По-строги санкции за мобилните оператори при нелоялни търговски практики, поиска шефката на Комисията за защита на потребителите, която говори за жалбите на потребителите към операторите в комисия в парламента. По отношение на отнемането на лиценза им тя уточни, че не отправя отново това искане, просто припомни, че при издаването на каквато и да е лицензия, трябва да има политика за защита на потребителските права.
"Като мярка предлагам това, да бъде ревизирана тя и да се видят къде са проблемите", уточни Филипова и даде да се разбере, че по принцип процедурата по отнемане на лиценз е дълга, предвижда незабавно да бъде уведомена ЕК. Има и непрекъсваемост на процеса, така че да няма ситуация на територията на която и страна-членка от ЕС това да се случи, гражданите да останат дори и няколко часа без мобилни услуги. Освен това тя набеляза и основните нарушения, които е установила комисията относно трите големи оператори у нас.
"Има трайно системно нарушение на законодателството и сме изправени пред ситуация, в която са необходими крайни и спешни мерки, за да бъдат защитени правата на всички нас. На първо място бих искала да кажа, че секторът на телекомуникациите е един от най-проблемните за българския потребител. Години наред КЗП наблюдава едно погазване на закона, незачитане на потребителя, незачитане на правата им и то сякаш само в стремежа си мобилните оператори да имат по-голяма печалба", обясни председателят на Комисията за защита на потребителите Мария Филипова пред депутатите в парламента по време на подкомисията за наблюдение на дейността в областта на защитата на потребителите и ограничаването на монополите.
По отношение на неустойките, които заплащат потребителите, Филипова припомни, че още през 2014-2015 г. мобилните оператори започват да налагат неустойки, а именно когато клиент поиска да си прекрати договорът за мобилните услуги, той трябва да заплати всичките си месечни сметки, независимо от датата на сключването. Тогава КЗП е обявила клаузата за незаконосъобразна, малко след като се маха неустойката, един от телекомите е започнал да да иска заплащане на отсъпки за бъдещ период като основание за прекратяване на договора, а пък друг си връща стандартните месечни такси.
"Това доведе до ситуацията отново да се водят разговори с мобилните оператори и всички това в името на това да ги накараме да си признаят права, които са законоустановени. Уж се съгласиха с това, но в същото време сега обжалват моите заповеди" допълни тя. По отношение на индексацията, КЗП нямала самостоятелни правомощия, затова потърсила помощта на Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за регулиране на съобщенията, но не получили разбиране от тяхна страна.
"Предишното управление на комисията, в резултат да спре стремглавото повишаване на цените, е сключило споразумение за намаляване на цените при дефлация и както сами виждате в края на 2024 г. два от мобилните оператори в края на 2024 г. и началото на тази вдигнали цените по неясна методология.
Поведението, което силно ме притесни е системното неизпълнение на забрани за тежки нелояни търговски практики потвърдени на две съдебни инстации и въпреки това продължават да се извършват от мобилните оператори. Освен това, не предоставят необходимата информация на най-уязвимата група хора, липсва на неспазване на едномесечното предизвествие за прекратяване на договора, продължават да начислянаат прекомени неустойки и парични суми като условие за прекратяване на договор и има още много примери", изброи Филипова всичките проблеми, които е установила комисията като нелоялни търгонски практики от страна на мобилните оператори. Затова тя предложи разглеждане на
политиките за защита на потребителите, преразглеждане на лицензите и да се помисли дастатъчни ли са санкциите, които са в размер до 50 хил лева при нарушение. "Щом толкова пъти са налагани санкции, явно нямат превантимен и възпитален ефект", предположи председателят на КЗП.
"Отнемането на лицензите, беше разгледано от експертите на комисията и получихме много упреци защо е толкова спешно да се прави това. В рамките на 24 часа получихме над 100 обаждания от граждани, които притеснени питаха дали ще останат без мобилни услуги. За съжаление с КЗП не сме обсъждали ефекта, който ще предизвика това тяхно предложение. В КРС експертите направиха анализ на въздействието и на ефекта който може да предизвикаме с отнемането на лицензите и смятаме, че това ще предизвика сътресения в икономиката на държавата ни", каза председателят на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) Иван Димитров.
