В Министерството на земеделието и храните днес беше представен Законопроектът за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, който цели регулиране на търговските практики и справедливо разпределение на добавената стойност по веригата. Министърът на земеделието и храните Георги Тахов заяви на пресконференция във ведомството, че при обсъждането на законопроекта ще бъдат взети предвид всички бележки, като тези, които са целесъобразни, ще бъдат прецизирани. "Нашата цел и амбиция е чрез законопроекта да регулираме почтени взаимоотношения между земеделския производител, фермера като доставчик и търговските вериги. Законопроектът има общ характер и ще засегне и българските търговски вериги. Стремим се всеки по веригата да получи справедлива цена за произведената и предлагана от него продукция, а добавената стойност по цялата агрохранителна верига да бъде разпределена равномерно", каза министър Тахов. По думите му чрез този законопроект не се търси конфронтация между институциите и представителите на бизнеса, а се създават условия за по-добро функциониране на пазара.
Законопроектът е кризисна мярка, като се предвижда регулирането на 22 продукта от над 5000, които се предлагат в българските търговски вериги, обясни министърът.
Директорът на правната дирекция в Министерството на земеделието и храните Десислава Петрова обясни, че законопроектът има за цел да осигури справедливо разпределение на добавената стойност, баланс и прозрачност в търговските отношения, както и регулация на търговските практики. Въвеждат се задължителни писмени договори, електронна система за проследимост и регистър на изкупвачите.
Проектът предвижда поне 50 процента от определени хранителни продукти в големите търговски вериги да бъдат български. Това включва мляко и млечни продукти (с изключение на имитиращите продукти), прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, както и сезонни плодове и зеленчуци. Освен това се въвеждат максимални търговски надценки и ограничения за промоции.
Също така се регламентира, че търговските надценки на земеделски продукти и храни за преработвателите не могат да надвишават 20 на сто от крайната цена на продукта (без ДДС).
В законопроекта се въвеждат и ограничения върху промоционалните отстъпки и маркетинговите услуги: при продажба на земеделски продукти и храни към краен потребител отстъпките не трябва да надвишават 25 на сто, а при продажба между доставчик и търговец на дребно маркетинговите и други промоционални услуги не могат да надвишават 10 процента от доставната цена за търговци с годишен оборот над 20 млн. лева.
Освен това се предвижда създаването на обсерватория към Министерския съвет, която ще анализира разходите и разпределението на стойността по веригата и ще представя доклади пред Народното събрание.
Срокът за прилагане на търговските надценки, максималните нива на отстъпки, маркетинг, реклама и други промоционални услуги, както и на специфичните изисквания за асортимент на българска продукция, е една година от влизането в сила на закона. При необходимост този срок може да бъде удължен с акт на Министерския съвет.
В бъдещия нормативен акт е посочено, че в едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет следва да приеме списъците на земеделските продукти и храни, за които ще се прилагат уредените търговски надценки. В едногодишен срок министърът на земеделието и храните трябва да въведе в действие публичния регистър на първите изкупвачи, а министърът на икономиката и индустрията – електронната система за проследимост на веригата за доставки на земеделски продукти и храни.
В края на пресконференцията министърът на земеделието и храните Георги Тахов прогнозира, че ако законопроектът бъде приет, цените в магазините ще спаднат с поне 20 процента.
