Какво има под улиците на София и може ли този непознат, мрачен и невидим свят да се превърне в одухотворено и светло пространство – тази тема привлича интереса на група хора с различни специалности. Идеята им е да вдъхнат нов живот на бомбоубежища, тунели, подземия – скрити и неизползвани пространства, които да станат сцена, музей, клуб, място за изложба, съобщава БТА.
Интересът към подземните пространства на София се зароди от любопитството ни към „невидимите" пластове на града – онези места, които съществуват, но остават скрити за повечето хора, разказа за БТА Адриана Диканчева от екипа на инициативата.
Бомбоубежищата, като част от градската инфраструктура, но изгубили функцията си, са не само свидетели на исторически периоди, но и потенциални пространства за нов живот, смята тя. В екипа са хора с различни интереси и опит – в пещерното дело, архитектурата, икономиката, визуалните изкуства. Тези пространства провокират въображението им и събуждат желание за трансформация.
Основната ни идея е да възродим тези пространства, като им придадем нова, съвременна функция – културна, образователна, социална. Вярваме, че могат да се превърнат в сцени за изложби, дискусии, инсталации, escape rooms, дори клубни пространства или музеи, обясни тя. Целта на екипа е да „социализира" тези пространства, като едновременно с това запази историята им и потенциалната им функция на убежища при нужда.
Интересът им не се ограничава само до бомбоубежищата, а се отнася и за други „невидими" градски пространства като подземни реки, тунели, канали. Д-р Иво Анев, който е от екипа, от години изследва екологични проблеми, свързани с водите в София, включително замърсяването на реките, а самата Диканчева има опит с пещерното дело. Според нея макар пещерите да са природни обекти, а бункерите – изкуствени, подходът към изследването им има много общо. Комбинирайки знанията си, откриваме нови възможности за разбиране и използване на подземния град, отбелязва тя.
Екипът се опитва да привлече съмишленици и партньори и още миналата година започва серия от събития под надслов „София – подземия, бункери, потайности", в които се включват над 150 участници. Организирахме лекции, обходи, прожекции и дискусии, като във фокуса беше бомбоубежището в Южния парк. Създадохме партньорства с фондация „Оптимистас", които представиха добър пример от ревитализирането на бивш военен погреб във Варна, превърнат в пространството за култура ReBonkers, разказа Диканчева.
Тази година в плановете им са архитектурно заснемане, 3D сканиране и създаване на дигитален модел на бункера в Южния парк, който да служи за визуализация и планиране на бъдещи функционалности. Ще търсят и институционална подкрепа за пилотен проект за възраждане на обекта. Предвиждат също интерактивни разходки с 3D очила, както и да разширят дейността си и към други подобни обекти в София.
На 28 април, в понеделник, в „Топлоцентрала" в столицата ще има дискусия с широка аудитория, на която ще се говори за историческия контекст на бомбоубежищата, но и за потенциала им за съвременно културно използване. Ще бъдат показани и кадри от подземията, а присъстващите ще имат възможност и за виртуална разходка с 3D очила.
Успешни примери има в други държави – например в Будапеща бункер е превърнат н интерактивен музей, който разказва за Втората световна война и Студената война. В Германия също бункер от Втората световна война е преобразен в музей, който разказва за нацисткия режим.
Очакваме да събудим интереса на обществото и институциите към тези забравени места. Бомбоубежищата могат да имат двойна функция – културна и защитна, и тяхното устойчиво развитие би могло да се осъществи само с активна гражданска и институционална ангажираност, коментира Диканчева. Посланието им е, че дори и на пръв поглед ненужни и забравени места могат да се превърнат в живи културни пространства – стига да има воля, въображение и работа.
