В последната си публична изява Франциск призова световните лидери да не се поддават на страха и да изберат пътя на мира
“Христос е възкръснал.” С тези думи папа Франциск поздрави хиляди вярващи на площад “Свети Петър” на Великден в неделя, което бе и последната му публична изява преди смъртта му на 88-годишна възраст в понеделник. Светият отец управлява Църквата 12 г. и 39 дни.
Според неофициални информации кончината на папата е настъпила в апартамента му в “Санта Марта” заради инсулт след проблеми със сърдечно съдовата му система. В. “Кориере дела сера”, цитиращ източници от Ватикана, пише, че папата се събудил към 6 часа сутринта и бил добре, но в 7 часа му прилошало. А в 7,30 починал.
Малко след като новината за кончината му бе оповестена, опечалени започнаха да пристигат на площад “Свети Петър”. Много хора бяха видени да се молят, някои от тях в сълзи, докато работниците започнаха да премахват останалите великденски декорации. По обяд местно време камбаните на църквите в италианската столица започнаха да бият бавно, за да отбележат смъртта на папата.
Организмът на Франциск беше пострадал сериозно заради дихателните проблеми, поради което беше приет в болницата “Джемели” преди седмици. Трите кризи, които имаше през 38-дневния си престой там, където го лекуваха от двойна пневмония, поставиха на риск възстановяването му. Мнозина заговориха още тогава, че след като бъде “закрепен”, ще бъде върнат в резиденцията си “Санта Марта” във Ватикана. Така там можел да очаква евентуалния фатален изход от тежкото си заболяване от двойна пневмония. Въпреки негативните очаквания на 23 март папата беше изписан и лекарите му
предписаха двумесечно възстановяване
с помощта на асистирана кислородна терапия, всекидневна физиотерапия и в изолация. Само преди седмици лекуващите го доктори дори казаха, че светият отец “има мозъка на 50-годишен” въпреки болното му тяло.
Източници от Ватикана казаха, че папата е дисциплиниран в следването на физиотерапията си два пъти дневно, както и на тази за възстановяването на дихателните си органи и мускули. Въпреки че трябваше да остане в изолация, Франциск отново показа, че не може да стои далече от вярващите и от папските си ангажименти. Папата се появи неочаквано сред тях няколко пъти през изминалите дни, разговаря на 9 април с крал Чарлз, който беше на посещение в Рим, и само
преди ден се срещна с американския вицепрезидент Джей Ди Ванс
Още на Цветница той се появи на площад “Свети Петър” в края на литургията, за да поздрави с “Честита Цветница, честита Страстна седмица”. Въпреки ограничената си подвижност работата му не прекъсваше. Самият той написа текстовете на тазгодишния Кръстен път на Разпети петък в Колизея. На Възкресение Христово по време на Пасхалното послание и благословия Urbi et Orb папата се появи в централната ложа на Апостолическия дворец пред 35 хил. вярващи пред базиликата “Свети Петър”, за да отправи послание за мир. Това беше и последната му публична изява, на която поздрави вярващите с Великден.
“На Великден Църквата тържествено възвестява: Христос е възкръснал! Това е вестта, която носи светлина на целия свят – от празния гроб в Йерусалим до сърцата на вярващите навсякъде. Възкръсналият Исус е победата на любовта над омразата, на прошката над отмъщението, на истината над лъжата”, каза Франциск в последното си послание. Папата насочи вниманието към страдащите, бедните, бежанците и преследваните християни. Той отправи и призив за мир в Близкия изток, особено в Израел и Палестина, в Украйна, Газа, Сирия, Ливан, Йемен, както и в конфликтните райони на Африка, Мианмар и Западните Балкани. Със силно послание за надежда, Светият отец призовава световните лидери да не се поддават на страха и логиката на въоръжаването, а да изберат пътя на хуманността, солидарността и истинския мир. Папата завърши с послание за вяра:
“Смъртта и животът се сблъскаха в битка и животът победи завинаги”
Някои наблюдатели обаче забелязаха, че ръката на Франциск била по-схваната отпреди, както и че дишането му било затруднено. Въпреки явните си проблеми обаче папата демонстрира, че здравословното му състояние не го вълнува в момента, а че по-важно за него е посланието му за мир към света.
Според пресслужбата на Светия престол ритуалът за констатирането на смъртта и поставянето на тялото на покойния папа Франциск в ковчег е предвидено за 21 април от 20 ч. италианско време. Обредът в параклиса на “Санта Марта” се оглавява от кард. Фарел. На ритуала трябва да присъстват деканът на кардиналската колегия кард. Джовани Батиста Ре и членове на семейството на покойния папа Франциск заедно с лекарите Андреа Арканджели и Луиджи Карбоне, съответно директор и заместник-директор на Дирекцията по здравеопазване и хигиена на Ватикана.
Ватиканският пресцентър съобщи също, че пренасянето на тялото на светия отец във Ватиканската базилика за поклонение от всички вярващи ще стане на 23 април. Очаква се на 22 април да бъде свикана първата конгрегация на кардиналите, които се намират в Рим, за да се определи всичко около погребението на папата.
