Застреляха го на 7 март 2003 г. пред сградата на империята му
На 5 август 1991 г. в Цуг, Швейцария, е регистрирана “Мултигруп холдинг” АД. Фирмата наема офис в малък апартамент точно срещу синия небостъргач на Марк Рич. На следващия ден - 6 август, лидерът на групировката Илия Павлов става на 31 години. Тази година би навършил 65. Но на 7 март 2003 г. един куршум пръска сърцето му, когато излиза от сградата на империята си в София.
Илия Павлов е роден в с. Долни Богров, Софийско. Учи в спортното училище в София, става републикански шампион по борба за юноши и постъпва в ЦСКА. Завършва ВИФ, следва задочно и журналистика в СУ.
Жени се за Антония, дъщеря на ген. Петър Чергиланов, началник на Военното разузнаване. Бракът им трае около шест години, имат дъщеря Венцислава.
Илия Павлов служи като офицер в армейската спортна школа “Чавдар” и малко време е журналист във в. “Йени ъшък” (“Нова светлина”). След това е назначен на чиновническа длъжност в Комитета за култура.
През 1985 г. е
шофьор
на фестивала “Аполония” в Созопол
Жени се за актрисата Дарина Георгиева от Казанлък.
Стремителният му път на бизнесмен започва през есента на 1988 г. В кооперацията на ъгъла на бул. “Патриарх Евтимий” и ул. “Раковски” е създадена импресарска компания “Мултиарт” с предмет на дейност - търговия с произведения на изкуството от антични времена до днес.
Според една от версиите финансовата помощ за Павлов в началото дошла по две линии. Едната е от бизнесмени от Турция, Гърция и Малта. Най-голяма подкрепа в дейността му оказал анонимен гръцки богаташ, който му предоставил оборотни средства, за да извърши първите си големи сделки и така да започне сериозен бизнес.
Според друга версия през 1989-1990 г. Илия Павлов е в САЩ и оттам се връща с 20 млн. долара заем от две заможни семейства.
По-късно Илия Павлов ще обясни старта си в бизнеса така: “В началото правех всичко, но разбрах, че така не се печелят пари. Бях принуден да променя нагласата си и отидох в Малта. С турските ми колеги прекупувахме подводници от “Совморфлот”, нарязвахме кожусите им и ги пращахме за турските металургични заводи.”
През 1990 г. “Мултиинтернешънъл холдинг” се разполага в част от сградите на Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ). Каква ирония на съдбата: капитализмът без бой превзе територията, където се подготвяха червените управленци за построяването на комунизма.
През цялото време оттук нататък Илия Павлов ще гради своя бизнес и групировка чрез тайната (а и явната любов) между икономиката и политиката. Ще ухажва политици, ще финансира изборни кампании, ще откупува дългове и от всичко това ще печели много.
Носещите компании в групировката са: “Интерстийл” (метали), “Бартекс” (хранителни стоки, основно внос на захар), “Ем Ай Инженеринг” (комуникации и продажба на сателитни чинии), “Интком” (текстил и офисоборудване) и др. През 1991 г. е създадена “Арес Делта” - дъщерна фирма с управител Димитър Иванов. Регистрирана е в Драгоман заради безмитната зона. В Москва като представител на “Мултигруп” е ангажиран Александър Атанасов, брат на Андрей Луканов.
Пак през 1991 г. във Вадуц, Лихтенщайн, е регистрирана “Вениса естаблишмънт”, която поема финансовите операции в Европа. Във Вашингтон е установена компанията Ай Би Ай корпорейшън”. В Малта - компанията Ай Пи Ен. В Цуг е “Технохолдинг”. Според мнозина дублира едноименното софийско смесено дружество на Павлов с държавното “Техноимпортекспорт”.
По това време Илия Павлов казва: “Не сме политическа структура и не дискриминираме хората заради миналото им. В специалните служби имаше изключителни специалисти технократи...”
1992-1996 г. са
златните години
на Илия Павлов
и “Мултигруп” Групировката се превръща в държава в държавата. Разгръща дейност и купува предприятия и в Сърбия, Македония и Албания. Дейността ѝ се разпростира чак до Латинска Америка.
Първите критични публикации срещу корпорацията започват да се появяват през 1992 г. при управлението на премиера Филип Димитров. “Мултигруп” е обявена за създание на бившите комунисти и ченгета от ДС, за да умножава изнесените с куфарчета в чужбина червени пари. В медиите се появяват версии за връзката на “Мултигруп” с Максуел, с живеещия във Виена Огнян Дойнов и Андрей Луканов.
