На този ден баща ми палеше огън и хвърляше стрели, които чертаеха пътя на най-близките. Правеше го всяка година, където и да се местехме, обичайно зад блоковете, в края на града, после в градината на село. Както помнеше, че го е правел баща му и се е правело в детството му. И такива малки неща поддържат целостта на света, мисля си днес.
Вече хората от които мога да поискам прошка са с един по-малко. А непростимите неща в света стават все повече.
И все пак, малко по-добри и по-нормални, ако можем. Прощавайте.
(От фейсбук)
