа”, че е доста нетипично на самото платно да се пишат подобни неща. Практиката била да има отделни документи за всяка сделка и интервенция по творбата.
“Да, посвещение на гърба, когато е личен подарък, може да има, но след това не се запазва като практика да се пише на кого е била”, посочи експерт. Според него българин не би купил платното, ако не е сигурен в неговия произход. Смята се, че нашият сънародник е трябвало да бъде посредник при бъдеща сделка. Първо разследването било образувано за укриването на картината, за която се смятало, че е крадена.
Щателна проверка обаче показала, че платното не се издирва никъде. Затова разследването било преобразувано в досъдебно производство за престъпление срещу културна ценност.
Българинът не е обвинен. Според разследващите той и гърците са търсили купувач в нашата страна.
Самата картина беше иззета и се съхраняваше при подходящи условия и с нужната охрана, преди да бъде пратена за експертиза в чужбина. Тя е комплексна - изследва както платното, така и почерците и подписите на гърба. Един от анализите, които се правят, е на свързвателя на боите.
Въпреки изминалите вече 2 години обаче
цялостната експертиза още не е готова,
затова разследването е висящо. Междувременно съпругът на дъщерята на Чаушеску - Зоя, посочи, че не си спомня да е виждал в дома им картината, на чийто гръб е подписът на бившия румънски диктатор.
“Не съм виждал никъде по стените такава картина. Чаушеску не беше колекционер на изкуство. Така че няма начин”, заяви проф. Мирча Операн.
Спорно е какво ще се случи с картината, ако се окаже, че е истинска. България вероятно ще я придобие, смята бившият вътрешен министър Иван Демерджиев, който беше на поста, когато платното беше открито. “Става дума за класическа престъпна дейност, в която гръцки граждани са опитват чрез български граждани да продадат картината на трети лица извън България. Той е знаел, че картината е ценна, и даже е предпочел да я запази, вместо да намери реално купувач на гръцките граждани”, обясни тогава Демерджиев.
Платното обаче не е обявено за крадено, не се издирва от никоя страна и дори е влязло легално в България. Така че има голям шанс, дори да се окаже, че е истинско, да бъде върнато на мъжа. Прогнозната цена, в случай че се окаже, че е оригинал, е 50 млн. долара.
Славата го следва през целия му живот, както и алкохолът
Загива в автомобилна катастрофа
Авторът на мистериозната картина - Джаксън Полък, страда от алкохолизъм през целия си живот. Този негов порок е и причината да си отиде едва на 44 г. след автомобилна катастрофа, шофирайки пиян.
Роден е в Коди, Уайоминг, през 1912-а и е най-малкият от петима братя. Приживе успехът и славата го следват неотлъчно по петите. Предпочита да се усамотява и има нестабилна психика. През 1945 г. се жени за художничката Лий Краснър, която впоследствие оказва важно влияние върху творчеството му.
Художникът започва да използва течна боя през 1936 г. по време на една от експерименталните работилници, които мексиканецът Давид Алфаро Сикейрос организира в Манхатън.
По-късно използва изливането на боя като една от основните си техники за боядисването на платна. Именно тя го отличава като художник експресионист сред останалите. Картините “Мъжко и женско” (Male and Female) и “Композиция с изливане I” (Composition with Pouring I) са създадени именно с тази техника. След като се мести в Спрингс, Полък започва да рисува, като разстила платното на пода на студиото си. Така развива метода “капкова техника” и започва да използва синтетични бои, наричани “алкидни енамели”. Сравнително ново средство по това време.
За нанасяне на боята той използва твърди четки, пръчки и дори спринцовки. Неговата техника за изливане и капене на боя е смятана за предшественик на течението “живопис на действието”.
Актрисата има “Златен глобус”. Тя е последната съпруга на легендата Хъмфри Богарт
Лорън Бекол е сред най-известните актриси от класическия период на Холивуд. Звездата е родена като Бети Джоуън Пърски на 16 септември 1924 г. в квартала на Ню Йорк “Бронкс”. Двамата ѝ родители са евреи, но майка ѝ е пристигнала в САЩ от румънския град Яш, където е родена.
По бащина линия пък има роднинска връзка с Шимон Перес, бивш премиер и президент на Израел. През 1941 г. Бекол се записва на уроци по актьорско майсторство в родния си град. На следващата година дебютира на “Бродуей”, още ненавършила 18 години. Започва да се изявява и като модел, има сесии за корици на издания като “Вог” и “Харпърс Базар”.
Дебютира в Холивуд през 1944 г. По това време вече е избрала за първо име Лорън, а Бекол е вариация на моминското име на майка ѝ.
Дебютът ѝ е в екранизацията на романа на Ърнест Хемингуей “Да имаш и да нямаш”. Там Бекол си партнира с Хъмфри Богарт, който е на върха на славата си след излезлия 2 години по-рано “Казабланка”. Смята се, че на снимачната площадка искрата между двамата припламва и Богарт се развежда на следващата година. Почти веднага се жени са 25 години по-младата актриса.
През 1949 г. тя му ражда син, а след още 3 г. - и дъщеря. Бекол остава с актьора до смъртта му през 1957 г. Чак през 1996 г. Бекол постига най-големия си успех. Тогава получава “Златен глобус” за поддържаща женска роля във филма “Огледало с две лица”, въпреки очакванията, че ще грабне и “Оскар”, тя губи.
Умира през 2014 г. в Ню Йорк, месец преди да навърши 90 г.
