Мистерията, свързана с поредицата земетресения в Санторини, се превърна в напрегнат трилър. В петък вечерта Европейският средиземноморски сеизмологичен център (EMSC) потвърди, че на острова е била регистрирана повишена активност, включително хармонични трусове и силен грохот. Според учените, и особено въз основа на факта, че има хармонични трусове, това означава, че магмата се движи нагоре - несъмнен знак за вулканични вълнения, пише Protothema.
В рамките на три часа това засилено движение на магмени флуиди продължава достатъчно дълго, за да обезпокои учените и да се зададе въпроса събудил ли се е вулканът на Санторини и какво може да означава това?
Изследване на сеизмографските показания
Чилийският професор по геофизика Луис Доносо анализира показанията от сеизмичната станция „Тира", наблюдавана от EMSC.
"Регистрираният сигнал е вибрация, регистрирана от измервателния уред. Неговият произход не е тектоничен, а е свързан с движението на флуиди в рамките на разломна система - течност, която прокарва свой собствен път през скалата, в която се движи", обяснява той.
Доносо казва още, че макар тази активност да може да означава много неща, е необходимо задълбочено проучване, преди да се правят заключения. След около три часа обаче нивата на активност се нормализирали. Това не означава, че вулканът отново е заспал. По-скоро предполага преход към нова фаза.
Сеизмичните данни от станцията „Тира" на вулкана Санторини разтревожиха учените в петък вечерта.
Какво се случва в Санторини?
"И така, какво наистина се случва в Санторини?" На този въпрос опитва да даде отговор Майк Бъртън. Той е професор по вулканология в Университета на Манчестър.
"Честно казано, когато става въпрос за подобна ситуация, а именно да се предвиди какво ще се случи не е лесно. Вулканичните сигнали могат да бъдат съществени и да не доведат до нищо. Може и да са едва доловими и да предшестват голямо изригване след дълъг период на безпокойство. Просто трябва да изчакаме и да видим. Деформациите и сеизмичните сигнали предполагат по-скоро магматичен, отколкото тектоничен процес, но подводното изригване в никакъв случай не е сигурно", казва Бъртън.
Според учените движението на тези магмени потоци може да означава различни неща. От бавно събуждане на вулкана до вероятност за повишена активност, която в крайна сметка да стихне, както се е случило през 2011 г.
"От края на юли миналата година регистрираме вълнения в Камени", казва вулканологът Гиоргос Вугиукалакис, член на гръцкия Национален комитет за наблюдение и оценка на активните вулкани в Егейско море.
"Към края на ноември вече бяхме сигурни в тенденцията. Информирахме властите и ресорния министър и на 5 януари беше публикувана официалната актуализация - вулканът на Санторини е в състояние на безпокойство. Северният участък на калдерата, между Камени, Фира и Оя, се е повишил с 4,5 см, със скорост около 1 см на месец".
Въпреки че Вугиукалакис заяви, че неотдавнашната сеизмична активност в района не е пряко свързана с вулканичната дейност, той смята, че сме свидетели на повторение на явлението от 2011 г. „Тогава регистрирахме издигане с 13 см, активността продължи 14 месеца и вулканът отново заспа. Сега чакаме да видим как ще се развие ситуацията и дали отново ще се успокои".
В двата центъра - Камени и Колумбо, Държавният геологически институт анализира данни от сеизмографи, мрежи за наблюдение на земните деформации, измервания на газовия състав, температурни показатели и още десетки други измервателни съоръжения. През тази седмица се очаква и разследване на място от учени в Камени.
Вугиукалакис обясни, че количеството магма, което в момента се събира под вулкана, е само около 10% от това, което е било натрупано през 2011 г. (140 млн. куб. м). Той също така казва, че сценарий, подобен на изригването от 1925 г., е вероятен.
"Ако тези вълнения продължат и вулканът се активира отново, може да наблюдаваме зрелищно, но безвредно изригване, подобно на това в Санторини през 1925 г. Тогава е първото вулканично изригване, заснето на филмова лента. Тогава не е имало жертви. Разбира се, днес ще трябва да се борим с нови изпитания, като например справянето с вулканичната пепел - дребнозърнеста скална пулпа, която може да достигне до Фира или до летището, както и с някои газови емисии, които в определени моменти могат да имат малко по-висока концентрация. Но това са предизвикателства, с които се работи в световен мащаб. Планът за действие при извънредни ситуации описва много подробно какво и как трябва да се направи. При правилно управление не предвиждам никакви проблеми за Санторини", обяснява ученият.
