Доходите растат - сумите за данъци са скочили тройно
Разходите на българите за последните 10 години са се увеличили 2,5 пъти. Но не всички - някои от тях като например за храна в момента са 2,3 пъти по-големи, отколкото през 2015 г. За здравеопазване преди 10 г. българинът е давал средно по 248 лв. годишно, докато през 2024-а тези разходи са вече 716 лв., т.е. увеличението е 2,9 пъти, сочат данни, публикувани от НСИ в четвъртък.
Но най-видимо нарастват парите, свързани с развлечения, свободно време и образование. Те са вече 3,4 пъти по-големи в сравнение с 10 години по-рано. Също значително е увеличението на разходите за данъци и социални осигуровки -
от средно 231 лева годишно през 2015-а на 780 лева
през миналата година, или с 3,1 пъти. Това показва, че доходоте растат.
Най-голям дял сред всички разходи на българина продължава да държи храната и по този показател за стандарта на живот България е на последно място в ЕС. Все пак този дял намалява - през 2024 г. е бил 28,7% от всички разходи, с 1 процентен пункт по-висок е бил през 2023 г., а преди десет години сме давали 31,4% от всичките си пари за храна. Но средният за ЕС показател в момента е около 18%.
На второ място след храната в България идват парите, които се харчат за жилището - ток, вода, отопление, обзавеждане и поддържане. За това отделяме 15,7%. На трето място идват разходите за данъци и осигуровки - 14%, и едва след това са тези за транспорт, съобщения, здравеопазване, облекла и др.
При доходите на домакинствата няма значителни размествания за последното десетилетие. Като цяло те са с 2,6 пъти по-големи, отколкото са били през 2015 г. През 2024 г. на годишна база се увеличават с 15,7%, като се елиминира инфлацията.
Най-голям дял заема работната заплата - 55%,
около 30% от всички доходи в домакинството идват от пенсии и други социални плащания.
През последната година българинът видимо увеличава силно консумацията на безалкохолни напитки - от средно 88,4 литра на човек през 2023-а на 99,5 литра през 2024-а (виж графиката.)
Увеличава се също консумацията на зеленчуци, плодове, месо и месни изделия, на алкохол и на мляко. но с далеч по-малък процент. Потреблението на хляб и хлебни изделия продължава да намалява и днес вече то е с около 20% по-малко, отколкото е било преди 10 години.
