Още на 8 януари на първо четене бяха приети пет проекта за промени в Изборния кодекс. Бе сред първите действия на 51-ото НС и всички парламентарни сили се кълняха, че ще направят бързи, адекватни и устойчиви промени, които да гарантират честни избори.
Защото тези миналия октомври бяха поредните, родили скандали и оставили усещането за манипулации, както и купища сбъркани сметки от некомпетентност и бързане на членовете на СИК.
Пет месеца по-късно обаче опасенията, че скоро пак ще има предсрочен вот, се поизпариха, а заедно с тях и ентусиазмът по темата. Хората не искат избори, уверяват всички политици. Но именно затова точно сега - в година (може би) без избори, е времето да се ремонтира кодексът. Защото една от критиките на Венецианската комисия и всички експерти е, че изборните правила у нас се кърпят и нагаждат в последния момент. В утвърдените демокрации сериозните изменения влизат в действие за следващия или по-следващия изборен цикъл.
Какви да са новите правила за вота? В поредица от текстове "24 часа" поставя основни теми и предложенията на политици и експерти по тях.
Изкуствен интелект, технологични измами, нужда от прекрояване на много закони бавели вписването на видеонаблюдението от броенето като доказателство в съда
Нуждата от сериозни изменения в поне още два закона освен Изборния кодекс е сред спънките видеозаснемането от изборния ден да се ползва при оспорване на резултатите. На думи за промяната се обявиха повечето партии след разпореденото от КС ново преброяване на 1/6 от всички секции и скандалните кадри от други. На дела обаче шумно прокламираните промени в изборните правила бяха оставени на трупчета.
Изненадващо се появи и друга теза - че това може да отвори нови, по-модерни и технологични методи за манипулации на резултатите. Пред “24 часа” народни представители неофициално развиха хипотезата, че който преглежда записите, би могъл “да реже или добавя каквото му е изгодно”.
Вие знаете ли какво може да се направи с изкуствения интелект, даже
няма да разберете какво ви се случва - толкова
ще е истинско, пали се депутат. Досега този риск от новите технологии не е попадал в контекста на изборите. Затова изисква по-внимателен анализ как може да се гарантират и наказват евентуални опити за намеса в записите, коментират политици.
В работната група, която готви измененията в ИК, вече се чуха гласовете за превръщането на кадрите в годни доказателства, подобен призив отправи и министърът на електронното управление Валентин Мундров. Но “старите” политически играчи засега изглеждат резервирани.
Най-силни защитници на такава промяна са новите - “Величие”, “Възраждане” и МЕЧ. Хората на Ивелин Михайлов дори дължат влизането си в парламента точно на кадри от преброяването - след журналистически репортажи по тях партиите решиха да сезират Конституционния съд и така се стигна до пренареждането на 51-ото събрание.
Останалите още не са изказали официални позиции, но от управляващата коалиция дават да се разбере, че това няма да е в пакета промени в ИК. Първата причина била необходимостта от прекрояването на други закони като ГПК и НПК.
За да се използват аудио- и видеозаписи като доказателствени средства в гражданския процес, първо съдът назначава експертиза. Определено от него вещо лице трябва да докаже автентичността на записа, т.е. дали е манипулиран, и да идентифицира лицето/лицата от предоставения запис. Депутати напомнят за
проблема с липсата на достатъчно вещи лица
и твърдят, че съдът много рядко допуска видеозаписите като доказателства. Според тях трябва да се мисли как видеокадрите да се приемат по-лесно, без да се натоварват излишно повече вещи лица.
Управляващите са се фокусирали повече върху друг крещящ проблем - обучението на изборните комисии, защото поне половината протоколи винаги са сбъркани. Тук идва идеята за преброителни центрове, одобрявана и от част от опозицията. ДПС отдавна лансира да се купят нов тип машини за вота, които автоматично да преброяват гласа в момента на подаването му, това се хареса и на ГЕРБ.
