- В 25 от 51 висши училища има това направление, досега се приемаше основно с български език
- Министър и ректори търсят златната среда, за да не се стреснат кандидатите
Ще изплаши ли математиката кандидатите да учат икономика?
Това е най-масовото професионално направление във висшето образование у нас - в 25 от общо 51 вуза, показва рейтинговата система.
След среща с ректорите на икономическите университети наскоро образователният министър Красимир Вълчев предупреди кандидат-висшистите, че ако искат да учат икономика, трябва да се готвят за матура по математика, защото с нея ще бъдат добри икономисти, търсени на пазара на труда.
Призивът вече има и конкретно измерение.
Още тази година 15% от приема
ще е с матура по математика, а за догодина амбицията е да се достигнат 50% в професионалното направление “Икономика”, стана ясно след разговора между ректорите и министъра. Сега може да станеш първокурсник и само с матурата на български език и литература.
При анализа на данните на водещите три университета в направлението “Икономика” се вижда, че докато в Американския университет и в Софийския университет в тази специалност се обучават около 700 студенти, в УНСС учат над 10 000 бакалаври, магистри и докторанти. И трите водещи университета в направлението показват приблизително равен резултат в класирането с пренебрежима разлика до 5 точки, като сред работодателите УНСС продължава да бъде най-разпознаваемото висше училище за подготовка на кадри.
Не сме притеснени, защото ние и сега приемаме с математика - около 10 на сто. За мен ключовото е да се намери подходящият баланс между начина за кандидатстване по икономика и администрация. Да не се залита прекалено много по математиката или само на български, а да се намери златната среда, обясни в интервю за “24 часа” ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.
Подкрепяме политиката да се работи с малко по-малко на брой студенти, но те да бъдат по-качествени, казва и ректорът на Икономическия университет във Варна проф. Евгени Станимиров. Той дава идея за единен приемен изпит по математика (създаден от екип от математици от висшите училища с евентуален контрол от МОН). Варненският ректор е убеден, че наистина има нужда от икономисти, които умеят да смятат и имат аналитично мислене.
Министърът пък обещава допълнителна подкрепа за университетите, които приемат в специалност “Икономика”, ако математиката изплаши кандидатите.
В дългосрочен план подобно стратегическо решение ще направи така, че те да имат повече студенти, да бъдат по-добре финансирани и най-вече
да има по-добра репутация
икономическото ни висше образование, обяснява Красимир Вълчев. А това ще доведе и повече чуждестранни студенти.
Министърът призова матура да въведат и частните университети, за да не се “позиционират на пазара на лесно икономическо образование”.
За Вълчев темата е стратегическа и от нея зависи “дали икономическото ни образование в държавните висши училища ще се позиционира на сегмента на трудното или на сегмента на лесното висше образование”.
Качественото висше е трудното висше образование,
обобщава министърът. Въпросът не е да има повече студенти, а повече икономисти, които могат да смятат.
Въпреки че средният осигурителен доход на завършилите е 2105 лв., а регистрираните безработни икономисти са 2,33%, два пъти са намалели студентите в направлението “Икономика” за 10 години. В момента те са 25 383, през 2020-а бяха 30 915, а през 2019 г. - 37 909, което показва тренд надолу. Преди десетилетие 60 000 се бяха записали за икономисти - повече, отколкото е целият випуск абитуриенти миналата и тази година (под 50 000).
И за инженерите, които намаляват, това ще е посоката за приема
На местата на 100, които се пенсионират, идват едва 45
Ректорите от техническите висши училища и министърът на образованието Красимир Вълчев са категорични, че трябва да стимулира полагането на матури по математика, физика и химия, докато се проведе дебатът дали да има задължителна матура по математика.
“Всички изразиха мнение, че задължителната матура по математика е едно от най-добрите неща, които може да се направят в услуга на техническото висше образование”, обясни министърът след среща в понеделник.