Богомил Николов от "Активни потребители" пък сподели, че в резлутат от възникналата ситуация си направили няколко извода. "Санкциите за нелоялни практики не короспондират с икономическия интерес. Доказателство е броят на тези практики натрупан през годините, мисля че гонят 100. Мямаме второ ниво на санкцията след паричната. В другите държави има лишаване и от свобода. Второ - вменено е, че чриз отнемане на лиценза, регулаторът, трябва да накаже всики ползватели на услугата. Това е не приемливо. Трябва да се гарантира непрекъсваемост. Трето - в България имаме един класически олигополен пазар - малко оператори с относително стабилни пазарни дялове. Тоест се създава една бариера за влизанено на този пазар от други оператори. Освен това само тук няма виртуални мобилини оператори. Пазарът е затворен и за тази възможст. В Гърция например има 6 такива", обясни Николов.
Председателят на Федерацията на потребители в България Емил Георгиев също каза, че отнемането на лиценза е опасно и ще поради сериозни последствия, но КЗП може и трябва да налага страшно сурови наказания за своеволията на операторите.
"За нас потребителите са много важни, защото те са нашите инвеститори и смятаме, че трябва да се работи лоялно и натрупаните проблеми да се решават между институциите и да бъдат правени по най-добрия начин. По отношение на неустойките бих казала, че тази практика е промена към днешна дата. Тези усилия се полагат непрекъснато от страна на операторите и е факт че м.г. подписахме споразумения и поставихме ясни рамки кога и как могат да бъдат инедксирани услугите и какви са възможнисте за отказване от договор. Направените дейстивия са в съотвествия със законодателството и не противоречи на това, което е хармонизирано със законодателството на ЕС. не случайно има ясни правила, при отказване от договор на даден потребител с мобилен оператор. Има начин да се откаже без неустойки. Промените се случиха от началото на тази година при еднократно изменение на договорите при два от операторите", включи се в диалога Андреана Атанасова – председател на УС на Алианса на технологичната индустрия.
Тя категорично отхвърли обвиненията за системни нарушения и попита кои са тези толкова жалби и нарушения, които КЗП е констатирала, за да поиска ези драстични мерки за отнемане на лиценза. Даде и статистика - през 2023 г. броя на абонатите в България за 5,9 млн. , през 2024 г. става 6,1 млн. Броят на проверките от КЗП през 2023 са 2294. През 2024 г. са 2503 проверки а наказателните постановления са 41 през 2023 г. и 43 за миналата година.
"По последни данни за размера на цените спрямо пакетите България се намира на трето място отгоре надолу по цена-качество в Европа след Румъния и Латвия", обясни още Атанасова.
"Казват се някакви цифри, ние с такава статистика не разполагаме и не смятаме, че са обективни", обърнаха се Йеттел България към КЗП. Имали 6 наказателни постановления свързани с договори на възрастни потребители, а през 2024 г. нямали нито едно.
Женет Захариева, главен съветник на УС на Виваком призова да се придържат към факти, когато се говори за индустрия, която има толкова голямо значение за икономиката на България.
"Не сме получили статистиката от КЗП, а сме били на толкова много срещи, обсъждали сме мерки, които да бъдат приети. Още от 2014 г. се правят пормени в общите условия. Виваком е една от най-клиентски ориентираните компании. Обслужваме над 3 млн потребители с всякакви услуги и може да има пропуски. Политиките на компанията обаче са насочени към това да има доверие от страна на потребителите и да му се дава най-доброто и най-много. В другите държави не знам дали ще намерите тарифа за неограничени минути и интернет, която струва 1 лв на ден", каза Захариева.
Тя цитира данни, от които стана ясно, че под 2% от проверките стават наказателни постановления. А броят е 17 за миналата година.
"Не търсим война, търсим диалог. Бихме искали само когато се изнасят данни да бъдат коректни, защото у потребителя остава чувството, че ние го малтретираме, при положение, че се стремим да му предлагаме услуги на най-високо качество", добави още тя.
