Сегашните регулации, при които се използва годишен процент на разходите, вече са остарели и не работят
Нови правила ще бъдат въведени за бързите кредити, за да е ясно кой колко ще връща, ако ползва тази услуга. Това стана ясно във вторник по време на дискусията “Отговорно кредитиране в защита на потребителя”, която “24 часа” организира съвместно с Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК).
Предстоят промени в Закона за потребителския кредит, където ще бъдат вписани новите текстове, обявиха председателите на бюджетната и икономическата комисия в парламента Делян Добрев и Петър Кънев на дискусията.
Вече мислим в посока законодателни промени. Годишният процент на разходите, който в момента се използва за измерител на оскъпяването, не трябва да бъде прилаган при микрокредитирането, за да не съсипем светлата част на този бизнес, заяви Делян Добрев. Той обаче посочи, че при редстоящите промени в закона
няма да се позволят злоупотреби
като например франчайзи и даването им на момчета с мускули, тоест като лихвари да раздават свои пари.
Ако не можете да си контролирате компаниите, тогава ще отпадне изобщо възможността след издадено разрешително за дейност да се развива франчайз, допълни Добрев. Той каза още, че вероятно ще се вдигнат и изискванията за капитала на финансиращите компании.
Няма да се допуска заобикаляне на закона със застраховки към договори за кредит. Това ще бъде забранено. Трябва да се разграничи микрокредитирането от това за по-голяма сума и по-дълъг срок. Надявам се да работим съвместно, за да намерим най-добрия баланс при създаването на новите правила, допълни председателят на бюджетната комисия.
Чукате на отворена врата, обърна се председателят на икономическата комисия Петър Кънев към асоциацията по повод предстоящите законови промени.
Той си припомни дебат от 2014 г. по използването на годишния процент на разходите и заключи, че е минало много време и трябва да се действа. Трябва да се търси баланс, нека не бързаме с регулациите, но смятам, че има още един проблем и той е с неспазването на законите, добави Петър Кънев. И повтори, че заедно с Делян Добрев като председатели на водещите комисии за измененията в закона ще обсъдят всички промени, за да бъде намерен балансът. И допълни, че по-добре промените в закона да минат през Министерския съвет, след което да бъдат внесени в Народното събрание.
В асоциацията членуват 10 компании изцяло в белия сектор, увери Николай Цветанов - председател на АОНК. Той също
посочи като проблем масовото използване на франчайз,
защото компаниите, които го прилагат, ги няма в регистъра и са извън правилата.
Асоциацията не представлява лихвари, а компании, които спазват правилата и финансират отговорно. Необходима е услуга с ясни законови рамки и постоянно контролиране, добави Атанас Кънчев от АОНК.
Бързите кредити могат да бъдат разгледани като рисково инвестиране, поради което регулациите са важни, допълни Добромир Иванов от BESCO. А Стоян Панчев от агенция “Екип” предложи да се постигне съгласие по дефиницията за бързи кредити.
Направихме анализ, който показа, че някои от фирмите за бързи кредити са предприели фиктивни действия по привеждане на дейността си в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Оказва се, че тези фирми и понастоящем продължават да прилагат незаконосъобразни практики, включително неравноправни клаузи, в отношенията си с потребителите. Единственото ново е, че вместо в договорите и в общите условия към тях фирмите са пренесли тези клаузи в странични документи, обясни председателят на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова.
Надяваме се действията на г-жа Филипова рано или късно да дадат възможност
да се разграничат участниците, които спазват закона
и добрите практики, от онези, които са далеч от тях,
отвърна Николай Цветанов.
По време на дискусията Богомил Николов - председател на Асоциация “Активни потребители”, предложи да има и второ ниво на санкции при нарушаване на законите, а не само парични глоби. И даде пример, че ако хванат пиян шофьор, той не плаща само глоба, а му отнемат и колата. В отговор Николай Цветанов коментира, че при лицензираните компании второто ниво е отнемането на лиценза.
Дамян Лазаров - председател на Националната асоциация за защита на потребителите, подчерта, че компаниите за небанково кредитиране правят годишен оборот от около 6 млрд. лева.
Според него формулата, по която се изчислява ГПР, е с 14 компонента, което създава неясноти при формулирането на таван на оскъпяването, сегашният начин е неразбираем и често се бърка с годишния лихвен процент. Той допълни, че това създава проблеми и при проверките, защото експерт, който прави проверки по 13 различни закона, трудно може да разбере начина на формирането на критериите. И подчерта, че е важно да се определят обективно рисковете и цената при вземането на бързи кредити.
