Българската стопанска камара става на 45 години. За това време българският бизнес се раздели с плановата икономика, научи се да устоява на цикличността на кризите при пазарната икономика и отдавна е готов да влезе в ерозоната, а сред проблемите му днес са кадрите. Четиридесет и пет години е много хубава възраст както в живота на човека, така и за организация, каквато е нашата, коментира в интервю за БТА председателят на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев във връзка с предстоящото честване на годишнината от създаването на организацията.
Преди 45 години - на 25 април 1980 г., представители на най-големите български предприятия учредяват Българската индустриална стопанска асоциация (Bulgarian Industrial Association), преименувана по-късно в "Българска стопанска камара". Основната идея при създаването на асоциацията е била, по примера на аналогични организации, бизнесът да бъде представляван от себе си, а не да зависи от волята на администрацията.
Идеята е била стопанските ръководители да дават насоката за икономиката и индустрията на България, разказа Митрев. Той допълни, че огромна част от предприятията основатели на Асоциацията продължат и днес да съществуват. Практически цялата индустрия на социалистическа България е членувала в Българската индустриална стопанска асоциация и 90 процента от големите ни предприятия, които в момента работят в страната, са техни наследници и са членове на Българската стопанска камара, допълни председателят на БСК.
Десети ноември донесе огромна промяна за българската икономика, напомня Митрев. Ако преди 1980 г. идеята на асоциацията е била да координира държавните предприятия, след 1990 г. БСК става проводник на частната инициатива в България и поставя фундаменталните основи на прехода към пазарна икономика, промяна в собствеността, създаването на тристранния диалог.
В диалога с държавата няма тема от дневния ред на предприемчивите България, която да не е поставяна на дневен ред през тези години, коментира председателят на Камарата. Понякога обаче липсата на чуваемост в тези разговори е водела до забавяне на реформите и икономическото развитие.
По думите на Митрев държавата все още не е узряла да даде ясен сигнал, че съществуването на сивата икономика е нещо нередно. С дял от около 22 процента тази икономика е във вреда на фиска и на бизнеса, защото конкурентните икономически оператори са поставени в различни условия. По думите на председателя на БСК държавата трябва да си влезе във функциите и да ограничава подобни вредни практики.
Водещото предизвикателство за бизнеса в България е свързано с трансформацията на икономиката чрез новите технологии, навлизането на изкуствения интелект, цифровизацията, зелената трансформация. Тук ролята на БСК е да преведе членовете си през тези предизвикателства, да им посочи възможностите и да им помогне да преминат успешно през тази трансформация, коментира председателят на Камарата. По думите му влизането на страната в еврозоната не е предизвикателство за бизнеса, защото той е напълно подготвен за този преход. Бизнесът ще спечели от това членство, най-малкото защото ще спести много разходи за превалутиране, отделно плюсове ще има и от привличането на инвестиции, смята Митрев.
Той обаче посочи, че предизвикателство остават кадрите, продължаващото несъответствие на образованието с потребностите на пазара на труда. Не са за пренебрегване и продължаващите конфликти – Русия-Украйна, в Близкия Изток. Всичко това се случва наблизо и се отразява на цените на тока, на суровините, на транспорта, на веригите на доставки. Предизвикателство може да се окаже и новата митническа политика на президента на САЩ Доналд Тръмп, каза Митрев, но изрази увереност, че ЕС ще постигне взаимноизгодно споразумение със САЩ. Предизвикателствата пред българския бизнеса са много, но е важно да не се възприемат като бариери, а като възможности фирмите да бъдат по-гъвкави и адаптивни, отривайки нови пазари и скъсявайки пътя на веригите на доставки, посочи председателят на БСК.
Несравнимо е сегашното възнаграждение на работещите в предприятията членове на Камарата с това в зората на демокрацията. Към днешна дата спазването на закона в широкия смисъл на думата за нас не подлежи на обсъждане, заяви Митрев и изтъкна, че в камарата членува светлият бизнес, който създава добавената стойност и е заинтересован работниците и служителите му да бъдат максимално възнаградени за труда, който полагат, както и максимално осигурени за дните, когато ще получат пенсионни права. Несравними са нещата с 90-те години. Оттогава бизнесът порасна и индустриалните ни отношения не отстъпват по качество на тези в Западна Европа, които имат столетна стопанска история, посочи Митрев.
За 45 години от съществуването на БИСА/БСК сред знаковите постижения са създаването на първия в България фонд за рисков капитал и първата търговска банка (Банка за стопански инициативи АД), чрез които се финансира изграждането на повече от 600 малки и средни предприятия. Голяма част от тях се развиват успешно и днес. Важна част от дейността на БИСА е свързана със създаването на технологични паркове към Техническите университети в София и Варна, работещи в областта на трансфера на технологии.
Тези години ще бъдат запомнени и със: създаването на Софийската фондова борса, която постави основите на съвременния български фондов пазар; въвеждането на Арбитражния съд като институция, спомагаща за по-бързо разрешаване на търговски спорове; създаването на първите в страната здравни и пенсионни фондове, както и първата лизингова компания – "Интерлийз" АД; първата в България мрежа за достъп до интернет и първия електронен подпис (BulSign) чрез международната сертифицираща организация GlobalSign.
