"Не виждаме вътрешни сили, които могат да върнат публичните финанси на България в руслото, на което те се развиваха от 1997 до към 2020 година, т.е. това е фискална дисциплина, ниски бюджетни дефицити, ниски дългове и покриваеми с бъдещи приходи дефицити".
Това заяви пред БНР икономистът Красен Станчев.
Според него от поискания конвергентен доклад може да очакваме, че ще бъде поставена някаква рамка, която ще изиска дисциплина и нормални бюджетни процедури за в бъдеще. Той напомни, че е бил инициатор на подписка за това правителството да поиска такъв доклад, която е подкрепена от около 3500 души.
По думите му онова, което пречи на страната да влезе в еврозоната, е третият пакет критерии - т.нар. правни критерии. Изискването за възстановяване на върховенството на правото ще е най-трудното условие за постигане, изказа мнението си Станчев в интервю за предаването "Преди всички".
Скептицизмът спрямо ЕС е основната причина за възникване на скептицизъм спрямо еврозоната, подчерта той, като изтъкна също, че еврозоната, както и всички други валутни зони, не са перфектни.
"Основният аргумент на истерията е да се запази независимостта на Българската централна банка и съответно да се запази левът. БНБ е била абсолютно независима от външни фактори само в един много кратък период - от март 1990 г. до март 1997 г., когато Централната банка фиксира курса на нивото, което е и в момента - тогава спрямо германската марка, а сега към еврото. Така че България дефакто е в еврозоната", коментира Красен Станчев и припомни факти от историята.
Икономистът е за приемането на еврото в България и обясни това с ангажимента на страната ни от договора за членство в ЕС.
"Еврозоната и ЕЦБ постепенно ще заприличат на нещо като валутен борд, т.е. ще има пълна независимост на Централната банка от политически решения".
По думите му ще има период на по-бързо изравняване на доходи и цени за новите страни-членки:
"Такъв процес ще има, но той няма да е нещо необикновено. Той ще бъде поради естествени фактори. Онова, което е изкуствено, е онова, което правят правителствата на тези страни, включително България, по повод фискалната дисциплина".
Той е категоричен, че няма да има повишаване на цени заради въвеждането на еврото.
"Онова, което ще се случи обаче, не е без рискове - това са вътрешни рискове. Онова, което е вероятно да стане и го има и в други страни, е много бързо увеличаване на правителствените дългове".
По думите му българските правителства ще трябва да запазят консервативна фискална политика и по някакъв начин "да подредят опашките на банките за парите от резерва на емисионно отделение".
