При предишния опит за разговори турската компания не отстъпи и заяви, че чака общо 4 млрд. лева
Нови преговори с турската “Боташ” се очаква да започнат през следващия месец по договора за природен газ. В момента по 500 000 долара на ден плаща “Булгаргаз” без да идват доставки по тръбата от Турция.
По неофициална информация енергийният министър Жечо Станков е започнал неофициални разговори с турския си колега Алпарслан Байрактар за намиране на баланс. Договорът бе сключен между “Булгаргаз” и “Боташ” в началото на 2023 г. за срок от 13 години по времето на първото служебно правителство на Гълъб Донев. Тогава спряха руските доставки и цената на газа беше 100 евро за мегаватчас. Сега обаче падна на 35 евро.
Опит за преговори с турската страна имаше и през миналата година при последното служебно правителство, когато енергиен министър бе Владимир Малинов. Тогава от “Боташ” обаче не отстъпиха и твърдяха, че “Булгаргаз” трябва да плати 4 млрд. лева - сумата за целия срок.
Трупането на задължения към турската компания стана причина да се заговори и за несъстоятелност на “Булгаргаз”. Депутатът от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев директно каза, че тя е факт заради договора с “Боташ”.
Преди него лидерът на ГЕРБ Борисов заяви, че
“Булгаргаз” е в технически фалит
и най-после мечтата на частните търговци се сбъднала. И допълни, че договорът бил подписан под натиска на Румен Радев.
В отговор президентът заяви, че било лицемерие да критикуваш договора с “Боташ”, докато предлагаш същия капацитет по договора за внос на втечнен газ от САЩ. Паралелно вървели доставки на руски газ, но маскиран с друг произход. Радев напомни на Борисов, че преди година е определил като “печатница за пари за българите” споразумението с “Боташ”.
Размяната на “любезности” между лидера на ГЕРБ и президента дойде ден след като енергийният министър Жечо Станков каза в парламента, че България
плаща за капацитет на турската
компания, без да го ползва
“24 часа” потърси експерти, които да коментират може ли този договор да бъде полезен. Един от тях заяви, че преносните такси на “Боташ” са високи - към 9 евро за мегаватчас при 3 евро за българската мрежа, и това правело газа непродаваем. “Булгаргаз” ползвал доставки от терминали в Турция, но в малки обеми - 2 или 3 кораба, за да изравнява нужните за пазара количества, но постоянни доставки били икономически неизгодни.
Друг експерт, близък до търговията с газ, заяви, че нямало проблем “Булгаргаз” да фалира. В такъв случай либерализацията на пазара щяла да се случи, а “Боташ” можели да си търсят вземанията по съдебен път.