През управлението на Любен Беров (28 октомври 1992 - 8 септември 1994) има истински бум в сдружаването на “Мултигруп” с държавни компании и техните шефове. Например през 1993 г. се ражда “Дисконтова къща” с участието на “Балканбанк” и ОББ. Банката на Миронов става финансов гръб на повечето проекти на “Мулти”. “Дисконтова къща” е основен участник в реализирането на цесиите с “Химко” и “Кремиковци”.
“Мулти” се сдобива с 24 предприятия, 7 хотела и над 25 търговски фирми у нас и в чужбина. Основният подход на групировката е бърза печалба чрез завардване на входа и изхода на няколко големи предприятия. Над 25% от износа на “Кремиковци” са свързани с корпорацията. “Министрите и бизнесмените не трябва да се срещат по градинките, а в кабинетите. Като вляза и кажа това, това и това, министърът да каже: Добре. Това е”, заявява в интервю Павлов.
На 27 юли 1995 г. е организирана грандиозна пресконференция в “Интерпред”, на която “Мулти” излиза за първи път на светло пред обществото. Представени са 20 генерални директори, които ръководят отраслите на “Мулти” в (почти) всички области на икономиката.
С идването на власт на БСП и червеното правителство на Жан Виденов (края на 1995 - началото на 1997) започва нов етап от живота на “Мултигруп”. На 13 март 1995 г. във в. “Дума”, вестника на БСП, Илия Павлов излиза със статията “Време е да обуздаем организираната престъпност”. Тя остава в историята с призива му “да отрежем опашката на гущера”. По-късно се разбра, че автор на статията е Георги Кадиев, кадър на “24 часа” и сетнешен политик от БСП.
Времето на червеното управление ще се запомни с жестоката газова война. Първо, Виденов продължи усилията на служебния премиер Ренета Инджова, наследила проф. Беров, да развали прословутата цесия между фирмите на “Мулти” и “Булгаргаз” за “Химко”, сключена при правителството на проф. Беров.
И второ, Виденов се обяви срещу участието на “Мулти” в газовото дружество “Топенерджи”. Борбата е жестока и тя може би коства живота на Андрей Луканов. Но преди да се стигне до реалната схватка, Жан Виденов пада от власт.
През 1996 г, германското разузнаване излиза с информация, че “Мултигруп” е перачница на парите на БКП. Възходът рязко спира след 1997 г. при въвеждането на валутен борд. При правителството на ОДС отпада и специалният статут на “Мултигруп” като държавен партньор.
Още с идването си на власт (1997 г.)
Иван Костов започва
епична битка
с “Мултигруп”
Вътрешният министър Богомил Бонев обяви корпорацията за мафиотска групировка. Костов я нарече “лоша компания”, която ощетявала бюджета с помощта на всички предишни правителства.
В разгара на кампанията срещу “Мулти” Павлов нарежда на ръководните си служители да се отказват и отклоняват всички искания за пряко или косвено финансиране на политически партии и организации. За да изчисти името си от предишни наслоения и да утвърди нов имидж, през 1998 г. групировката сменя името си - “MG холдинг България”. После стана “МG-България”.
Тогава се говореше, че, воювайки с “Мулти”, Иван Костов освобождавал терен за групировката “Олимп”.
През лятото на 1997 г. беше атентатът срещу Илия Павлов на шосето към Бистрица. Заложените край пътя мини гърмят, но никой от кортежа не пострадва.
В последните две години на ХХ век над групировката на Илия Павлов се струпват много беди и нещастия.
През август 1998 г. фирмата на “Мулти” - “Елкабел” - Бургас, е обвинена, че е ощетила държавата с 52 млрд. лв. от невнесени мита и ДДС при внос на захар. Тръгва аферата “Бартекс”.
На 26 август 1998 г.
офисът на “Мулти”
е атакуван от барети
През септември същата година застрахователните компании на “Мулти” “София инс” и “София живот” не получават лиценз от правителството. През януари 1999 г. фалира Кредитна банка.
През април 2000 г. Павлов вади от управлението на “Мулти” българите, свързани с миналото, и ги прави обикновени директори на фирми в групировката. На тяхно място вкарва чужденци.
На 4 февруари 2002 г. обаче Илия Павлов става бизнесмен на годината на в. "Икономически живот". През ноември същата година полското списание Wprost оценява неговото състояние на 1,5 милиарда долара. Сред 25-те най-богати хора от Източна Европа българинът е на престижното 5-о място.
След убийството на Илия Павлов управлението на MG Asset Management Company (MG AM Co) поема Бояна Попова - започнала кариерата си през 1994 г. като изпълнителен директор на MG Finance USA Inc. Под нейно ръководство недоходоносните притежания на компанията са разпродадени. Част от дъщерните предприятия на ”Мултигруп” остават собственост на вдовицата на Илия Павлов Дарина и на баща му Павел Найденов, вече покойник.
