Европейската отбрана и плана за превъоръжаване на Европа дискутираха евродепутати, народни представители и експерти по време на дискусията "Европа на глобалната сцена: геополитика и сигурност" в Дома на Европа. Целта на събитието е да се обсъдят какви са пътищата пред Европа и България в новата геополитическа обстановка, като се постави акцент върху външните отношения и отбраната, съобщиха от Бюрото на ЕП в България.
На 4 март председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи план за превъоръжаването на ЕС, който може да достигне 800 милиарда евро в следващите пет години. Според предложението държавите от ЕС ще бъдат освободени от изискванията за бюджетните разходи, когато влагат средства в отбрана. Предвижда се държавите да имат свободата да пренасочват средства от фондовете на ЕС за сближаване, така че да ги използват за отбранителни цели. Фон дер Лайен предлага 150 млрд. евро да бъдат осигурени чрез заеми за доставката на боеприпаси, системи за противовъздушна отбрана, ракети и дронове.
Фондът за отбрана ще се увеличи, на Европейската агенция по отбрана ще се дадат повече правомощия, ще се насърчи военната индустрия, каза Андрей Новаков, член на Комисията по сигурност и отбрана в Европейския парламент (ЕНП). По думите му Европа може да произведе 12 млн. автомобила за година, но не може да произведе половин милион снаряда. България е на първа линия от тези, които могат да доставят оръжия в Европа, и това е добре, защото работят България. Само в един от заводите в Казанлък има 10 000 души на три смени, заяви Новаков.
В последните две седмици говорим за стотици милиарди, които ще се изсипят в отбранителната индустрия, без обаче да има яснота какво се опитваме да направим с тези пари, какво искаме от индустрията да постигне, как ще се координират по-добре европейските индустрии, както и Въоръжените сили на страните членки. Иска ми се по-задълбочено да погледнем на този процес, каза Кристиан Вигенин, заместник-член на Комисията по сигурност и отбрана в Европейския парламент (С&Д). Искаме да се запази силна кохезионна политика, добави Вигенин.
Важно е преди да тръгнем да харчим парите да знаем за какво, за да има ефект, заяви Христо Гаджев, председател на Комисията по отбрана в Народното събрание. В България този въпрос е решен и имаме готовност. До края на март правителството трябва да внесе анализ какво точно трябва да закупуваме, придобиваме и какви способности до 2032 г., анализирани на база поуките от войната, обясни Гаджев и добави, че е против използването на кохезионните фондови, пише БТА.
През 2020 г. военната експертиза каза, че трябват над 35 млрд. лв., за да имаме превъоръжена армия, преди войната и инфлацията, сега сигурно говорим за 50. България не може самостоятелно да си позволи този разход. Затова подобни европейски подходи са жизненоважни за нашата отбрана, коментира още депутатът.
Идеята, че ще чакаме Франция, Великобритания, Германия, Полша да се разберат и ние да се прикачим някъде, ще бъде пагубна за страната ни. България преди Срещата на върха в Хага, преди срещите в ЕС, трябва да има изключително ясна визия на правителството, подкрепена от парламента. Визия, която да отчита индустрията, академичния сектор, каза Велизар Шаламанов, директор отбранителна политика, Атлантически клуб. Шаламанов отбеляза, че трябва да бъде засилено контраразузнаването си и способностите си за противодействие на дезинформацията.
Много е важно България да бъде пълноправен участник във всички разговори за европейска отбрана, включително и разговорите за Украйна, защото на този етап там е линията на европейската отбрана. Много е важно България да намери нишата си в производството и участието в изграждането на способностите, каза Йордан Божилов, председател на Софийски форум за сигурност. Нямаме обща оценка на риска в Европа. Това, което ми липсва, като говорим за европейска отбрана е на каква база стъпваме, добави Божилов.
