КНСБ ще се бори за дефиниция и механизъм за определяне на заплатата за издръжка
"Най-острият ни проблем е размахът и дълбочината на бедността. Растат социалните неравенства, разделението и социалното изключване. Хората са погълнати от усещане за крещяща несправедливост, а България продължава да е най-бедната страна в Европа. Наш дълг е да поставим в центъра на приоритетите на правителството и парламента политиките, които ще ни позволят да овладеем и преборим бедността и неравенствата и да възвърнем вярата на хората в справедливостта". Това каза в речта си президентът на КНСБ Пламен Димитров на конференция по случай 35-годишнината на синдиката.
И обясни, че „заплатата за издръжка" е основният крайъгълен камък в процеса на транспониране на Директивата за адекватни минимални работни заплати. КНСБ ще продължи да се бори в България да се приеме дефиниция и методология за „заплатата за издръжка".
Други техни искания ще са изпълнението на Директивата за адекватни минимални заплати. Искат да се приеме и Национален план за действия за насърчаване на КТД на заплащането на труда с цел достигане на 80% покритие на работещите в срок на 5 години.
Моделът, който КНСБ защитава е следният:
• Ежегодно национално договаряне на МРЗ за страната по взаимно договорени и законово гарантирани критерии
• Ежегодно договаряне по икономически дейности от структурите на национално представителните организации на работниците и работодателите на стартови МРЗ по основни категории персонал, както и препоръчителните индекси за ежегодното им нарастване
• КТД на ниво предприятия на заплатите, отчитащо горните договорености, но и специфичните реалности на място
КНСБ ще се бори ежегодно за минимум 10% увеличение на работните заплати във всички икономически дейности в следващите 3 до 5 г.
"С тревога наблюдаваме процеси на деиндустриализация на икономиката, загуба на конкурентоспособност, обедняване на гражданите и дефицит на независимост, вследствие на ограниченията наложени от зелената трансформация.
Новата ЕК заговори за „рекалибриране" на Зелената сделка с нов пакет от редица документи през последните месеци, като например т.нар. „Компас на конкурентоспособността" и „Сделката за чиста промишленост". КНСБ настоява социалните партньори да участват в подготовката на националните позиции преди приемането на всички тези документи, в които приоритет трябва бъде защитата и създаването на
качествени работни места. Ние сме тези, който ще внесат здрав разум и ще защитят националните интереси, каза още Пламен Димитров.
И беше категоричен, че трябва да има справедлив преход, която да гарантира, че работниците няма да платят цената на зеления и дигитален преход.
"За да не се стигне до загуба на работни места, КНСБ подкрепи небитовите потребители за компенсиране на високите цени на електроенергията и това са не само предприятия, но и болници, читалища и училища. С нашите колективни усилия, битовите потребители останаха на регулиран пазар до 31.12.2025 г., но и там цените значително нараснаха, затова ние настояваме за незабавна защита на енергийно бедните и уязвими групи, които през 2025 г. ще достигат 35% от населението", каза още Димитров.
Съгласно Интегрирания план за климат и енергетика, ще настояваме правителството трябва да създаде Обсерватория за справяне с енергийната бедност, която да се финансира от Социалния климатичен фонд.
КНСБ, съвместно с индустриалните федерации, ще настоява да се разработи Национална индустриална стратегия която да постави акцент за ускорена дигитализация и въвеждане на изкуствен интелект
в производствата, подобряване на ресурсната и енергийна ефективност, въвеждане на кръгови модели
на производство и икономически целесъобразна декарбонизация.
Предизвикателствата и възможностите, които
поставя пред нас изкуствения интелект (ИИ), нарастват експоненциално всеки ден. Това ще бъде и нашата основна тема днес. Ще се опитаме да си отговорим на въпроси като - как ИИ ще бъде контролиран и управляван от човека в условията на непрекъснато
му приближаване до човешкия умствен капацитет.
Кои са основните предизвикателства, които ИИ
ще стане на въпрос след малко.
създава пред света на труда .
