Поклонението пред българската поетеса и режисьор Мая Вапцарова ще е на 20 февруари от 14:30 ч. в църквата „Рождество Христово“, в столичния квартал „Младост 3“, съобщиха пред БТА нейни близки.
Мая Вапцарова си отиде на 80-годишна възраст.
Тя е родена на 7 юли 1944 г. в Банско. Племенница е на поета Никола Вапцаров, дъщеря е на неговия брат – Борис. Дядо ѝ Йонко Вапцаров е лидер на Македонската организация и съратник на Ванче Михайлов.
Преди да започне да се занимава с режисура, завършва психология в Нюйоркския университет. През 1969 г. завършва кинорежисура при Ищван Сабо в Будапеща, Унгария. Първият си филм снима още като студентка при него. Той е колективен и се казва „Виетнам пее“. От 1974 до 1989 г. работи като режисьор и драматург в Студията за игрални филми „Бояна", в Студията за научно-популярни и документални филми. Създава много игрални и документални филми. Сред тях са и девет, забранени от комунистическата власт. Сред игралните ѝ филми са „Приключениe в полунощ (1964), „Танго“ (1969), „Май ли беше или юни?“ (1975), “Нюанси“ (1978), „Пет плюс едно“. Един от най-известните ѝ игрални филми е „Мярка за неотклонение“ (1983). Филмът „Лъжовни истории“ от 1977 г. й носи Награда на католическото жури.
Мая Вапцарова е режисьор на повече от 70 документални филма. Сред тях са „Айнщайн“ (1973), „Бригадирите“ (1974), „Борбата“ (1974), „След делника идва празник“ (1974), „Началото“ (1974), „Едно момиче разказва“ (1978), „Старинни легенди“ (1982), „Москва ни приема“ (1975), „Войводи“ (1975), „Архивите помнят“ (1982), „Вапцаров и морето“ (1982), „Елисавета Багряна“ (1982), „Младен Исаев“ (1982), „Венко Марковски“ (1975), „Игнат Канев (1997), „Кристалите“ (1997), „Емигранти“ (1997), „Балкански легенди“ (1997).
Автор е на книгите „Стъпала“ (1977), „Посоки“ (1979) , „Аферата мис Стоун“ (1983), „Поема за емигранти“, „Държавата Бабугерия търси легитимност“ (1997). Книгата ѝ „Дневник за дневника“ (2005) е създадена по дневника на Никола Вапцаров, във времето когато е бил курсант във Военноморското училище във Варна. През 2012 г. представя книгата си „Просяци", в която анализира в сатиричен план странните, абсурдни и неподражаеми особености на българския национален характер.