На мястото на 100 инженери, които се пенсионират, идват едва 45 завършили. Заместването на 100 хидроинженери пък е едва от 10, подчерта министър Вълчев.
В момента само 2000 ученици държат матура по математика, 200 по химия и 200 по физика.
В кампанията за 2026/2027 г. обаче приемът в желани специалности ще бъде в по-голяма степен обвързан с матура по математика. Тази политика е подходяща за специалности в професионални направления, които имат достатъчно търсене, като “Комуникационна и компютърна техника”. В почти всички останали технически професионални направления съществува двоен проблем - и количествен, и качествен.
“Пред дилемата сме дали да намалим приема, или да имаме студенти, които учат за инженери без достатъчно знания по математика, физика и химия”, каза Вълчев след разговора си с ректорите на техническите вузове.
Висшите технически училища ще повишат тежестта на оценката по математика. Може да стане по линия на коефициентите и оценката от изпита, който провеждат - тя може да се удвоява и утроява.
Само още 47 абитуриенти подадоха заявления да положат матура по математика, след като Министерството на образованието и науката даде извънреден 10-дневен срок, в който да се възползват от тази възможност.
По-голяма част от тях (44) са я посочили като допълнителен държавен зрелостен изпит по общообразователна подготовка, с което общият брой на пожелалите да се явят се увеличава с над 6%. Но от общо 50 хил. абитуриенти тази година матура върху профилираната подготовка по математика се очаква да положат едва около 1700 общо - 1389 зрелостници като втори задължителен държавен зрелостен изпит и 318 като допълнителен.
МОН предостави възможността на зрелостниците да променят вече направения си избор, за да могат да имат по-голям шанс при кандидатстване във висше училище.
“Висшите училища виждат най-добре, виждат го в последните десетилетия, виждат го с повишаващата се тенденция за влошаване на резултатите по математика. Ние може да спорим дали лошите резултати по математика са 40, 50 или 60% в зависимост от скалата, от изпитните материали, но във всички случаи ние имаме голям проблем, каза министърът. И допълни, че проблемът не е в системата на висшето образование, а идва в нея.
Вдигат таксите със 100 лв., но допълнителни стипендии за отличници в точните и природните науки и за дефицитни кадри
Средно до 100 лв. се вдигат годишните студентски такси от следващата учебна година. Има по-големи повишения в медицинските университети, но в платена форма.
Студентските такси се вдигат съвсем малко, защото се повишава издръжката на студентите, а са взаимно обвързани, обясни лидерът на Националното представителство на студентските съвети Ангел Стойков.
В същото време просветното министерство обмисля допълнителни стипендии за студентите, които са влезли с матури по математика, физика и химия. Още не е ясен размерът им и дали ще са обвързани с минимален успех, вероятно 4,50.
Министър Красимир Вълчев ще обсъди темата с големи работодатели, където има най-голям недостиг на кадри, като даде пример с ВиК сектора. За студентите от тези дефицитни специалности ще има други допълнителни стипендии, които ще са достатъчно мотивиращи. Започва се с
хидроинженерство и ядрена физика
“Може да кажем с голяма доза увереност, че независимо от това каква ще бъде бюджетната рамка за следващата година, Министерството на образованието и науката може да отдели средства за тези стипендии, но допълнително ще ги конкретизираме като параметри. Длъжни сме да направим тези крачки”, увери министърът.
Базовият проблем е в системата на училищното образование, посочи Вълчев. Свързан е с амбициозните програми по математика при недостига на часове по предмета, както и с това, че преди години системата се е отказала математиката да бъде задължителен матуритетен предмет. “В последните десетилетия БВП расте най-вече благодарение на индустриите с висока добавена стойност. Страните, които са излезли от кризата на средните доходи, са заложили на развитие на технологичната индустрия с висока добавена стойност и на висшето образование - като Южна Корея. Ако не направим всичко необходимо, рискуваме в един момент да изпаднем в тази криза на средните доходи”, предупреди Вълчев.