Дигитализацията променя трудовите отношения, което налага необходимост от модернизиране на законодателството. Настояваме за въвеждане на нови механизми за защита на трудовите и синдикалните права, които да отговорят на предизвикателствата на дигиталната ера. Дигитализацията създаде нова
работна среда, която размива границите между личния и професионален живот. Без ясни правила за почивка, работещите рискуват да се превърнат в заложници на постоянна достъпност, каза още той.
Едно от най-значимите предизвикателства, които предстоят, е разширяващата се несигурност на трудовите отношения. Работата през платформи поставя работещите в положение, където липсват регламентирани права, социална сигурност
възможност за колективно договаряне и сдружаване.
Традиционните модели на заетост са поставени под натиск, а за работещите става все по-трудно да защитят интересите си, каза още той.
Според него затова е необходимо прилагането в българското законодателство на „Актът за изкуствения интелект" на ЕС и Директивата за платформените работници. По този начин ще защитим личните данни на работещите и тяхната поверителност, както и ще гарантираме справедливо оценяване на труда.
Пред нас се появява нова заплаха - управлението чрез алгоритми, което все повече се използва за мониторинг и контрол на хората на работните им места. Подборьт, оценката и уволнението на работниците не може и не трябва да зависят от алгоритми с изкуствен интелект. Не може алгоритъм да ни оценява! Не може алгоритъм да ни повишава! Не може алгоритъм да ни уволнява, каза още той.
Стандартизираният, лишен от човешка логика процес за подбор и контрол, крие риск за нас работниците, ако не бъде регулиран.
Затова КНСБ, заедно с ЕКП настоява за изработването на Директива за алгоритмичния мениджмънт на работното място. Правилата за използване на изкуствения интелект рядко са обект на колективно договаряне, въпреки че именно там може да се гарантира прозрачност при управлението на данните на работниците.
КНСБ ще настоява правилата за използване на изкуствения интелект да бъдат включени в обхвата на колективното договаряне като елемент от съвременните трудови отношения.
Преходът към зелена и дигитална икономика води до променящи се изисквания към знанията и уменията на работната сила и изисква постоянно усвояване на нови компетенции.
КНСБ ще продължи да настоява за тясно обвързване на резултатите от ученето с изискванията на пазара на труда
Глобализацията и дигитализация размиват отговорността във веригите на доставки, затруднявайки проследяването на условията на труд и спазването на основните права. Липсата на контрол позволява на компаниите да избягват отговорност, водейки до нарушения на трудови, социални права, правото на сдружаване и колективно договаряне.
КНСБ ще се бори за по-строга законова регулация, базирана на директивите на ЕС , с цел да се гарантират правата на работниците във всички звена по веригата на доставки, както и справедливото им заплащане, каза още той.
Наред с вече посочените законови промени с цел гарантиране правата на работещите има още три законодателни мерки, които също са спешни:
• В Закона за публичните предприятия да се гарантира участието на работещите в управителните органи с цел по-голяма прозрачност, както изискват
Препоръките на ОИСР
• В Закона за обществените поръчки да се регламентира, че само фирми които са страна по КТД на заплащането са допустими за публични средства и проекти, както изисква Директивата за адекватни МР3„
• В Кодекса на труда да се въведе постоянен финансов механизъм за подкрепа на заетостта на предприятия, с намалено производство и продажби, поради временни пазарни шокове, подобен на мярката 60/40 запазване на работните места при икономически кризи.
И накрая - за нашата КНСБ! За нашата организация!
През годините КНСБ се утвърди като най-голямата обществена организация, защитник на правата и интересите на работещите. И днес, ние сме незаобиколим фактор в обществено-политическия живот, заради многобройните ни членове, експертизата, независимостта и солидарността на нашите структури.
За организационното ни състояние най-обективно говорят данните от поредната процедура за национална представителност, приключила през януари т.г., която за пореден път доказа, че КНСБ е най-голямата национално представителна организация на работниците и служителите в България, която увеличава броя на синдикалните организации и синдикалните си членове, като едновременно с това увеличава и броя на икономическите дейности, за които покрива критериите за представителност. Благодарни сме и ще продължим да разчитаме на усилията на всички наши активисти, лидери в предприятията, браншовете и регионите. Ще продължим да работим за привличането на още млади хода, защото те са бъдещето на синдиката и, каза още той.