Именно такава промяна били по-склонни да подкрепят мандатоносителите, а не кърпенето на още закони заради камерите в секциите. Партньорите им от БСП още не са решили, само декларират, че са твърдо за “радикални действия, които ще помогнат да се изсветли изборният процес”. ИТН пък помогнаха на “Величие” да влезе в парламента - дадоха подписите си за жалбата до КС и поискаха ново преброяване, позовавайки се именно на кадри (или липса на такива) от преброяването на вота през октомври. Тогава се подписаха и депутати на БСП, ПП-ДБ и хората на Ахмед Доган.
Настояването на МЕЧ записите да се пращат в съда като надлежно доказателство пък роди шеги по адрес на лидера им Радостин Василев, който е популярен със страстта си да записва всичко.
“ДПС-Ново начало” неофициално отхвърлят такива промени. По-опитните им изборджии дори твърдят, че
Изборният кодекс изобщо не трябва да се отваря
Увеличихме броя на членовете на комисии, повече партии имат свои хора, ако те не си вършат работата, какво повече може да направим, обясняват от ДПС.
Наблюдателите обаче са категорични - видеозаснемането трябва да има тежест при отчитане на резултатите. То има задължителен характер по време на преброяването и ако се прави съвестно, може да изобличи измами или грешки. Така например експертите, преброявали повторно секциите по жалбата в КС, записаха нули на 7 места въз основа на записите. На част от тях се вижда, че има бюлетини, но пък чувалите се оказаха изчезнали.
Кадрите не повлияха на делото,
засилиха обаче обществените подозрения за шашми при броенето.
И ЦИК, и депутатите са единодушни в едно - трябва да има по-ясно разписани текстове и наказания за членовете на комисии, които умишлено не пускат камерите, когато отчитат бюлетините или ги насочват така, че нищо да не се вижда.
Юристи: Записите могат да се ползват в разследването – както от всички други камери
"Чичо Цено" гръмна пръв, завърши с условни присъди
Едва ли има сантиметър в центъра на големите градове, който не е “хванат” от видеокамера. Това са държавни и общински институции, магазини, офис сгради. Във всеки вход и на повечето етажи има камера. Често полицията така проследява целия маршрут на бандити с дни преди и след извършването на престъплението. Да вземат записи от близките записващи устройства, е една от първите задачи на разследващите.
Кадрите масово се използват за доказване на престъпление заедно с разпити на свидетели, очни ставки, следствени експерименти, различни видове експертизи и пр. Например
хиляди крадци от магазини са осъдени заради видеонаблюдението
в търговските обекти, които ясно показват какво се е случило. Записът се изземва и се назначава експертиза, която трябва да покаже дали съответства на датата и часа, дали е манипулиран.
По записи се правят и разпознавания на обвиняеми, чиито лица не се виждат. Анализират се светлосенки, ръст, походки, и то когато няма яснота кой е сниман.
Почти по всяко дело за убийство се ползват видеокамери на обществени места, които заедно с останалите доказателства посочват виновника, дори да не е снимано престъплението в реално време. А има и заснети по време на извършванетож им.
По делото “Соло” едно от основните доказателства е камера до Съдебната палата, която “гледа” към разправията между осъдения по-късно Илиян Тодоров и компанията на двете жертви. Там ясно се вижда, че Тодоров държи нож. Единствено ударът по едното от момчетата остава извън кадър за секунди, защото се случва зад билборд.
Най-често обаче камерите проследяват движението на престъпника преди и след убийството, кражбата, грабежа или изнасилването. Винаги се прилагат по делото като доказателство след експертиза и подкрепят останалите, събрани от разследващите.
Със звук и картина отдавна се записват заседанията на комисиите в парламента и общинските съвети
в цялата страна. Вече се прави и при броенето в СИК.
Едва ли някой може да изгледа записите от всички 12 хил. секционни избирателни комисии. Все пак два случая от последните години станаха нарицателни за злоупотреба с вот и точно камерите в секциите ги засякоха. Това са случаите “Чичо Цено” във врачанското село Малорад и “Краси”, на когото му трябват 300 гласа. И двата са разкрити от БНТ.