Лидери от целия свят изпратиха съболезнованията си за кончината на папата – от Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган до крал Чарлз III, аржентинският президент Хавиер Милей, украинският лидер Володимир Зеленски и руският Владимир Путин. Всички публични събития в Рим бяха отменени в знак на траур в понеделник и вторник, както и мачовете от футболното първенство.
Същевременно не е ясно
какво ще се случи с юбилейната година на Църквата,
чието начало обяви самият Франциск на Коледа. Според различни източници все още нищо не е решено, но се очаква тя да продължи. Не за пръв път обаче папа умира по време на юбилейната година на Църквата. Случва се и през 1700 г. с папа Инокентий XII. Два месеца след това конклавът избира за папа Климент XI, който затвори светата врата, отворена от предшественика му. Не успява да закриe открития от него юбилей на Църквата и Урбан VI.
Управлението му бе белязано от мащабни реформи, които да доближат Ватикана до малкия човек
След 12 години на трона на св. Петър Франциск ще остане в историята като папата реформатор. Подкрепата за борбата с глобалното затопляне, справянето със световната мигрантска криза и отношението му по фундаментални въпроси, като по-голяма роля за жените в църквата и толерансът към разведените и хомосексуалните, са само малка част от почти революционното наследство, което покойният папа оставя зад себе си.
Още с избирането си за епископ на Рим през 2013 г. аржентинецът и първия неевропеец на този пост се заръча
да разтресе католическата църква из основи
и да я доближи до малкия човек.
Но това не беше лесно. Той беше заварил Ватикана от своя предшественик Бенедикт XVI като една изолирана, обгърната в мистицизъм и разточителна церемониалност институция, която беше раздирана от корупционни скандали и сведения за сексуални посегателства от страна на духовници над хиляди деца.
По онова време политиката на Рим беше, в известна степен, враждебна към все по-отдалечаващия се от религията западен свят. Той беше само наблюдател, а не активно действащо лице в развитието на съвременните социални събития.
За да отговори на тези предизвикателства, Франциск реши да следва стъпките на един от своите най-големи герои - “българския” папа Йоан XXIII. Той работи 10 г. в България, а по време на своя понтификат беше казал, че “иска да отвори прозореца и да пусне малко свеж въздух във Ватикана”. Така Франциск предприе една прагматична и умерена политика, която целеше да направи древната институция, за която отговаряше, способна да се справя с трудностите и премеждията на съвременния, бързо променящ се свят.
“Римокатолическата църква трябва да излезе от себе си и да отиде в периферията, да се превърне в църква от бедните за бедните и в полева болница за вярващите”, беше рецептата на Франциск за осъществяването на идеите му за бъдещето на Ватикана.
Основната реформа на папата се изрази в желанието му за по-надеждна и достоверна църква, която да може да се вслушва и да разбира културата, в която работи. Той започна амбициозен,
многогодишен процес на обновление,
в който да се включат всички 1,3 млрд. католици по света, за да се разгледат теми като ролята на жените в църквата и обществото, безбрачието на духовниците, християнските учения за сексуалните взаимоотношения и злоупотребата с духовната власт.
За да възстанови обединяващата роля на църквата, папа Франциск предприе мерки за ограничаване на традиционната Латинска литургия (Тридентска меса), която се извършва само на латински. Според някои критици на Ватикана тя е символ на разделение, защото ползва метод на общуване, който е далечен за обикновения вярващ, който не разбира този древен език.
Папата също така искаше да намери начин да включи обратно в църковния живот тези, които са се развели и оженили повторно, поради което им е било забранено да получават причастие. Той призова свещениците да прилагат индивидуален подход и в случай на покаяние на тези лица да им бъде разрешен достъп до това висше тайнство на християнската религия.
Може би най-критикуваната и радикална реформа на Франциск е по-толерантното отношение към еднополовите взаимоотношения. През 2023 г. той разреши хомосексуални двойки да бъдат благославяни от католическите духовници, но не като символ на признание на техния съвместен живот, а като опит те да бъдат включени в църковния. Според него те също са “деца на Бог” и изрази подкрепа за юридическото признание на техните връзки посредством граждански, а не църковни съюзи.
От административна гледна точка Франциск реформира финансите на Ватикана, така че той да бъде една много по-прозрачна институция.
Парични ведомства, които бяха почти нерегулирани, започнаха да се преструктурират. Така Ватиканската банка беше задължена да спазва правилата на Съвета на Европа за борба с прането на пари. Също така беше назначен независим главен одитор, който да следи за неправомерни практики. Това доведе до първия случай в историята кардинал да бъде преследван и осъден за финансови престъпления от ватикански съд.
През 2022 г. папа Франциск утвърди и нова конституция на Римската курия (основния административен орган на католическата църква). Според някои това е
кулминацията на усилията му да реформира Ватикана
Тя отразява стремежа на аржентинеца Рим да бъде по-прозрачен и по-близък до вярващите.
Документът позволява на миряни, включително жени, да имат по-активно участие при вземането на решения в католическата църква.