Сеизмичен парадокс?
Рязкото раздвижване на магмата настъпи след около 12 часа относително сеизмично затишие в Санторини и Аморгос. Според някои учени тази активност може да означава не само вулканично или сеизмично раздвижване на разломите, но и точно обратното, а именно че енергията в района се освобождава.
Най-вероятното обяснение за повишената активност, според професор Еви Номику от Националния и Каподистрийски университет в Атина, е преминаването на течности от по-дълбоките магмени камери, които предизвикват размествания на морското дъно при издигането си.
Вугиукалакис обаче уточнява, че нито един трус не е имал епицентър на 5 км от магмената камера на калдерата, нито пък са се появили доказателства, сочещи към Колумбо.
Възможно ли е да има голямо земетресение?
През последните седмици сеизмичната активност се измества на североизток към по-опасния разлом Аморгос - този, който е причинил мощното земетресение през 1956 г. Калдерата на Санторини продължава да се издига с 1 см на месец, а опасенията се увеличават. Дали ще доведат ли тези вълнения до силно земетресение и цунами? Ще изригне ли вулканът? Или всичко ще се успокои чрез серия от слаби трусове?
От Националния и Каподистрийски университет в Атина, който регистрира над 15 300 труса между 26 януари и миналия понеделник (включително трус с магнитуд 5,2), отбелязват, че сеизмичността се премества на североизток - към друг разломен сегмент, с епицентър източно от Анидрос, а най-силните трусове се случват северно от Анидрос.
"Това не е нещо, което бихме искали да се случва", отбелязва Номику.
Сеизмолозите са разположили мониторингови станции на Санторини, Йос, Аморгос, Анидрос, Астипалая и Анафи. Според Номику основното притеснение е, че цялата тази сеизмогенна зона е в непосредствена близост до големи активни разломни линии, включително големия разлом Аморгос (причинил земетресението с магнитуд 7,7 през 1956 г.). Не искаме сеизмичните епицентрове да се изместват на североизток.
"Не бихме желали да оказваме влияние и върху подводния вулкан Колумбо, който се намира на североизток от Санторини и граничи с тези разломни зони", добавя той.
Кога ще спре?
Няма категоричен отговор кога тази сеизмична активност ще утихне, но предварителните оценки варират.
Професор Димитрис Папаниколау прогнозира, че земетресенията в Санторини ще продължат до Великден.
"До голяма степен съм съм сигурен, че дотогава, а може би и след това, ще продължим да се сблъскваме с това", обяснява проф. Папаниколау.
Сеизмологът Акис Целентис казва, че явлението ще продължи с месеци, тъй като все още сме във фазата на предварителен трус, в очакване на основното събитие и последващите вторични трусове.
"Това зависи от това кога ще се случи основното земетресение и от неговия магнитуд. Дотогава сегашната предшокова активност ще продължи (както беше в продължение на месеци в Аркалохори). Дори и след главното земетресение поредицата от вторични трусове може да продължи известно време. За съжаление това ще се отрази на туризма на острова за няколко месеца", казва той.
Номику обаче подчертава, че прогнозирането на продължителността на сеизмичната активност не е лесно.
„В други райони се е случвало подобни явления да са с продължителност от година до година и половина", коментира ученият.
Изригването на Санторини (или Тира) е в средата на второто хилядолетие пр.н.е. Придружено е от силно земетресение. В резултат от природния катаклизъм древният остров потъва и се образува сегашната островна група, като вулканичният кратер сега е на морското дъно между островите.
Вулканичната експлозия изхвърля 60 km³. магма от кратера на вулкана, а височината на вулканичния облак достига средата на стратосферата на 38 – 39 km. Експлозията на вулкана Санторини е равна по сила на взрив от около 200 хиляди атомни бомби като тази, пусната над Хирошима. Вулканичният кратер е с диаметър 14 km и с площ от 80 km². Следи от санторинското изригване са намерени по крайбрежията на Северна Африка (делтата на Нил) Мала Азия и чак в Гренландия.
Санторини е известен със спиращата дъха калдера във формата на полумесец, половината от която е потопена - което я прави единствената потънала калдера в света. Островът е част от Гръцката вулканична дъга, едно от най-важните вулканични полета в Европа, което през последните 400 000 години са станали над 100 изригвания. Най-активният подводен и потенциално опасен вулкан в Източното Средиземноморие, Колумбо, е на осем километра североизточно от Санторини и е част от същата вулканична система.