Да се премахне ограничението ГПР - така ще отпадне неразбираемата формула за неговото определяне, и
да се замени с договорна лихва, която да е
в размер до 3,5 пъти от тази за просрочие,
определена с постановление на Министерския съвет - тази формула даде Лазаров за решаване на проблема с годишния процент на разходите. Експертът допълни, че ГПР в момента е неразбираем за масовия потребител, несправедлив е, защото е еднакъв за всички потребители независимо от вида на кредита. И уточни, че заемите трябва да се определят като краткосрочни, а не бързи и поиска да има измерител, с който потребителят може да направи информиран избор.
Лазаров отправи и важна препоръка - при рекламите да не се позволява подвеждаща информация на потребителите. Като пример той даде послания, че с кредит може да се подобри качеството на живот, на финансовото състояние или да се постигне мечтана покупка или ваканция.
Точен таван на оскъпяване вместо неразбираеми формули за лихви
Разделение на кредитите на краткосрочни и с малка стойност, като за тях да се въведе таван на оскъпяването, различен от този, базиран на годишния процент на разходите (ГПР), предлагат от Асоциацията за отговорно небанково кредитиране (АОНК).
Таванът за т.нар. бързи кредити трябва да е обвързан с главницата - това е по-подходящ икономически показател, особено за заеми под 1 година и с малка стойност, посочват от асоциацията. Този модел вече е приложен успешно в редица европейски страни и ще осигури защита за потребителите, без да доведе до поскъпване на краткосрочните кредити.
За останалите кредити ще се запазят текущите регулации с таван на ГПР.
Освен това от АОНК настояват и за повишаване на капиталови изисквания в сектора. Ниските критерии за небанковите кредитни компании водят до присъствие на нелегитимни участници на пазара и повишават рисковете за потребителите и финансовата стабилност на сектора.
Въз основа на анализ АОНК предлага повишаване на минималния капитал на небанковите кредитни компании от 1 милион на 3 милиона лв. Това ще стимулира консолидация на сектора, ще подобри прозрачността и ще увеличи конкурентоспособността на българските компании на международните пазари.
Заради липсата на обществена осведоменост относно условията по бързите кредити АОНК поставя акцент върху необходимостта от повишаване на информираността. За решаване на този въпрос от асоциацията предлагат няколко мерки.
Едната е повишаване на прозрачността и саморегулацията чрез развитие на Етичния кодекс на бранша, който е подписан от водещите компании в сектора. Кодексът има за цел да гарантира спазването на добри практики и да се овласти индустрията да наблюдава изпълнението на поетите ангажименти.
АОНК ще организира кампании и уебинари, които да информират за рисковете и ползите от бързите кредити. Семинарите ще бъдат насочени към отговорното кредитиране и правилата, които потребителите трябва да спазват.
Асоциацията ще публикува реални данни и примери от клиентите на небанковите кредитни компании, които са върнали своите заеми в срок, за да се опровергаят разпространените негативни митове.
Ще продължи и съвместната работа с Министерството на финансите, Българската народна банка и неправителствени организации за финансово ограмотяване на потребителите.
Ние сме ангажирани с повишаване на стабилността на сектора и защитата на потребителите чрез прозрачно и отговорно кредитиране. Подкрепяме въвеждането на тези мерки, които ще осигурят стабилност, конкуренция и защита на интересите на потребителите в България”, заяви председателят на асоциацията Николай Цветанов.
От АОНК показаха сложната формула за изчисляване на годишния процент на разходите, която в момента се използва за изчисляване на оскъпяването, и посочиха, че тя е неразбираема за потребителите и е неприложима за кредити с по-кратък срок от 1 година.
Заем от 150 лв., взет от приятел и върнат с бутилка вино = 1559% лихва
Използването на годишния процент на разходите (ГПР) като измерител за оскъпяването и най-вече за тавана на микрокредитирането създава предпоставки за конфликти. Той не е насочен към продукти, които са за няколко месеца или дни, обясни Николай Цветанов - председател на Асоциацията за отговорно небанково кредитиране, (АОНК) по време на дискусията. Той даде два примера как ГПР изкривява оскъпяването.
Ако човек вземе от приятел 200 лева и ги върне след точно 14 дни, за благодарност с кутия бонбони и сок за общо 20 лева, то ГПР на такава приятелска трансакция е 971%. В закона се позволява максимално оскъпяване от 62,95% в момента. Вторият пример - ако човек иска от приятел 150 лева на заем и след 10 дни му ги връща заедно с бутилка вино с цена 12 лв. за благодарност, ГПР би бил 1559%.
На пръв поглед отплатата не изглежда фрапираща, но изчислена през математическия апарат за ГПР, излиза абсурдна стойност. Ако връщането се случи не след 10, а след 5 дни, то резултатът е 27 438%, обясни Цветанов. Това доказвало, че за кредити с малки суми и кратки срокове ГПР като измеритал е неефективен.
