"Темата за ефектите от навлизането на изкуствения интелект върху живота на гражданите, обществените отношения, бъдещето на системите и ресурсите, както и за етичните норми при използването му стоят високо в европейския дневен ред. Влиянието на изкуствения интелект се засилва и той променя средата, задава нови стандарти на обучение, на работа, на живот. Затова е много важно да гарантираме, че ще остане инструмент в ръцете на гражданите, а не обратното. Че ще е в полза, а не заплаха". Това каза шефката на социалната комисия в парламента Деница Сачева по на дискусията за изкуствения интелект в света на труда, която беше част от юбилейната Национална конференция на КНСБ.
Тя призова социалният министър Борислав Гуцанов спешно да започне работа по транспонирането на Европейския акт за изкуствен интелект и Директивата на ЕК за платформената икономика.
"В момента говорим за съкращения в държавната администрация, а не как трябва да се модернизира. България не може да си позволи още дълго институциите да бъдат „догонващи" по темата за изкуствения интелект. Именно те и държавната администрация могат да осигурят баланс между технологичния напредък и обществения интерес. Важно е държавната администрация да се модернизира, да получава нови знания и умения, да разполага със свобода за набиране на млади хора, които да работят по такива важни теми", обясни тя.
Според нея е важно да овластим държавата с финансиране и инвестиции в използването на изкуствения интелект за насърчаване на иновации и обучение на кадри за новите професии. "Не можем да очакваме, че единствено и само частният сектор може и трябва да отговаря на предизвикателствата на променящите се системи. Политиката на МОН и МТСП за повишаване на дигиталната грамотност трябва да се развие", каза още Сачева. Повече хора трябва да придобият базовите знания на сигурни и защитени потребители, но и да се инвестира в хора, които да създават качествено съдържание, продукти и услуги.
Що се отнася до пазара на труда, той вече е повлиян от изкуствения интелект. Затова развиването на кадрите на бъдещето включва именно знания и умения за програмирането и управлението му. Професиите ще променят облика си, но не значи, че ще изчезнат напълно. В момента най-големите притеснения за пазара на труда са свързани главно с т.нар. високорискови приложения за диагностициране на заболявания, автономно управление на превозни средства и др., обясни още тя. Тези системи трябва да отговарят на строги изисквания, включително сериозни изпитвания, прозрачност и човешки надзор.
"Разговорът за изкуствения интелект не е разговор за бъдещето, а за настоящето. Той трябва да се случи сега, ако искаме той да работи за развитието на обществото и държавата", каза още Сачева.
