Сватбите от моето родно село Копиловци, монтанско бяха образец на фолклорни ритуали от Северозапада, разказва художникът Венелин Захариев. В голяма дърворезба с 11 сцени той ги пресъздава като чудо от живота на торлаците, пиршество след голяма подготовка и тежък сценарий след малка закачка на младоженеца с момата на седянка, понякога само след едно пощипване. Изкусният майстор с длетото е изобразил духовата музика и попа на селото, без които не минава нито едно събитие или веселба.
Ако двамата млади влюбени много бързат празничното представление се подготвя само за 15 дни, ако са по- лични и искат всичко да е изпипано- цял месец.
„Няма само един ден сватба", спомня си художникът, известен като Вензах. „Сватбите идват от полята, от градините и вечерните седенки. Там, където има закачен газов фенер на уличката се събират хората -жените и девойките плетят, шият. Сваряват си царевица и тиква и се угощават. Младежите, ходили войници и се завърнали жадни вперват погледи в момите. Не щеш ли откраднат момичето, О, боже, взеха я вайкат се майката и бащата. Горският бързо разбира и гръмва с пушката. Събират се, отиват у момчето с приповдигнато настроение, слагат им в панички кисело зеле и пийват ракия. Започват да се уговарят -каква сватба ще правят, какви дарове и кого ще канят, колко овце ще колят... „ реди Венелин Захариев.
Опразвали 2-3 къщи от леглата и слагали дълги трапези по 4-6 метра, застилали ги с шарени кърпи. Другарите на младоженеца чистели дворовете, нацепвали дърва. Братовчедките и приятелките на булката се обличали не само битово, а по-градско и с керамична бъклица, закичена с чемшир, тръгвали да обикалят рода да канят гости за сватбата. Навсякъде, където отидат играят ситни хора. В дома на булката изваждат чеиза със стара ракла и го слагат на разпрегната волска кола. Тя тръгва само след тежката дума на кръстника като комендант на тържеството. Той заповядвал на музикантите : „ Те сега тука ще ми изсвирите едно хоро и разрешавам после да поемете !". Приготвеното в чеиза се простира в дворовете да видят хората колко е работна момата.
В деня на сватбата откупуват булката, дават пари и по един-два лева, че и повече. Хората се вият заедно с даровете- дори кофи, легени, тенджери и тави, тигани и коритото за къпане на бебето. Всички се радват на накипрените младоженци.
На втория ден след тържеството булката си слага забрадка на главата,че вече е омъжена и не може да вее косите си.
След кулминацията в неделя в понеделник шегаджиите се маскират, мъжете се обличат в женски дрехи. Имало един дядо Иван, който си слагал говежда опашка и всички се заливали от смях.
Сватовете броят парици на помагачите и сватбата утихва. На третия ден разчистват.
Пожеланията са за любов и сговор и много челяд. Тези отминали времена може за някои да са наивни, но носят голямо очарование, правих дърворезбата повече от половин година с любов, пояснява художникът Венелин Захариев.
