- Прибирали ги за престъпления, хулиганство, проституция, скитничество. Важно било да се учат на труд
- В момента непълнолетните убийци се настаняват в два изправителни дома към затворите във Враца и Сливен, останалите, прекрачили закона, са в интернати
Още в началото на 50-те години на XX век се създават т.нар. Трудово-възпитателни училища (ТВУ). Там били вкарвани деца, които са в конфликт със закона – не спазват обществения или училищния ред, имат хулигански прояви или са извършили престъпления. В тези интернати ги превъзпитавали със сурови наказания, здраво учене и тежък труд. В тях се настанявали деца от 13 до 18-годишна възраст.
Едни от първите са тези в Ракитово и Завет. ТВУ-то в Стара Загора е открито през 1955 година. През 60-те години се наблюдава бум на тези заведения. По онова време вече има 27 - 28 с около 5000 настанени в тях деца. В началото на 70-те започва редуцирането на броя им, а през 1981 г. ги намаляват до 16.
За да стигнат до ТВУ, тийнейджърите трябвало да се провинят няколко пъти. В случай на леко първо престъпление те се въвеждали на периодичен отчет в Детска педагогическа стая. Но ако извършат
кражба, вандализъм
или други нарушения на закона, влизат в интерната.
Другите причини, с които било сигурно, че дете ще постъпи в трудово-възпитателно училище, били системно отсъствие от учебни занятия; скитничество; морално разложение - това понятие е било доста широко и е можело да включва ранна сексуална активност,
употреба на алкохол или цигари
политически причини - “врагове на народа” или такива, които са изразявали несъгласие с режима; религиозна активност; западно влияние, като слушане на такава музика или носене на неподходящо облекло или прически; семейни проблеми и хулиганство.
Критериите за изпращане в ТВУ често са били субективни и са варирали в зависимост от конкретните обстоятелства и интерпретацията на местните власти. Системата е била част от по-широката политика на режима за контрол над младежта и обществото като цяло.
След падането на комунизма през 1989 г. системата на ТВУ е реформирана и постепенно премахната в този си вид. През 1996 г. тези заведения са преименувани във Възпитателни училища интернати.
В момента на територията на страната съществуват 3 - едното от тях за момичета. Има и
социално-педагогически
интернати
- в момента е само един у нас.
Настаняването в тези училища става по реда на Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Те са под шапката на Министерството на образованието и науката и Държавна агенция “Закрила на детето”.
Предложението за вкарване на дете в такова място се дава до районен съд на специално заседание на общинска местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, с присъствие на детето и родител или настойник.
Макар тези заведения да са на подчинение на Министерството на образованието, те са със строг ограничителен режим. Така например във ВУИ разрешението за ползване на т.нар.
домашен отпуск се приема
за изключителна форма
на награда,
която не може да се прилага всеки уикенд. Настанените за вкарване в правия път са лишени от средства за комуникация.
Според специалисти, които са работили в тези възпитателни заведения, в ТВУ-тата режимът е бил по-стегнат. В тях децата имали време за занимания, свързани с личните им интереси, и трудови дейности.
Сега режимът е по-свободен, но най-съществената разлика е в контингента - навремето изключително малко били децата от малцинствените групи, а в момента те преобладават.
В старите трудово-възпитателни училища се обръщало особено внимание на работата на педагозите с учениците. И винаги се стигало до един извод –
тези деца били отхвърлени
или неразбрани
по някакъв начин
и имали нужда някой да поговори с тях.
Малолетните не носят съдебна отговорност и затова спрямо тях се прилагат възпитателни мерки. Непълнолетните, които извършват най-тежките престъпления, обаче се настаняват на други места. Момичетата се изпращат в поправителния дом към затвора в Сливен, а момчетата, които са убили някого, в поправителния дом към затвора за мъже във Враца.