Първият е от местните избори през октомври 2023 г., а вторият е година по-късно на последния парламентарен вот. И за двата действа Избирателният кодекс, според който гласуването се записва, както и Наказателнопроцесуалния, който позволява различни записи да се изземват и след експертиза да служат за доказателство в съда. В казуса “Чичо Цено” това е направено, но при “Краси” и 300-те му гласа не е. Според юристи, с които "24 часа" разговаря, записите от избирателните секции могат да се ползват от разследването както всички други камери.
Във врачанското село Малорад, преди да преброят бюлетините, камерата улавя репликата: “Така,
тук сме си наши момчета. Щете ли да помогнем на Марти,
на баче Цено, да ги направим на преференцията, да има хора от село там (в общинския съвет - бел. авт). Некой има ли претенции?” След това се вижда как попълват бюлетини. Кандидатът от листата на БСП Мартин Диловски и този от “Възраждане” Цено Цоловски бързо вземат преднина.
Днес нито един от тях не е общински съветник. След скандала изборите там бяха касирани и имаше извънредни. Прокуратурата се задейства и започна разследване. Записите бяха иззети, разпитаха се свидетели. Моника Йорданова и Цветослав Цветков бяха обвинени и година по-късно осъдени на по 5 месеца условно. Те признаха вината си, а разпитаните свидетели също потвърдиха престъплението с надписването на преференции. В този случай дори записите от камерите не са необходими, за да докажат вина.
По времето на съдебното дело вече се провеждаха последните парламентарни избори. В избирателната комисия в Гърмен при броенето на бюлетините има външен човек - не е член на комисията, нито наблюдател. Наричат го Краси. “261 ги изброихме. Колко ти трябват?”, пита го един от членовете на комисията. “Искам над 300! Да мине 300!”, отговаря Краси. “Вижте, на Краси му трябват 300 гласа”, казва друго от длъжностните лица при пазарлъка на кого колко бюлетини да допишат. Краси великодушно дава 50 на другите, но за своята партия иска 300. Накрая сметките излизат.
В този случай обаче няма дело както в Малорад, показа проверка на “24 часа”. Нито прокуратурата се е самосезирала по репортажа на БНТ, нито има сигнал от другите партии за престъпление, свързано с политическите права на гражданите. Така
случаят, макар и станал нарицателен, отшумява и никой не е разследван, обвинен и осъден
Въпреки наличния и до днес запис от гласуването и свидетелите от стаята с броенето.
Снимането се въведе преди 4 г.
КОВИД пандемията засили реториката в подкрепа на видеонаблюдението. В началото на 2021 г. виден неин застъпник стана и президентът Румен Радев, който повдигаше темата на консултациите си с партиите, посветени на предстоящите избори. Напълно подкрепяше видеонаблюдението в реално време при броенето, а секретарят му по правни въпроси проф. Емилия Друмева бе категорична, че въпросът със заснемането трябва да се реши с промяна в Изборния кодекс, а не с правила на ЦИК.
ДБ пък искаше всеки наблюдател и застъпник да може да снима с телефон, отделно целият изборен процес да се излъчва онлайн. Социалистите искаха не само броенето да се излъчва онлайн, а и записът да се предава в ЦИК заедно с останалите изборни книжа - "за да може да послужат в съда в случай на оспорване".
Противниците на идеята, сред които ГЕРБ, бяха категорични, че основен проблем е техническото подсигуряване, нуждата пак да се пипа Изборния кодекс, както и липсата на пълно интернет покритие в страната. Но Томислав Дончев обърна внимание, че няма забрана да се заснемат с телефон броенето на бюлетините и протокола. Което в крайна сметка се оказа решението.
В края на април 2021 г. депутатите гласуваха Министерският съвет да осигури технически всичко нужно - камери, монитори, интернет и др., а ЦИК да реши при какви условия да се провежда видеонаблюдението. Накрая се купиха смартфони, с тях се снима и досега.
